Айфеловата кула

Добре как да и каже,че колкото повече се опитвах да и помогна тя се плашеше и се дърпаше. Сега в нейните очи бях мил и добър но ако знаеше,че аз решавам съдбата и,щеше да е много по лошо:
-Слушай аз не съм много интересен.
Не искай да и казвам повече,за да не ме намрази,а аз не исках да лъжа но и истината бе прекалено трудна за понасяне:
-Просто скучна работа в офис.

Заслушах се внимателно в думите му.. Вдъхваха искреност, но той бе напрегнат.. Можех да го усетя с новото си сетиво.. Пуснах една вълна спокойствие от съзнанието си с надеждата и той да се успокои.. При повечето хора действаше..
- Има ли нещо ?? - попитах загрижено докосвайки бузата му.. Колкото и срамежлива да бях аз просто не можех да стоя безучастно докато някой е в затруднение..
- Можеш да ми кажеш всичко и без това едва ли ще се видим повече..- казах тихичко и му се усмихнах ведро .. Не ми харесваше така напрегнат и колеблив.. Сега осъзнах, че дори и за миг не се замислих какво е .. Дали беше човек ?? Или някакво зло създание, което искаше смъртта ми ?? Не знаех отговора, но по някаква причина му имах доверие..

» Траяновата кула