Бар "Dark Place"

Влязох в един бар, но за жалосъ беше лудница. Имаше само едно свободно място до някакво момиче.
-Може ли да седна? -Тя кимна, а после ме попита за името ми. Аз изкарах една цигара и я запалих, след което се усмихнах дружелюбно.
-Натали. Натали Снейк. -Подадох едната си ръка. -Ами ти? Как се казваш?

Бях чувала тази фамилия, но не се сещах къде.. Всъщност не знаех почти нищо за себе си и не знаех от къде помня толкова много неща..
-Търсила си ме? Защо? -Заинтригувах се, кръстосвайки крака. Реално дори не знаех и на колко години съм-знаех просто, че съм силна.
Облегнах се назад, отпивайки от питието, което си бях поръчала..

Градския бар... За пръв път влизах тук. От него лъхаше атмосфера на срах, на студенина. Помещението беше силно задимено, ограничавайки сетивата. Харесваше ми.
Най-близката маса беше свободна и аз седнах на нея, кръстосвайки крака. Придърпах раницата, която носех, изваждайки пакет цигари. "Трябва да престана да пуша" помислих си, но все пак леко докоснах тютюна с лакирания си в черно нокът. Той се възпламени, цигарата се плъзна между устните ми.
Огледах се около себе си. Наблизо седяха двама мъже, които ми смигнаха нахално. Преди щях да отида при тях, но сега просто се заиграх с косата си. Кракът ми потропна нервно по пода, токчето ми изтрака. Толкова много хора имаше и все пак все едно бях сама в заведението.

Някаква жена влезе. Погледнах я. Бях нова в Света на кръвта, но разпознах миризмата на себеподобна. Ръката ми автоматично се стрелна към врата ми, където още личаха две лилави петна.
Барманът се беше приближил и аз се стреснах, когато младото момче се прокашля зад гърба ми:
- Какво ще желаете?
- Нещо леко - водка - усмихнах се предизвикателно. - С портокалов сок, моля. Пък за после може и нещо по-силно - смигнах му преди да се обърне и да се насочи към друга маса, където двойка мъже сваляха очевидно пияно момиче.
Дръпнах за последно от цигарата и я загасих. Извадих огледало и се погледнах - бледа кожа, червена коса... и разтечена очна линия. Гадост... майната му. И без друго не се знаеше колко дълго връзките на пристегнатия ми здраво корсет ще си останат вързани.

Жената се настани на бара, оттам се виждаше моята маса. Срещнах очите си с нея - защо ме наблюдаваше?! Внезапно осъзнах, че и аз съм се вторачила в нея. Обърнах погледа си към чашата, поставена пред мен. Потопих пръста си в алкохола и я разбърках леко. След това отпих и отново погледнах към жената. Тя все още ме гледаше. Исках да отида при нея, беше ми интересна, но никега не бях общувала добре с женски създания, още по-малко с вампири.
Огледах се наоколо. Ставаше късно и барът малко по малко се изпразваше. Вече не беше така задимено и зрението се беше прояснило. Погледнах телефона си, за да видя колко е часа, но той беше изключен - батерията явно е паднала.
- По дяволите - измърморих и отново го оставих в чантата си.
Допих питието си и станах от стола. Бях решена на действия, пък за последнствията имаше време. Трак-трак, трак-трак, токчетата ми отглъхваха от каменния под на заведението докато се приближавах до бара. Поръчах си още една чаша от същото. Няколко стола по-нататък седеше непознатата вампирка и щом си получих поръчката се приближих до нея. Отметнах червената си коса и се усмихнах. Съзнавах, че зъбите ми проблеснаха, усетих импулса за хапане, но тази вечер нямах намерения да ловувам... все още.
- Забелязах, че явно съм ти интересна - казах на другата жена и зачаках отговора й, като седнах на стола до нея и си запалих още една цигара.

- А може би просто не ме интересува възрастта - отвърнах на заяждането.
Дръпнах си от цигарата и изпуснах дима. За мен хората си бяха хора (или каквито и да е други същества), без значение на колко години са. А и, за Бога, дори и самият Създател да беше пак нямаше да ми пука.
- Както и да е. Между другото - казвам се Скарлет.
Барманът ни слушаше с интерес. Мъже! Какво интересно намираше в нас този демон?!

Ня кой се опитваше да се заяжда или просто наистина не знаеше как да се държи с такива като мен
-А може би е редно да те интересува,за да не загубиш живота си преждевременно
Днешни те млад ежи не ги интересуваше кой е срещу тях,ако Луцифер сега бе тук на мига би и откъснал главата
-Ария -отвърнах на момичето което все пак имаше някак ви обноски-Какво води едно момиче като теб тук?

- Кое ме води в бара или във вампирския свят? - попитах. - Станах вампир, защото си търсех белята от едно момче, с което... дълга история. А в бара - откакто навърших 18 години ходя по барове. А този ми харесва значително много.
Заиграх се с косата си - кървавочервена на фона на бледата ми кожа и черен лак за нокти.
- Сега е твой ред - предизвиках я да отговори на собствения си въпрос.

Засмях се и отпих от текилата си,явно напоследък всички си търсеха белята с момчета вампири
-Явно белята е намерила теб,не ти нея
Историята й не ме интересуваше много,не бях от състрадателните вампири които ще ти потупат рамото и ще ти кажат "така е най-добре",но тя продължаваше да ме предизвиква
-Това е моя свят от край време,а бара - наслаждавам се на младото поколение

Тя не попита за историята ми, което беше добре - не обичах да дрънкам напразно неща, които не мога да променя.
- Този свят е интересен - подметнах. - Кървав, готически и навяващ романтизъм. Сигурно е страхотно да изживееш живота си така. На ръба между смъртта и живота...
Докато чаках реакцията й, ако въобще последваше такава, се огледах. Макар нощта да беше в разгара си барът се беше опразнил. Това ме изненада, но може би се дължеше на факта, че съм новачка в този свят. При смъртните винаги аз съм била интересната, агресивната, но сега изведнъж по-възрастната вампирка ми привлече вниманието. Знаех, че си търся белята с нея, но какво толкова, най-много да ме убие. А по отношение на смъртта винаги съм била непукист.

Това и се струваше интересен свят,значи не познаваше онзи от който аз идвах
-Това е интересно?! Днешните вампири ги интересува само алкохол и секс,нищо друго,ако беше живяла поне малко от това което аз,щеше да си на друго мнение.
Не че и днес не ставаше интересно,но трябвше да срещнеш подходящия вампир ,но не от тези които ще те напият и въ зползват,а някой като създателя или мен например
-От къде си?

Въпросът ме изненада и определено ме хвана неподготвена.
- От Лондон - отговорих объркано. Е, наистина бях израснала в Лондон, но никога не съм се чувствала на мястото си. Толкова оживен град, пълен с туристи... Затова добавих отнесено: - Но през последните две години главно пътувам, не се задържам дълго на едно място. А ти откъде идваш?
Тази жена наистина ме изумяваше. Не изглеждаше възрастна, на не повече от 20, но погледа й беше толкова древен, имах чувството, че е живяла векове наред.

Обичах изненадите,а това момиче определено се изненада от въпроса ми.Може би и изглеждах на не повече от 20 години,но всъщност бях живяла хилядолетия.
-Не мисля,че е удачно да ме питаш за това,но все пак ти ми отговори-родена съм в Атина/Гърция,но не днешна Гърция,а древна Елада
Гледаше ме сякъш предусещаше какво ще кажа
-Преди повече от 2 300 години

- Това е наистина много отдавна.
Знаех, че вампирите живеят дълго, но не знаех, че са на практика безсмъртни. Е, аз нямаше да доживея нейните години, това беше сигурно. Все някъде ще ме убият и ще съм си виновна отново само аз.
Погледнах прозореца - слънцето бавно изгряваше и окъпваше небето в алено червен отенък.
- Аз трябва да тръгвам - предпочитам да прекарам деня в ковчега си - извиних се. - Беше ми приятно, надявам се пак да се засечем някъде...
Метнах раницата си на гръб и излязох, като токчетата ми потропваха и ехото се отразяваше в каменните стени.