Централната улица

Катрин беше жива и стоеше пред мен ? Целуна ме , но аз се отдръпнах. Зареди тази жена с брат ми се намразихме , тя го превърна в чудовище и го накра да ме намрази , а сега изведнъж се появяваше отново.
- Какво по дяволите правиш тук Катрин ?

- Не ти ли стига това , което причини на брат ми ? Това ,което причини на мен ? Обичаш ме - засмях се и я погледнах.
- Ти си нищо повече от една егоистка , интересуваш се само от собствените си цели. Зареди теб зарязах Елена , момичето което обичах. По-добре си тръгни , този път няма да се поколебая да те убия.

Стоях и я гледах.
- Не , смъртта ще е прекалено мила за теб. Ще те оставя жива , за да може да те преследва Клаус , за да се чувстваш точно така както ние се чувствахме. За да те боли също толкова , но мога и в момента да те убия без да се поколебая , но ще ми дойдат и по-добри възможности.

- Смелост ? Нямам смелост така ли ? Смелостта не е достатъчна , за да бъде убита долна кучка като теб - погледнах я и извънах поглед.
- Защо питаш къде е след като го съсипа oтново за пореден път ? Забавни ли са ти тези игрички ? Защото ставаш банална.

- Да , защото въпреки това , че знае каква си , той би ходил след теб като послушно кученце и те обича. Но познай какво и той вече се опомни - погледнах я.
- Знам , че не те заслужавам , заслужавам нещо по-добре. Тръгвай си Катрин , това го умееш най-добре. Но дори , когато те няма сееш разруха.

тя се върна , беше прекалено нахална и досадна , за да си тръгне и да ме остави намира , но кой заблуждавах това беше Катрин.
- Защото ми липсва Елена , а приличаш изцяло на нея. Единственото красиво в теб е външноста Катрин , ти си нещо като хубава опаковка , но отвътре си прогнила и остаряла. Не мога да обичам човек като теб , ти си ми въздействала преди време. Не си играй с мен , не те искам.

Погледнах я и се засмях леко.
- След толкова години лицето ти и тялото ти ми писнаха. Не обичах ЕЛена , защото исках да си ти , а защото тя беше много по-различна по характер , по-добре , човек , които беше като мен.А ти ? Ти си нищо. Каква услуга си ни напарвила , да се мразим цял живот , за това което сме ? По-добре да бяхме умрели. - погледнах я и си тръгнах към къщи.

-Добре,защото тя май малко кървеше,когато си говорихме,сигурно и на мен,ще ми се случва.
Преглътнах,надявах се,да не ми се случва и на мен това.
-Всичко,ще бъде добре но не обича излишната параноя.
Протегнах се и го погалих по бузата. Скоро бяхме в града и осветените улици,луната бе прекрасна и бе доста оживено:
-Колко много хора...
Но усетих как някой маже ме заглеждаха,явно бяха ходили в баровете в който съм работила.

-Така е твоя съм,само и единствено твоя.
Тръгнах напред,като го бях хванала за ръката той вървеше след мен и ми се любуваше. Харесвах това,никой не ме бе карал да се чувствам едновременно харесвана и обичана:
-Роклята е много хубава,ще те изненадам много приятно.
Тогава видях магазин за бельо много се зарадвах за това го дръпнах към магазина:
-Ела да купим нещо.

-Не любими не!
Поклатих глава,но го казах толкова невинно все едно нищо не правех. Бутнах го на диванчето и взех няколко неща,за да ги пробвам. Облякох първото,като на излизане закопчавах жартиерите. Завъртях се ,като му се показах:

-Харесва ли ти да го взема ли?

Целунах го по намусената моцуна и казах:
-Да само за теб!
Врътнах дупето си сексапилно,като знаех,че следващото,ще го побърка. Облякох се и излязох отново но подръпнах жартиера:

-Това не е нещо особено как мислиш?

-Не не не мили,върни се имам нещо спциално за теб,за това се върни на мястото си.
С негодование се върна,влязох и започнах да го обличам,това щеше да го побърка защото бе много тънко. Излязох но бях на растояние,защото очаквах да ме разкъса,кат див вълк.

-Все едно не нося нищо,толкова е леко.