Спалнята с балдахина

Наслаждавах се ,на опашката му ,която ме галеше,така точно и нежно.
- Хм,може би съм забравила-казах,дяволито.
- Защо не ми припомниш.-Усмихнах се,затворих очи,беше още по-хубаво,когато едно от сетивата ти,временно,отсъстваше,другите ,се засилваха,за да компенсират липсата му.Престанах,да мисля,а само чувствах,той докосваше,само една определена част от мен,но електрическите инпулси,завладяваха,цялото ми тяло.Спуснах ръцете си по тялото му,докосвах,всяка великолепна извивка,кожата му отново бе започнала,да пари,но това не ме притесняваше,бях създадена,за да издържам,на огъня му.Именно ,за да мога,да му докарам,неземно удоволствие.

Тялото ми отново започна да гори,а опашката ми продължаваше да си играе с нея,като проникна в нея. Предимството на опашката което нямаха пръстите му,че тя можеше да проникне по-навътре и правеше повече чупки от колкото пръстите му. Можеше да си играе ужасно с нея.
-Започваш ли да си спомняш?
Попита той отново като езика му стана по дълъг и сега се увиваше около гърдите и.

- О` да-излезе,едно стенание от устата ми.Опашката му проникваше,все по-навътре и продължаваше,да се извива,езикът му докосна гърдите ми ,като се уви,около зърната им и ги нападна безпощадно.Моят език,също се спусна,по неговия член,нямаше да съм аз,ако можех,да получавам удоволствие,без,да давам.Ръчете ми също го докосваха,пръстите ми доста силно,се впиваха в тялото му,можех,да му причинявам и болка,но знаех,че той я обичаше,не по-малко,от мен.Опашката продължаваше,да ме покорява,но единственият и недостатък,беше,че беше тънка,а аз определено компеех,за него,по-дебело.

Пъхнах опашката си на друго място,като пъхнах трите си пръста на мястото на опашката. Оставих езика и да си играе с мое,като демонски член той бе още по голям и пулсиращ. Езика ми продължаваше да си играе с гърдите и,като дърпаше зърната и и не спираше да си играе с тях.
Скоро тялото ми пламна с огън който не я гореше,ами я обгръщаше.

Стенех,шумно,ненаситната ми природа искаше,още от това сладко мъчение.Не ме беше докосвал ,от векове и сега,сякаш искаше,да си навакса,всички пропуснати минути.Всеки миг,изгаряше ме от вътре.Той се запали,с което пламна и моето тяло,но този огън не ме гореше,не може би бях единственото същество,което не се превръщаше, на прах,от неговата страст.За това ,толкова, много ме обичаше,беше ме създъл ,такава ,за него.Беше направил,жаждата ,на тялото ми за ласки ,неутолима,само той можеше,да ми даде желаното удовлетворение,макар и за кратко.

Телата ни бяха пламнали горяхме в дива страст. Облиза пръстите си,като прибра дългия си език и проникна с големия си член,опашката му още я задоволяваше и се движеше. Хапеше я по врата,като оставяше малки резки от зъбите си. Не бе никак чаровен но определено знаеше как да я задоволи.

Сладката ни игра,нямаше край,но не исках и да има.Беше ми толкова хубаво,направо летях.Усещах твърдия му член в мен,как цяла ,ме изпълваше и опашката ,която също ме действаше. Виках от екстас,той не се опитваше,да заглуши виковете ми.Всичките ми стаи в Двореца,бяха звукоизорирани.Но и а не бяха,слугите ми бяха свикнали,на подобни звуци.Извивах тялото си в синхрон,с неговото и хапех устните му и където ми падне,отново пробих кожата му,със зъби,за да опитам кръвта му ,не бях жадна ,но удоволствието което ми носеше,ме освобождаваща цялата.

Рогата ми пламнаха,може би за това ги имах,защото бях създал такава непокорна съпруга луда и дива. Може би точно в това и бе очарованието но пък аз бях много ревнив. Хванах ръцете и и ги притиснах към възпламененото легло:
-Искам да си само моя,кажи че ще бъдеш само моя!
Движех се диво,като не и оставах начин да отговори друго:
-Моя си Лилит ти си само моя!

Беше ни толкова хубаво,защо точно,сега трябваше,да проявява ,своята ревност.Как да му кажех,нещо,което бях сигурна,че не мога,да изпълня.Той продължаваше,да се движи,но вече спираше,явно очакваше,моя отговор.
- Ерик Аз...- Какво да кажа,нямаше,да го лъжа,със сигурност.
- Бих искала,да съм само твоя,наиситна бих го искала,но...Имаше ли нужда да казвам повече и всеки ден,да се любехме,пак щях,да комнея за чужди ласки,такава ми беше природата,не можеше ли просто да се примири,да си създаваме взаимно удоволствие ,без ревност и въпроси,той можеше,да има всяка.
- Ти също ,не можеш,да си само с мен,признай си.

Стана ядосан,като затрополи по пода на стаята,цялата стая вече гореше и бе обгърната с пламъци,скоро можеше целия замък да пламне:
-Лъжи ме!
Каза той с гърлен звук обърна се към нея гневен и каза:
-Защо не ме излъга,исках да ме излъжеш,щях да ти повярвам!
Поклати глава отвори вратата и тръгна в този си вид,като гореше и се чуваха писъци на изгорени.

Хукнах,след него,знаех,че трябва,да го оставя,да размисли.Но не можех,не исках,да ми се сърди,обичах го ,толкова силно.
Луцифер -крещях след него,бях съвсем гола,но не ми пукаше,дори,не си наметнах нещо,бях възвърнала привлекателния си човешки вид.А той все още ,беше демон.
- Спри ,скъпи,не исках,да те лъжа,мислех,че не би искал,да бъдеш лъган и какъв е смисъла,когато можеш,да ми четеш мислте ?Обичам те.- Силно се притиснах в него ,макар,че човешката ми кожа,не беше защитена ,като демонската ми ,от пламъците и тя се зачерви почувствах и болка,но я игнорирах и продължих,да го прегръщам.

Хванах я с опашката си и я вдигнах от земята,като я хванах за врата,беше ядосан и я гореше не чуваше думите и за първи път бе до толкова ядосан,че бе на прага да я убие и да я нарани жестоко. Каза с гърления демонски глас,който плашеше всички:
-Остави ме не искам да те виждам блуднице!
След това я запрати в края на коридора. Обвиняваше се,че и бе позволил,че бе си позволил да спи с него да бъдат заедно. Вървеше на долу и постепенно приемаше нормалния си вид.

» Спалнята на Луцифер
» Спалнята на третия етаж