Замъкът на Краля

Екатерина не го показа, но отговора на Денерис доста й хареса, защото бе точното попадение. Дори малко съжали, че не се бе сетила първа за това.
- Треските са нещо обичайно за това място, но вашият съпруг е живял много време там и освен това е издръжлив. - Отвърна Луи, който също почувства леко притеснение, което не показа. Всичко което каза, бе така, но с тези трески никога не можеше да бъдеш сигурен.
- Все пак е добре, че глупостта му, не е стигнала до там, че да застраши и семейството си. - Луи още беше много гневен за това, че Екзейвиър беше направил нещо такова и се наложи да го прати в изгнание. Той се чувстваше много по-спокоен когато момчето му е наоколо, но като крал, трябваше да постъпи така и да даде пример с Екзейвиър, иначе всички щяха да го помислят за мекушав.
- Глупост?! - Обади се възмутено Екатерина. - Нима да защитиш семейството си е глупост? - Сега тя бе тази която си изпуска нервите, но в интерес на истината не можеше да реагира по друг начин.
- Начина по който го е сторил... Да, аз го наричам глупост! - Изсъска Луи, а това по скоро изглеждаше като семейна свада от колкото като разговор между крал и поданик.

Протегна ръка към Екатерина,като се опита да я успокой. Погледна към края,като очите и блестяха,защото наистина и се искаше да заплаче:
-Аз бях до съпруга си и знам,колко съжалява за постъпката си и колко много се разкайва.
Трябваше да каже нещо,което да трогне още повече краля:
-Не е минавало ден без да съжали за постъпката си Ваше Величество. Истината е,че е много опасно дори за него там,треската е непредвидима и въпреки,че е живял там често такива трески взимат жертви и след хората,който са израстнали на острова. Набезите на разбойници и по смелите нападения едва не рискуваха живота на мен и бебетата,а Екзейвиър едва не загина в опита си да ни спаси.
Казваше всичко толкова право и болезнено,както една отчаяна съпруга,като една майка,която искаше да върне бащата на своите деца:
-Екзейвиър искаше да ме изпрати още щом научи,че съм бремена за Англия но аз имах молба към него да види поне раждането на децата си. Страхувах се,че няма никога повече да ги види и децата ми,ще живея без баща си,който да ги гледа как разстат около него...
Пое си дъх,защото една бучка заседна в гърлото и но говореше от сърцето си и с невероятна емоция,не се опитваше да трогне краля,а се опитваше да каже онова,което беше истина.

Луи не знаеше какво да каже след всичко това. Думите на момичето, направо го съкрушиха и макар да бе убеден, че Екзейвиър не съжалява за постъпката си, то за него тя далеч не бе така недостойна. Самият Луи не искаше да го отпраща, но нямаше друг избор. Преди всичко той бе крал и трябваше да мисли за интересите на кралството си. Пък и не искаше да създава още повече врагове на сина си, опрощавайки му убийство на жена, която както и да го погледнеш срещу мъж като него, бе беззащитна.
- И какво точно искате от мен милейди? - Тихо, но с твърд и раздразнен той, попита краля.
- Искате да опростя греховете на съпруга ви и да го върна, защото е прекалено опасно за него там? За да бъде до съпругата и децата си? - Задаваше въпросите, чийто отговори вече знаеше.
- Не съм Бог, за да му опростя тези грехове... Освен това, може би това е волята на всевишния... Може би смята, че съпруга ви трябва да заплати с живота си, за това, че е отнел такъв... Не знам, вие ми кажете. Доста по-запозната сте с делата на Бог...

-Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея. Глава осма цитат седми от Новия завет Светото писание на Йоана.
Що се отнасяше до Бог тя можеше да си борави с думите от него,погледна към краля,като си пое дъх:
-Нямам правото да казвам кое е редно или не но не е грях да защитиш себе си и жената,която обичаш. Той живее със своя грах и носи своя кръст за това и въпреки да не ви се вярва,той се разкайва.
Не отмести поглед от него и продължи:
-Но кажете,каква вина имам аз,каква вина има неговата майка да носим тежестта от това,че децата ми,ще израснат без баща си,а неговата майка,че няма да види повече никога детето си?
Очите и потрепнаха защото и се искаше да заплаче:
-Според вас добре ли спят онези,който носят греха на това,че се опитаха да убият съпруга ми,като го отровят,като за малко не костваха моя живот. Добре ли спи,онзи който не наказа виновниците за това порачение. Как би трябвало да постъпи един мъж на честа,когато отровят съпругата му на собествения им бал в собствения и дом. Вие бихте сторили същото,да грешка е че той не е изчакал вашето правосъдие. Но истината е,че често графини като нея убиват хора и никога не плаща за греха си.
Това беше смело но се оказа на място,той го изпрати без да разнищи нещата,а тя не бе гупава. Графинята не го мразеше и нямаше защо да го убива освен,ако не е следвала някакво по голямо поръчение. Това можеше да коства много на Денерис но много хора знаеха това и си мълчаха.
-Вие сте крал вие сте словото на Бога и никой не би успорил думите Ви но не зарявяйте,че Бог е и милостив и прощава на всеки прегрешил.

Краля остана безмълвен. Помисли си, че сина му освен силна майка се е сдобил и с не по-малко борбена и дръзка съпруга. Донякъде Денерис му напомняше на Екатерина. Дветя бяха темпераментни жени, може би дори някой ден Денерис щеше да надмине по дързост майката на възлюбения си, което го накара да се усмихне вътрешно. На Екзейвиър никак нямаше да му е лесно да се справи с тази жена, но тя щеше да поддържа огъня жив до края.
- Ако не я беше убивал можеше и да научим, кои са злосторниците, но уви, вашият възлюбен съпруг реши да раздава правосъдие сам... - Луи надигна чашата си и изпи съдържанието й до дъно.
- Нека се върне, но да не стъпва повече в двора! - Това бе крайното му решение. Милостта му се простираше до там.
- Ще живее в някоя провинция и този живот за него е вече минало. За вас милейди също, ако се осмелите да говорите по такъв начин на краля си отново! - Той остави златния бокал върху една табла и се поклони на двете дами.
- Забавлявайте се, вечерта тепърва започва. - След тези думи, той се оттегли при останалите си гости.

Когато си тръгна и вече никой не гледаше към нея се опря с една ръка на Екатерина,като си пое дълбоко въздух,краката и не я държаха. Осмели се да говори така с краля и все още беше жива. Сърцето и препускаше и ако не се беше хванала за нея,щеше да падне на земята:
-Той,той ще се върне...
Само това се отрони от устните и,като се опита на пресекулки да си поеме нормално въздух. Свят и се зави от къде бе намерила дързостта да говори така но обичта и към него се простираше до там,че би коствала всичко заради него:
-Това е най-важното,че ще се прибере.
Всичко друго,щеше да се оправи,а да живееш в провинцията не беше толкова лошо. Тя не бе похарчила парите му и,ако нещата вървяха добре с тези пари щяха да си купят хубаво имение.

Облекчението, което се четеше по лицата и на двете не можеше да се опише с думи. Май не осъзнаваха точно какво се случва, защото не можеха да се зарадват, но след известно време и това щеше да се случи, може би когато видеха Екзейвиър да слиза от кораба...
Екатерина дръпна Денерис настрани и потърси съпруга си с поглед. Трябваше веднага да пишат на Екзейвиър, за да успее да се върне преди Темза да е замръзнала и да трябва да чакат още месеци, докато зимата си замине. Екзейвиър и Денерис можеха да отседнат в старото имение на майка му. То бе достатъчно далеч от двора и добре поддържано. Там щяха да се чувстват щастливи. Дори и тя щеше да може да ги посещава и остава при тях. О, живота бе така прекрасен, помисли си тя.
- Да вървим да намерим Хенри. - Каза Екатерина и вече щастлива закрачи с Денерис. Трябваше да открият съпруга й и час по скоро да пишат на Екзейвиър.
- Благодаря ти за това което направи... - Все пак каза Екатерина, защото беше забравила по-рано.

Все още не можеше да се отърси от шока но се усмихна в знак на това,че приема но нямаше за какво,би го направила пак. Но сега трябваше да побързат,да напишат писмо на Екзейвиър,за да може колкото е възможно по рано да тръгне.
-Трябва да направим всичко възможно да се прибере преди зимата.
Едва сега осъзна това,че ако Темза замръзнеше,щеше да се прибере чак на пролет,а това беше прекалено далече. За това трябваше да побързат.
Все пак остави Екатерина да обясни всичко на съпруга си,защото още беше в пълен шок и не би го обяснила добре.

Въпреки желанието си, семейство Тюдор не успя да се измъкне толкова бързо от бала, колкото им се искаше. Наложи се да се сбогуват с много хора, преди да се качат в каретата и да заминат за имението. По време на пътя Екатерина спомена за местата на които можеше да живеят. Нейното семейство и това на мъжа й бяха заможни, дори самите те имаха няколко вили извън Лондон. Младите можеха да си изберат всяка една от тях, но това щяха да решат по-късно, защото сега просто трябваше да върнат Екзейвиър.

-Щом се прибере,ще го решим заедно.
Така беше най-добре,а и тя не познаваше много останалия свят,а и Екзейвиър сигурно беше ходил на тези места,за това щеше да знае,къде ще е най-добре за всички.
Прибраха се,като преди да се отърве от гадните дрехи,се качи да види,как са децата и,защото те бяха първото нещо в живота и на равно с Екзейвър. Погрижи се за тях и щом се укротиха отиде да свали роклята и да облече нещо по удобно и слезе за вечеря,за да обсъдят и нещата.
Баща му беше написал писмо,като по най бързия начин вече пътуваше. Сега остана да очакват кога,ще им прати писмо или направо,ще дойде не знаеше,какво всъщност я очаква,само се надяваше скоро да се достави и да пристигне.

» Замъкът "Иф"