Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Къщата в Сан Мориц

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next
АвторСъобщение
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 5:20 am

Виждах нейното притеснение,можех и да го усетя,ако можех да бъда честен. Беше се напрегнала на максимум. Опитах се да я успокоя,трябваше да вземе Анабел,щеше да е много по спокойна,когато тя е с нея. Обичах Симон,обичах и нейното дете,тя беше прекрасно ангелче и никога не съм я възприемал,като нещо,което би ми пречило да бъда със Симон. Аз я приемах такава,каквато е. Без значение,какво минало имаше зад себе си,исках да я нaправя много щастлива.
-Винаги знаеш,че ако пожелаеш,ще се приберем...
Погалих я нежно по бузата и я целунах по сладките устни:
-Благодаря ти,че ми направи този прекрасен подарък.
Да съм с нея за уйкенда беше повече от прекрасен подарък. Не бих желал и нещо повече от това. От доста дълго време мислех да и предложа,да не точно тук но според мен тя беше жената на моя живот и не исках друга,за това обмислях тази идея и дори търсех подходящия пръстен.
Пристигнах ме в семейната ми къща,която беше сепла,не беше супер големия разкош,а по скоро чиста,подредена и много уютна,все пак това беше къщата:
-Заповядай,това е семейна къща,баба ми и дядо ми не обичаха охолния ,а по скоро семплия живот. Но е много топло място,Дафне е помощничката,тя стопанисва къщата. Много мила жена е и готви невероятно.
Поканих я да влезе,като се появи Дафне жена над средна възраст,която се усмихна топло и ме прегърна,като се обърна към нея:
-Радвам се да ви видя,Майкъл за първи път води момиче тук,влизай сигурно сте уморени.
Тя щеше да ни приготви вечеря и след това,щеше да ни остави сами бях я предопредил,а и тя беше много съобразителна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 5:34 pm

- Благодаря. - Отвърнах също с усмивка и се представих на жената, която ми даде топла прегръдка. После естествено прегърна и Майкъл. През това време внесоха и багажа ни. Не бях взела много неща, защото щяхме да останем само за ден два, но все пак куфара ми изглеждаше доста по-обемен в сравнение с този на Майкъл.
Дафне ни съпроводи до стаята, която бе приготвила за нас и веднага ми направи впечатление, колко просторно, светло и пълно с цветя е. Майкъл бе прав - къщата бе семпла, но цветята които бяха сложени, придаваха цвят и едно необикновено очарование на дома.
Най-накрая останали сами, погледнах Майкъл и се усмихнах:
- Харесва ми... Къщата е великолепна. Много по-хубава отколкото ми я описа... - Той се приближи до мен и обви ръце около кръста ми. Беше доста по - висок и когато бе толкова близо, тази разлика в ръста бе още по - явна. Погледнах нагоре към него, а той се приведе леко и ме целуна нежно по устните. Майкъл бе невероятен във всяко едно отношение и наистина ме обсипваше с внимание и любов, която доста често си мислех, че не заслужавам.
- Радвам се, че ме убеди да дойдем...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 5:47 pm

-Радвам се,че прие...
Няколко пъти преди да тръгнем се опитвах да я убедя,че е добре да вземе с нас и Анабел,така нямаше да и липсва,а и Дафне,щеше да е в захлас да види дете в къщата,щеше да го обсипе с внимание,колкото имаше в изключителен запас. Тя беше по вдъхновена от майка ми да има деца,но тази мисия щеше да почака не исках да изплаша Симон с всичките тези планове,който ми се въртяха в главата,за това се укротявах и не си позволявах много да говоря за планове или за мечти,е понякога леко се изпусках но на нея и харесваше,да има някаква сигурност,че мисля за бъдеще за нея и за Анабел. Сега бях ме останали сами и притиснах Симон до себе си,можеше да се каже,че за първи път оставаме така сами,наистина беше много приятно:
-Ще е прекрасен рожден ден утре,само ти и аз в цялата къща...
Това беше семплото ми желание и нямах търпение за утре. Бях дал почивен ден на Дафне и щях ме да станем сами за целия ден:
-Пожелан подарък от теб нямам...
Впих жадно устни в нейните,като винаги ми действаше,така възбуждащо. Не намирах по красива,и по секси жена от нея,имаше повече от перфектно тяло,на което повечето млади момичета могат само да завиждат.
-Казах ли ти,че си много красива,днес?
Явно не бях:
-Е много си красива...
Имаше нужда да и го казвам,трябваше да и го казвам,защото го заслужаваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 6:05 pm

Бе толкова внимателен и мил през цялото време. И не беше такъв само с мен, отнасяше се по същия начин и с дъщеря ми. Естествено не си правех илюзии, че той може да замени Деймън в живота й, но се радвах че тя също го харесва. Този факт обаче и малко ме плашеше, защото тя свикваше с него и трябваше да внимавам. Трябваше да съм предпазлива, просто защото не исках й на нея да й се налага да се разделя с хора които са част от живота й. Вече бях й отнела правото да има баща си на разположение 24/7, така че нямах право на грешка сега.
- И ти не изглеждаш зле... - Усмихнах се весело, а той целуна брадичката ми. Извих леко глава и се нагодих, така че да продължи. Харесвах допира му, устните, аромата. Излъчваше сила и мъжественост, които ме привличаха.
Бавно, даже някак неусетно се бяхме озовали до леглото. Той не спираше да ме целува. Изведнъж ме повали на леглото, намести се между бедрата ми и надигна глава, поглеждайки ме.
- Не си ли гладен? - Полета беше дълъг и въпреки че на самолета ни бяха предложили храна, никой от двамата не пожела.
- Нека сменим тези дрехи и хапнем, а после обещавам, цялата вечер съм твоя... - Той въздъхна и зарови глава на гърдите ми. Усмихнах се лекичко.
- Повярвай ми, аз също предпочитам да остана тук... - Но не исках да се заключим в стаята и онази жена да ме помисли за абсолютна развратница.
- Да свалиш тези дрехи от мен и... да не излизаме от това легло, докато не стане време да си ходим... - Обвих лицето му с ръце и надигнах главата му.
- Но не искам да правя лошо първо впечатление... Тази жена познава родителите ти,а те идват доста често тук...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 6:18 pm

Просъсках,защото в момента мислех с друга част от моето тяло,а тя просто крещеше нейното име и тя можеше да го усети. Усещах,че нямам сили да се изправя и да я оставя:
-Съвсем малко...
Тя ме погледна малко по сериозно,защото знаеше истината:
-Добре,добре права си няма да е за малко...
Нищо при мен не беше за малко и за кратко. Още няколко бурни целувки по врата и,на горе по опианяващите и устни и пак бях на път да потъна в нея. Сложи ръка на гърдите ми,в опит да ме успокой. Поех много,ама много дълбоко дъх и с голямо усилие се опитах и успях да се отдръпна от нея,опитах се да не я гледам но беше толкова секси. Раздвижих леко глава нервно:
-Нека побързаме,преди да съм размислил....
Отидох към шкафа в куфара не носих нищо кой знае,какво:
-Ще се облека на бързо и ще те оставя и ти да се преоблечеш,ако остана има опасност да пропуснем вечерята...
Облякох се на бързо,в една тъмно синя риза,удобни тъмно сиви панталони,целунах я съвсем на бързо и я оставих да се преоблече. Слязох долу при Дафне,като тя се суетеше в кухнята и питаше дали това,което е направила,ще и хареса:
-Да Дафне,та обича почти всичко,не се притеснявай,престарала си се!
Тя се възмути:
-Не съм,искам да се представим добре на момичето,да иска да се върне,а и е толкова слаба! Храниш ли я въобще...
Поклатих глава:
-Тя е голяма жена може да се храни и сама...
Тя нещо се възмути отново:
-Трябва да се грижиш за нея,толкова е мила. Защо не доведохте и малката,щеше да е прекрасно да чуя детски смях.
Поклатих глава:
-Дафне моля те,когато е готова,а и Анабел е още малка,пътя няма да и понесе. Нека порасне малко и ще я доведем,сега се опитай да не бъдеш толкова директна. Знам,че ти харесва да я видиш но не я плаши...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 6:36 pm

Щом Майк излезе от стаята, аз веднага се втурнах към чантата си. Потърсих телефона и когато екрана светна, се надявах да видя, че имам пропуснато обаждане от Деймън, но такова нямаше. Почти се изкуших да му звънна аз и да питам как е Анабел, но в крайна сметка реших че това няма да е удачно, а и колкото повече говорех с него, толкова повече мислех за тях. Реших просто да се облека по-удобно и да сляза за вечеря. Пък и наистина имах нужда от малко храна.
Отворих куфара си и извадих почти всичко, докато открия светло сините си дънки и сивия пуловер, който търсех. Преоблякох се набързо, оправих малко грима си и слязох в кухнята при Майк и Дафне. Той обикаляше около храната и това ме накара да се усмихна, защото очевидно го правеше винаги, а Дафне също като мен му казваше да изчака, докато се сервира на масата.
- Понякога е доста нетърпелив нали? - Намесих се с широка усмивка и се приближих към тях.
- Обаче ухае наистина невероятно, така че го разбирам напълно... - Той ме прегърна през раменете и пак се пресегна към една от чиниите, този път Дафне го удари през ръцете. Всички се засмяхме.
- Вървете, аз ще донеса храната... - Каза тя.
- Какво? - Поклатих глава. - Вече сме тук, може да помогнем нали? - Погледнах Майкъл и взех две от плата, поставени на плота, с което го подканвах да направи същото и той.
- Само ми кажете на къде да вървя... - Майк също взе част от чиниите и каза да го последвам. Дафне продължаваше да настоява, че не е нужно, но не го правех защото е нужно. Пък и осъзнавах че тази жена е нещо много повече от помощница. Освен това не представляваше никакво усилие за мен да занеса част от храната до масата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 6:49 pm

-Добре,че и майка ми не е тук,защото три жени ще ме командват...
Пошегувах се но жените ме водеха по мнозинство,майка ми,Дафне,Симон и Анабел. Нямаше как да се меря с четири жени,просто се бях предал,а и честно да призная не беше лошо. Бях супер огладнял,а Дафне винаги готвеше прекрасно.
Наредих ме масата,като Дафне остана с нас на масата,въпреки че беше домакиня,тя беше като част от семейството и винаги вечеряше с нас.
-Той винаги е бил такъв,вечно нетърпели,мрази да чака...
Вдигнах рамене и сложих салфетката в скута си:
-Разкрит...
Засмях се,а Дафне продължи:
-Не му обръщай внимание,сега си хапвайте...
Това и чаках щом даде началния старт вече започнах с яденето. Винаги ядях много,и Дафне го знаеше,както и Симон,винаги исках още и допълнително:
-Симон също готви много хубаво..
Дафне се усмихна весело:
-Чудесно,тогава ще и споделя някой от любими ти неща...
Леко се засмях с пуло пълна уста и казах:
-Тя вече ги знае...
Дафне се окукори:
-Винаги съм ти казвала с пълна уста да не говориш...
Това рикошира и аз имитирах визиономията и,това също го мразеше. Тук можех да бъда себе си,не че Симон не ме беше виждала и в тази светлина но не и в светлината,когато бях с някой близък,а Дафне ми беше почти като майка:
-Не ме злепоставяй,защото ще и кажа лятната ми ваканция...
Тя ме удари по ръката и се сепна,беше забавна история но тя не искаше да я разказвам на Симон,защото беше леко злепоставяща,а тя сега искаше да се представи добре:
-Да не си посмял!
Засмях се и се обърнах към Симон:
-Няма да и кажа обещавам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 7:07 pm

Бях толкова вглъбена в себе си и в собствените си проблеми, че едва сега сякаш осъзнавах, че Майкъл е личност. Имаше близки, спомени и преживявания, за които не знаех почти нищо, поради простата причина, че обсебвах цялото но време заедно споделяйки му за своите проблеми. Бях егоистка спрямо него и изпитвах вина за това, че не му бях дала истински шанс и все пак той бе влюбен в мен.
- Не, кажи ми... Струва ми, се че това ще е една от онези забавни истории... - Не можех да откъсна очи от Майк. Сякаш сега го виждах в изцяло нова светлина. Бе толкова спокоен и дори бих казала щастлив, шегуваше се и не мислеше за работа, просто вечеряхме и това бе толкова хубаво. Самата аз се чувствах добре в компанията на него и Дафне.
- И ако това ще те успокои, аз също мога да ти издам нещо за Майк... Той е истински лъжец... Готвиш превъзходно, аз само мога да си мечтая, да направя нещо толкова божествено... - Майкъл никак не се шегуваше когато казваше, че храната ще ми хареса. Аз направо я обожавах.
- Струва ми се, че за първи път, една порция няма да ми стигне...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 7:25 pm

-Ето,казах ли ти,не съм само аз!
Погледнах към Дафне,а тя се ухили до уши,защото да и направят комплимент за нещо в което е перфетна,я караше просто да сияе,а още повече някой да поиска и втори път:
-Яж колкото поискаш,толкова си слаба!
Погледнах я изумено,бях ме говорили за това,не беше добре да прави подобни неща,да се държи толкова страна...
-Добре,просто казвам,че не се грижиш за нея...
Поклатих глава,говорех нещо,а тя пак си знаеше нейното,все едно я глождеше от вътре.
-Ще разкажа за лятната ваканция!
Тя отново подскокна:
-Стига Майки,знаеш че не обичам да я разказваш!
Шегувах ме се,все пак но трябваше и да знае,че не е добре,да прави така. Само майка ми и Дафне ме наричаха Майки,това си пролича много бързо:
-Толкова засрамваща история...
Продължих да си хапвам:
-Когато бях на 5 през лятната ваканция,бях наказан,не трябваше да гледам телевизия,а даваха много интересно детско и исках да го гледам. Дафне има страх от жаби и бях намерила в близкото езерце една жаба и я пъхнах в кухнята,половин час стоя заложничка в кухнята докато изгледам детското,а после докато не изям и пая от ябълки. Накрая взех жабата,което моментално беше бой и се приближи но жабата беше много хлъзгава и се изплъзна,като се мушна в пазвата и. Побягна с писъци през цялата къща,като се опитваше да махне жабата. Скочи в басейна за да я махне,успя жабата изплува но с нея и полата и. Излезе по гащи измокрена до кости,а аз се смеех от дървото.
Тя щеше да ми се разсърди:
-Ужасен си Майкъл....
Разказах историята,за наказание:
-Беше ужасно палаво дете,все някакви неща ти хрумваха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 7:38 pm

Бях искрено развеселена, но и леко възмутена от постъпката на Майкъл, естествено в добрия смисъл на думата. Осъзнавах, че това е било детинска шега и едва ли е можел да осъзнае какво върши.
- Ще се радвам да чуя какво дете е бил... - Разбира се исках да знам, колкото се може повече за него, а Дафне изглеждаше като някой, който изобилстваше от такива истории.
- Той никога не ми е разказвал за детството си... - Не го казах като упрек, а по-скоро като факт, за който не бях убедена кой от двама ни носи вина.
- Обикновено е прекалено ангажиран да слуша за моите проблеми... - Исках да го защитя и да й покажа по някакъв начин, че той се грижи много повече от добре за мен, аз бях тази която често пренебрегваше него.
- Искам да кажа, че е един прекрасно възпитан млад мъж, за който всяка жена би си мечтала... И аз съм истинска щастливка, да го имам до себе си... - Протегнах ръка през масата и хванах неговата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Сря Мар 09, 2016 7:51 pm

Улових ръката и,като я целунах нежно,а след това и намигнах,вдигаше ми кредитите след подобна лоша история. Това умили Дафне,която определено не и трябваше много:
-Да той не говори,обикновено върши нещата,който си е намислил,обича повече да слуша,е като малък не слушаше много.
Поклатих глава и още държах ръката на Симон:
-Сега е ред да ми го върне...
Нямаше да пропусне тази възможност и тя имаш истории който да разкаже:
-Като порасна обаче нещата се промениха малко,стана много отговорен,много ученолюбив. Явно хората са прави,като кажат,че ако е палаво едно дете в детството,като порасне става по кротко. Но сте един за друг,ти си наистина много мила,красива и очерователна,добрите хора се намират.
Да Дафне беше много права,целунах отново ръката и:
-Радвам се,че съдбата ни срещна.
По добра от нея награда нямаше на тази земя,всички мъже можеха да си мечтаят за нея и до някаква степен благодарях на глупавия и мъж,за дето я остави,за да бъде с мен. Истински глупак беше той за мен,подобна жена не се изпускаше:
-Имам много снимки,в хола. Може по късно Майки да ти ги покаже. Аз след вечеря,ще ви оставя,защото вече съм прекалено стара и не мога да стоя до късно,на закуска може да ти разкажа някой неща,преди да тръгна за града.
Щеше да ни нарави закуска,и да отиде при приятелка в града за целия ден за да ни остави сами,а и бях сигурна че ми е оплела пуловер за подарък.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Чет Мар 10, 2016 10:52 am

- Ще ми бъде приятно. - Отвърнах с блага усмивка на лицето и се заех отново с храненето. Не се шегувах, когато казах че вечерята е страхотна. И ако всичко което беше вкусно колкото това, вероятно за няколко дни тук, щях да кача поне пет килограма.
Разговора постепенно преминаваше в различни теми. Повечето време говориха те двамата, а аз просто се наслаждавах на хубавото вино, чудесната храна и приятната компания.
- Сега е време за десерта... - Заяви Дафне и скочи.
- Има и десерт?! - Аз вече бях преяла, понеже си изядох всичко и дори си сложих допълнително.
- Не мисля че мога да хапна и залък повече.
- О, не... Трябва да опиташ тортата ми... Няма да ви пусна от масата, докато не опитате. - Заплаши ни тя, а ние се засмяхме.
- Добре, предполагам мога да опитам... - Притеснявах се единствено за това, че беше напълно възможно да не мога да стана от масата дори и Дафне да разреши. Вече ми беше едно такова отпуснато, в допълнение с чашите вино които бях изпила, главата ми съвсем се беше замаяла. Обикновено не пиех по толкова много, но сега дори не бях усетила.
Дафне донесе по едно огромно парче торта за всеки. Изглеждаше много красиво. Шоколадова, както обичах и отгоре имаше наредени плодове, пълнежа също беше шоколадов. Беше направо невъзможно да изям всичко това.
- Ето това ще направи тортата още по-вкусна... - Каза тя и добави цяла топка бита сметана отстрани на чинията.
- Не... За мен не... - Опитах се да протестирам, но нямаше смисъл. Тя бе толкова настоятелна, а и имах чувството, че ще я обидя. Не исках да го правя, защото бе много мила и предполагах колко усилия е положила, за да приготви всички тези неща, затова щях да се насиля и да изям колкото мога.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Чет Мар 10, 2016 11:16 am

Знаех,че е прекалено много за Симон но в нашия дом винаги се хапваше така обилно,а и Дафне не ставаше от масата докато всички не са претъпкани до шия,аз можех да изям още толкова. По простата причина,че винаги ядях в такива големи количества,после естествено спортувах,а и никога не съм се притеснявал толкова много,тялото ми бързо освояваше храната.
Усмихнах и се,по лицето и се,четеше че вече не може. След,като всичко беше опустошено,бях сигурен,че ще е вече претъпкана до шия. Даже почти и се затваряха очите,умората си каза своето.
-Дафне много ти благодаря за прекрасната вечеря,ще изпратя Симон до стаята и ще дойда да ти помогна за масата..
Още преди да протестира,хванах нежно Симон и я понесох на ръце,бях сигурен,че това ядене и е дошло в повече.
-Дръж се красавице...
Понесох я на горе и нежно я поставих на леглото.
-Ако си уморена поспи си,утре имаме много време...
Веднага подплатих думите си с една целувка,облизах се и се усмихнах:
-Имаш вкус на шоколад...
Пошегувах се аз и я оставих за да помогна на Дафне и да съм сигурен,че е добре и всичко е минало добре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Чет Мар 10, 2016 11:39 am

Почувствах се леко неудобно когато той ме понесе на ръце, но истината беше, че щеше да ми отнеме тройно повече време да стигна сама до стаята. И когато вече бях в леглото, можех единствено да се размажа буквално. Бях изморена и преяла, може би дори бях прекалила с пиенето и всичко което исках е малко сън, но главата ми бе заета с толкова много мисли, че едва ли щях да успея да заспя.
Тази вечер ми бе показала много неща, но най-основното бе, че Майкъл е много по-прекрасен отколкото осъзнавах до сега. Той бе всичко за което една жена можеше да си мечтае, а аз дори не бях достойна да бъда обичана от мъж като него. Да, обичах го и ми харесваше да бъда с него, но все още имах незатворени страници от живота си. Имах чувството, че не мога да му дам всичката онази отдаденост и любов, която той заслужава. Вече бях дала дала цялата си любов на един мъж и той ме бе отхвърлил не веднъж, а цели два пъти и благодарение на него бях успяла да загубя способността си да се отдам по същия начин отново. Не че се съмнявах в любовта на Майкъл към мен, просто имаше нещо в мен, което ме караше да не се хвърлям отново със същата страст и плам, както го бях правила преди. Може би дори вече не бях способна да обичам така както бях обичала Деймън.
Майкъл слезе да помогне на Дафне, а аз разкопчах дънките си и въздъхнах с облекчение. Направо не знам как не бях ги пръснала по шевовете. Така се бях издула. Със сетни усилия успях да ги сваля и изритам на пода, нямах сили да се изправя и да ги поставя където им е мястото. Измъкнах през глава и пуловера и се мушнах под завивките.
Почти бях започнала да се унисам, когато чух Майкъл да се връща в стаята. Видя че още съм будна и се усмихна леко, в знак на което му отвърнах със същото. Той също съблече дрехите си и се муша при мен в леглото, но не пропуснах да огледам перфектно изваяното му тяло, докато върви към мен.
- Щастлив ли си? - Изведнъж попитах аз, а той ме погледна някак недоумяващо, все едно ми казваше не го ли виждаш изписано на лицето ми.
- Не, сериозно... - Завъртях се към него и пъхнах ръце под възглавницата. - Давам ли ти всичко от което имаш нужда? - Знам че алкохола играеше голяма роля в задаването на тези въпроси, но наистина исках да знам.
- Имам предвид ти си невероятен, красив... богат... Можеш да имаш всяка една жена и все пак си с мен... А аз нося толкова много багаж със себе си, че... - Бях разведена, с дете и на всичко отгоре, не му давах и наполовина любовта и вниманието, с което той ме обсипваше. Бях експерт в съсипването на животи. Бях съсипала своя собствен, до някъде този на дъщеря си... Не исках да съсипвам и неговия.
- Не искам един ден да се събудиш и да решиш, че съм грешка... Искам да си щастлив и да имаш всичко...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Чет Мар 10, 2016 11:52 am

-Аз ти казах да не вземаш толкова багаж,и без това ти казах,че няма да те оставя да носиш нищо...
Пошегувах се за куфара но много добре бях разбрал за какво говори. Просто тази тема я бях ме говорели и с нищо не ме плашеше:
-Много добре знаеш Симон,че не съм от мъжете,който ще бъдат изплашени лесно или се отказват. Знам,всичко и съм си дал сметка,ти си прекрасна жена и съм ти казвал хиляди пъти да не смяташ себе си за втора ръка жена. Ти си толкова,красива умна и способна жена,дори повечето млади момичета и зрели жени биха ти завидели. Имаш собствена кариера,грижиш се сама за детето си,изглеждаш уникално. Миналото си е минало,всеки е вземал грешни решения.
Целунах нежно устните и,все още имаше вкус на шоколад.
-Ужасно съм щастлив още по щастлив съм,че те имам в живота си,че имам и двете ви. Най-красивата жена и най-малкото сладко ангелче.
Задника с който е бил ни най-малко не ми пукаше за него,той губеше и това е ясно.
-Ти си жената,която винаги съм търсил,нищо и никой не може да ме разколебае,дори и ти така упорито да се опитваш. Обичам те Симон,разбери го. Искам да си до мен,искам бъдеще с теб,и ще дам всичко от себе си,да те направя щастлива.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Чет Мар 10, 2016 12:19 pm

- Ти вече даваш всичко от себе си и ме правиш много, много щастлива... - Никога не ми беше давал повод да се съмнявам в думите му. Проявяваше огромно търпение с мен и правеше всичко което пожелая.
- Но не съм сигурна, че аз бих могла да те направя толкова щастлив... - Беше ме убеждавал толкова дълго да предприемем това пътуване. Полагаше огромни усилия за всичко и не знаех кога тази негова енергия ще се изчерпа. Кога търпението му към мен ще свърши. Той искаше семейство, дете... А аз дори не можех да си представя да направя всичко това отново.
Въздъхнах тежко и се обърнах по гръб.
- Мисля, че съм пияна... - И преяла, но това второто го запазих за себе си.
- Какво беше това вино? - Обикновено не се напивах от няколко чаши вино, но това сякаш ме бе ударило в петите.
- Дали закуската ще е толкова обилна колкото вечерята? - Защото нямаше да мога да поема такова количество храна отново.
- Не мисля че съм си взела толкова широки дрехи, които да ме поберат... - В момента говорех абсолютни базсмислици, но и мисълта ми не течеше особено гладко.
- Дали Дафне, ще ме помисли за алкохоличка след тази вечер...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Чет Мар 10, 2016 12:27 pm

-Милиони въпроси,на който отговора е почти един и същи но ще ти отговоря. Да закуската,ще е обилна,Дафне никога не си играе на дребно. Аз нямам нищо против,ако не носиш дрехи изобщо,виното е домашно прави го ухажора на Дафне,сваля я от 15 години,ама тя не се дава. Не няма да те вземе за алкохоличка,тя е безвъзвратно влюбена в теб. И мисля,че е редно да поспиш защото си подпийнала леко...
Приближих се към нея,като тя се облегна на гърдите ми,като въздъхна тежко,защото определено беше си хапнала доста:
-Аз те харесвам всякак така,че престани да се следиш колко ядеш.
Хиляди пъти съм и казвал,че това е ужасна мания и съм сигурен,че ако качи няколко килограми,няма да е никак зле:
-Поспи сега...
Желаех я но никога не бих се възползвал от нея,когато е пияна,за това исках да си почине.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Чет Мар 10, 2016 12:45 pm

- Да, мисля че трябва... - Вдишах отново от невероятния му аромат и плъзнах ръка по стегнатия му корем. Стори ми се,че се напрегна, но бях почти заспала, за да обработя този факт.
Позволих на натежелите ми клепачи най-накрая да се затворят и вероятно само няколко секунди по-късно вече бях в страната на сънищата.
Мисля че сънувах Майкъл, но не бях сигурна. Бяха премесени образи, на него на някаква ярка светлина и около нас се носеха божествени аромати. Малко по-късно осъзнах, че това не е сън и ароматите вероятно идват от кухнята. Нещо се готвеше, а Майкъл седеше до прозореца, гол до кръста и се къпеше в утринните лъчи. Беше като сутрешно привидение...
Разтърках сънено очи. Опитах да си спомня къде съм. А, да бяхме във семейната му вила и днес... Днес той имаше рожден ден. Бях му купила подарък, който всячески се бях опитала да скрия от него, но щях да му го дам по-късно. Сега всичко което трябваше да направя е, да се изправя и да стигна до него. Той изглеждаше замислен и дори не усети, кога се измуших от леглото и отидох зад него.
- Честит рожден ден, красавецо... - Мързеливо обвих ръце около кръста му, като не пропуснах да се полюбувам на плочките му. После нежно оставих целувка по гърба му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Чет Мар 10, 2016 1:09 pm

Да си призная погледах я малко докато спи но после не исках да се събуди и да ме види,как я гледам втренчено,за това станах и слязох до долу,като си бях взел една чаша кафе,и да видя Дафне,какво правеше,а тя се суетеше в кухнята и не ми позволи да вляза. Качих се горе сложих кафето на прага на прозореца и се загледах навън. Бях се замислил над това,че исках Симон в живота си и трябваше да я имам,исках я за моя съпруга. Докато си мислех за нея,нежните и ръце ме обгърнаха и аз потреперих от удоволствие. Затоврих леко очи и се оставих на чувството. След това се завъртях и я прегърнах,целувайки я много страстно:
-Благодаря ти! По красив подарък в моето легло не съм имал...
Визирах нея за подарък но определено беше такъв,защото имаше много малко време за мен и да е истински моя,беше повече от колкото съм искал.
-Сънува ли ме?
Попитах аз шеговито:
-Защото аз да...
Повдигнах я,а тя се засмя,мразеше,като правя така но като я вдигнех можех да я целуна и да е на моето ниво,без да се навеждам. Не беше проблем но ми харесваше да я нося,ако зависеше от мен нямаше да стъпва на земята:
-Дафне пак се е развихрила надявам се ти се е освободило място,защото има палачинки с кленов сироп и боровинки. Както и ябълков пай!
Последното го казах вдъхновено,защото обожавах пай:
-Това е рожденото ми меню,без яйца,бекони и броколи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Чет Мар 10, 2016 10:59 pm

Обвих ръце и крака около него и докато той ми обясняваше какво има за закуска, започнах да оставям нежни целувки по врата му. Честно казано въобще не ми пукаше какво се случва в кухнята, точно сега. Той имаше рожден ден, бяхме само аз и той и в съседната стая нямаше деца.
- Какво съвпадение... Аз също те сънувах... - Прокарах нокти по гърба му и чух как въздуха изсвистя през зъбите му.
- Беше много хубав сън... - Прошепнах още по тихичко и докоснах устните му с моите. Целувката ми бе нежна, продължителна и подканяща.
- Искаш ли да разопаковаш първия си подарък преди закуска? - Казах го така че да се досети какво точно имам предвид. Знаех че ако поискаме, можем да бъдем много бързи и тихи.
- Защото аз изгарям от желание... - Продължих настоятелно да го обсипвам с целувки по врата и устните, докато успея да запаля същото желание в него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Пет Мар 11, 2016 5:00 am

-Нека дадем време на Дафне да се приготви...
Не ми пукаше в този момент,ако трябваше да ни почака сега бях готов на всичко,за да бъда с нея и не ми пукаше,какво се случва долу. Прихванах я по здраво но внимавах да не я нараня с прекалената си сила. Бързо се озова отново на леглото по гръб,а аз като някой тигър я нападнах,все едно беше моята плячка. Бях безпощадно нежен към нея но тя точно това обичаше,по лицето и познавах,беше премрежила поглед от удоволствие,а от устните и се изплъзваха въздишки на наслада:
-Моята прекрасна Симон...
Прошепнах тихичко в ухото и,а миг след това без жал я нападнах с целувки по врата. Сладкия и аромат и вкус ме караше да се побъркам. Тя е най-уникалната жена и я обичах безмерно много,за това и желанието ми към нея беше толкова силно и горещо,неутолимо. Колкото повече я имах,толкова повече исках да я имам. Дрехите който имах ме бързо се озоваха някъде из стаята,като ни най-малко не ми пукаше,какво се случва с тях,просто исках да махна всяка пречка,която не ми позволяваше да усещам кожата и:
-Толкова много те желая...
Тя го знаеше,усещаше го но исках не само да го усеща,а и да го чуе. На нея и беше нужно да знае със всички сетива,че е жена която предизвиква такива желания,че е секси,че е красива. Знаех,че през годините много пъти това съмочувствие е било уронвано и трябваше да се възстанови,да стане отново уверена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Пет Мар 11, 2016 6:07 am

Аз го желаех при това не по-малко. Вече усещах онази точа напрежение ниско долу в стомаха си. Чувствах как с всяка секунда ставам все по-влажна и влажна и всичко което ми се искаше е да го усетя в себе си. Извивах се неспокойно под него, желаейки да му подскажа колко силно го желая, но той сякаш бе толкова концентриран върху това да обхожда тялото ми с устни.
- И аз теб... - Казах задъхано и плъзнах ръце в косата му. Издърпах главата му нагоре, така че да мога да го видя.
- Точно сега... - Погледа му бе прикован в моя. Дишахме толкова учестено и двамата. Ръцете му се плъзнаха по бедрата ми, разтвори ги още малко и точно преди да потъне в мен, устните му се озоваха върху моите. Сякаш знаеше, че ще извикам и искаше да заглуши този вик, за да не ни чуе Дафне.
- О, Майк... - Стиснах по-силно косата му, а той се задвижи. Беше толкова голям и твърд. Главата ми направо се замая. Изстенах по-силно отколкото исках и той отново запуши устните ми с целувка. А уж щях да бъда тиха, успех с това Симон.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Пет Мар 11, 2016 6:19 am

Тиха ли беше казала,че ще бъде? Да но определено не успя да удържи на думата си,но аз нямах нищо против Дафне нямаше да чуе,в момента и буря да се разрази тя едва ли,щеше да разбере. Нищо на света в момента не можеше да ме отдели от нея и от горещото и тяло. Ритъма стана по жив и тя се разтопи буквално в ръцете ми. Обожавах всичко с нея и в нея. Колко гореща беше и безкрайно тясна. Можех да достигна бързо до върха но исках да я накарам първо тя да го достигне,не обичах да бъда егоист в това,исках винаги да е добре,винаги да е доволна първо тя. Това щеше да е най-готиния ми рожден ден.
-Този подарък ми харесва повече...
Още не бях привършил тук но знаех,че многократно днес,щях да си го искам отново и отново. нямах идея,какво ми е подготвила но бях сигурен,че ме очакват още прекрасни изненади. Усещах,че съвсем скоро,ще е близо до насладата:
-Давай красавице,направи го заради мен...
Подканих я да ми се отдаде напълно,за да я докарам до полуда. Обичах да я гледам,как свършва,как потрепва в ръцете ми. Щеше да е още по добре,защото и моя връх наближи и можеше двама да достигнем до края. Обикновено и доста често се разминавах ме,защото или тя се притесняваше или аз,да не би някой да ни чуе но сега бях ме малко по освободени.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Пет Мар 11, 2016 6:30 am

Как можеше всичко което излиза от устата му да звучи толкова възбуждащо. Дори и когато ме подканяше да свърша, аз си мислех колко хубаво би било ако не трябва да го правя. Обаче трябваше, а и го исках. Исках да изпитам това блаженство и наслада, докато съм някъде между небето и земята.
Той проникна малко по-рязко и дълбоко, което ме накара да извикам. Остана за миг така, потънал до край в мен с цялата си дължина и после рязко излезе и влезе, което буквално ме разтърси. Преди да извикам отново, той запуши устата ми и направи същото упражнение още... веднъж, защото ми бе необходимо само толкова, за да се разтреперя цялата. Краката ми се увиха около кръста му го притиснах към себе си, докато ноктите ми безпощадно се бяха впили в гърба му.
- О, Божичко... - Успях да смотолевя, трепереща и разтичаща се по него. В следващия миг стана дори още по-хубаво, защото усетих как се стяга, замръзва и само след миг, започна да се излива в мен, задвижвайки се отново, докато това трае.
- О, Божичко... - Шепнех в устните му, докато и двамата свършвахме, а чувството бе толкова помитащо и хубаво, че ми се искаше да подскоча. Вместо това обаче бях впила пръсти и ръце в него и се извивах, поемайки всяка следваща конвулсия, която утихваше в мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 311
Reputation : 0
Join date : 28.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   Пет Мар 11, 2016 6:42 am

На това му се казваше,префектно сливане,синхрон. Все едно бяхме едно. Наистина върховно удоволствие:
-Симон обичам те!
Отрони се от устните ми но наистина в такива мигове просто говорех истината. Толкова силно ми се искаше това да не свършва но и да свърша,си е прекрасно. обожавах я прекалено много. Притиснах я към мен,обсипах я с море от целувки:
-Знам и на мен не ми се става но за да можем да изпратим по скоро Дафне,трябва да слезем,няма да си тръгне докато не слезем. После си изцяло моя!
Исках буквално да изгоня Дафне и да съм свободен да останем със Симон съвсем сами. Бях егоист за нея но не можех да го контролирам. Бях станал ревнив,не и го показвах но мразех,когато трябваше да се среща с бившия си,когато някакви мъже я гледаха и я исках за себе си. И за вълка говорим и той в кошарата. Звъна по телефона. Прикрих лицето си,като се отръпнах:
-Отивам да взема душ,оставам те да говориш...
Мразех когато този тип се намесваше ни в клин ни в ръкав.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Къщата в Сан Мориц   

Върнете се в началото Go down
 
Къщата в Сан Мориц
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 5Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: