Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*КалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Хълма

Go down 
АвторСъобщение
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Хълма   Нед Ное 10, 2013 7:02 pm

ааааа
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Нед Ное 10, 2013 7:09 pm

Докато караше се отнесе малко в мислите си,опитваше се като пъзел да нареди нещата но те не съвпадаха,явно се опитваше да съедини няколко. Искаше да я направи,щастлива защото я обичаше,знаеше че и тя също. Но се страхуваше,защото беше такъв рано или късно прецакваше нещата.
Стигнаха до хълма,като любимото място от където се виждаше целия град,се оказа свободно,паркира и изключи колата. Освободи се от колана и опря глава в седалката,още няколко минути тишина:
-Нищо не е същото без теб...
Погледна към нея,тя се бе свила,като малко коте на седалката,мило и сладко. Не искаше дори да мига,защото се опитваше да и се насити:
-По дяволите,не съм предполагал,колко празно,пусто и дори безмисленно е всичко...
Облегна глава на седалката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Нед Ное 10, 2013 7:27 pm

Чувствах се абсолютно по същия начин, макар да не намирах правилните думи, с които да изразя тази празнота. Нищо, че беше така кратък, живота ми с Деймън ми липсваше ужасно много.Липсваше ми не просто той,а всичко... Всеки малък незначителен детайл от ежедневието ни, но най-вече това усещане, когато съм с него, че сякаш точно тук принадлежа... На миговете с него.
Надигнах се леко и се наведох към него, като ръцете ми се плъзнаха по прекрасното му лице. После инстинктивно затворих очи и намерих устните му. Нямах представа защо точно правя това. Сигурно, за да запълня празнотата, която зееше като яма в душата ми или пък просто защото имах нужда да усетя още веднъж вкуса им, но не съжалих дори и за миг.
- Нарани ме! - Прошепнах аз и натоварих тези думи с цялата болка и обвинения, които имах към него и дори не ми пукаше, че ще ме види толкова наранена и уязвима. Просто исках да знае какво ми е причинил.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Нед Ное 10, 2013 7:41 pm

Да усети отново меките и копринени устни е повече от колкото си е пожелавал. Мислеше,че никога няма да ги целуне пак. Инстинктивно тялото му отговори на нейното,като сложи едната си ръка на тънката и нежна талия,за да не падне.
Тогава нейните думи се забиха като ками в сърцето му. Съзнаваше грешките си,тя не беше само една. Знаеше,че бе загубил единствената жена,която го познаваше толкова добре,която го обичаше и търпеше. А,той не знаеше,как имаше сърце да нарани,такава прекрасна жена,всеки мъж можеше и му завиждаше,защото преди да се омъжи за нея,Симон бе най-желаната жена. А,след сватбата и детето се превърна в една невероятно силна жена,която си стоеше на мястото,която въпреки детето можеше да скрие с прекрасните си извивки и тяло всяко младо момиче. Да любовта и глупостта вървели ръка за ръка.
-Вечно ще съжалявам за тази грешка...
Наведе се леко към нея и я целуна,искаше да олекоти малко болката,когато очерпи лек от устните и:
-Ти си всичко за мен Симон,ако ми дадеш само един шанс...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Нед Ное 10, 2013 7:53 pm

Не се отдръпнах и не свалих ръцете си от лицето му, защото въпреки всичко близостта му в този момент ми беше така нужна.
- Искам го толкова много... - Исках го когато ми беше изневерил. Знаех, че след време щях да му простя и да забравя за това, защото го обичах прекалено много и имах стимул да го направя. Нашата малка принцеса щеше да ми помогне да залича раните. Бях му простила и за онази вечер или поне се опитвах да го направя, защото той беше баща на детето ми и не исках да е човека когото мразя, но след всички усилия които бях положила да забравя и простя, той продължаваше да ме лъже и отрича, че е имало нещо между него и онази жена, а сега тя беше бременна и чакаше неговото дете... Дете което щеше да заобича, ако все още не го беше направил и в крайна сметка това щеше да застане между нас.
- Но не мога... Не мога, защото вече не ти вярвам...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Нед Ное 10, 2013 8:09 pm

Знаеше,че няма да му прости,надяваше се но знаеше,че сторил толкова много неща,който не можеха да се простят или забравят. Обхвана лицето и с две ръце,като я нацелува все едно никога до сега не я беше целувал,сякаш ако спреше нямаше да докосне устните и отново. Не искаше да се откъсне от нея но знаеш,е ако продължи може да я нарани още веднъж,да я накара да се почувства използвана. Погали я,като отдръпна лицето и ръцете си от нея не искаше,трябваше му много сила,да се откъсне от прекрасните и очи,който го омагьосваха.
-Разбирам те любима...
Думите тежаха въпреки изречени от нежния и глас,те раняваха много жестоко и то,защото бяха истина:
-Знам но ако ми дадеш,само един шанс няма да те разочервам.
Погледна лазурно сините и очи,като неговите бяха пълни също с такъв лазур:
-Обещавам ти,че ще дам всичко... Всичко поне да върна усмивката ти...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Нед Ное 10, 2013 8:27 pm

Поклатих отрицателно глава и ми се искаше да му кажа да замълчи, защото тези обещания ме нараняваха още повече. Не можех да си позволя да се надявам отново, знаейки, че всичко може да се срине отново и то само за секунди. Имаше едно нещо обаче, което се надявах, че може да поправим. Трябваше да го поправим, заради нас и заради всичко което някога е имало между нас.
Приближих се още по-близо към него и го целунах отново. Той трябваше да заличи спомена от онази нощ, за да бъдем ако не друго, то поне хора, които могат да се гледат в очите. Дължахме го не само на себе си, но и на дъщеря ни.
- Желая те... - Прошепнах тихичко в близост до ухото му и го казах не само защото наистина не исках онова да е последния ни път заедно, но и просто защото го желаех истински и точно сега имах нужда от него.
- Желая те толкова силно...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Нед Ное 10, 2013 8:39 pm

-И аз също те желая...
Всъщност той не харесваше други жени,не се чувстваше привлечен към която и да е било. Кой можеше да забрави,прекрасните устни,тяло,ръце и кожа,която обичаше да докосва. Само с едно докосване можеше да накара тялото му да изпитва невероятна агония от страст и желание.
Повдигна я нежно през кръста,като я премести върху себе си. Не искаше той да е от горе,не искаше от страст,от дългото въздръжание,от това че ужасно му липсваше,да загуби контрол.
Премина с ръце по тялото и,като премина по външната страна на бедрата и,съвсем нежно я погали,цял сноп с електричество вседно премина през тялото му. Желаешея до болка ужасно много. Можеше да усети как мъжествеността му дори пулсира,как се опитва да се измъкне от панталоните му. Но беше изключително нежен,надяваше се да не го мрази след това,,да го мрази още повече:
-Желая те Симон но не искам да те нараня още веднъж. Обичам те и не искам да...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Нед Ное 10, 2013 8:49 pm

- Тогава не го прави... - Прекъснах го аз и го погледнах право в очите.
- Покажи ми, че наистина можеш да поправиш нещата... - Очите ми запариха от борбата ми с това да не се разплача отново. Въпреки всичко спомена за онази нощ просто не напускаше съзнанието ми. Откъсъчни моменти се прокрадваха и ме караха да изживявам всичко отново и отново. Исках това да спре. Исках да ми покаже, че онези демони които беше пуснал на свобода онази нощ са били просто демони и нищо повече, че той все още изпитва нежност и любов към мен и можех да простя за онази допусната грешка... Исках да почувствам думите му, не просто да ги чуя.
- Можеш ли да го направиш? - Попитах аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Пон Ное 11, 2013 6:05 pm

Искаше му се да заличи всеки спомен за неговото отвратително деяние но не искаше с това си,да я отдръпне още повече от себе си. Деймън се оказа много по нежен от колкото можеше да се очаква но го направи защото я обичаше прекалено много и не искаше с грубите си действия да и довлече отново лошите спомени. Нежно я погали по бузата изтри сълзите и,който се стичаха като брилянти. Мразеше да я вижда да плаче,а още повече мразеше себе си,защото той е виновен за тях. Докосна устните си до нейните копринени невероятни устни. Липсваха му и не само устните и,ръцете и,очите и... Всичко,само с нея се чувстваше допълнен. Единствената жена,която не спираше да обича:
-Никога повече няма да позволя на нищо да те нарани,а най малко аз...
Прегърна я през нежното и кръсче но искаше да усети прекрасния и аромат да вдъхне от него. Не я стискаше силно просто искаше да я усети,а и тя да усети,неговата топлина и колко всъщност я обичаше. Отдели се съвсем малко от нея,като ръцете му бяха на кръста. Докосвайки си припомни всичко за нея,колко идеална фигура имаше,толкова женствена и сексапилна. Невероятна богиня,която беше изпуснал заради глупавата си грешка.
Погледна с толкова любов,към прекрасните и сини очи,като нежно прошепна:
-Оставяш ме без думи,без мисли..
Отново я целуна със страст но и с нежност:
-Толкова си прекрасна...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Вто Ное 12, 2013 2:15 pm

Обгърнах лицето му с ръце и залепих устните си за неговите. Точно тогава телефона ми започна да звъни. В първия момент се протегнах към чантата си с намерение да го изключа, защото не беше подходящ момент да звъни, но щом видях, че ме търсят от вкъщи, се стреснах и отдръпнах леко назад.
- От вкъщи е... - Обясних му аз и приех разговора. В следващия момент слизах от Деймън и се опитвах да не изпадам в паника.
- Идвам веднага... - Стоварих се върху седалката си и погледнах ужасено към него.
- Анабел е в спешното...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Вто Ное 12, 2013 6:41 pm

-Ани...
Дъхът му секна в гърлото,защото малкото му момиченце... Дори не можеше да мисли трезво. Запали веднага колата без да се замисли,като натисна педала до край. Караше,като бесен,като луд,на моменти можеше да загуби управлението,но запази контрола над волана:
-Казаха ли ти,какво има?
Попита той докато караше.
-Какво и е?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   Вто Ное 12, 2013 6:49 pm

Бях не по-малко притеснена от него и уплашена, но се опитвах да запазя самообладание.
- Аз... Не знам... - Така и не бях успяла да чуя до край обясненията на бавачката.
- Има температура... - Само това успях да разбера.
- В момента я преглеждат... - Беше непростимо, че я бях оставила сама за цял ден. Ако бях там можех да я заведа по-рано или най-малкото щях да съм наясно какво се случва, а сега просто тънех в неведение и притеснение, за това какво би могло да причини тези симптоми. Не мисля, че можех да преживея същия ужас отново. Да я виждам в болнично легло и да се страхувам във всеки един миг за живота й.... Това щеше да ме докара до истинска лудост.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Хълма   

Върнете се в началото Go down
 
Хълма
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Останалия свят :: Англия :: Лондон-
Идете на: