Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Пристанището

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Ное 12, 2013 7:28 pm

-Екзейвиър!
Извика името му,когато го усети между бедрата си. До сега тя беше правила това за него но той не го беше правил.
-Това е... Не прилично е...
Срамуваше се на моменти,а това я караше да се срамува още повече. През деня,на такава светлина,а нежното и място на показ. Добре... Беше я виждал гола но по този начин не:
-Но...
Само че с първото му докосване,тя се предаде,като всеки въпрос,всяко но или ама,тотално изчезна,изви се,като прихвана одеялото:
-Оу,толкова е хубаво...
Изстена нежно,като усети езика му,а той беше толкова влудяващ. Движеше се по такъв начин,че я побъркваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 6:29 pm

Харесваше й да правя, това което правех в момента. Аз пък обичах да й доставям удоволствие. Това беше един много приятен начин, по който можех да й покажа колко силно ме привлича и колко съм й подвластен. Не беше нещо с което се гордеех, защото всяка зависимост ни правеше слаби, но пък си заслужаваше. Може би затова не се опитвах да се противопоставям на чувствата си и просто им се отдавах, защото първо, че беше абсолютно невъзможно да се преборя с любовта си към нея и второ, бях сигурен, но най-вече се надявах, че тя няма да ме подведе.
Останах между краката й докато не я докарах до финал. Можех да остана и още, но предпочитах да й дам малко почивка, в която се насочих към устните й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 6:52 pm

Не можеше да мисли трезво нямаше такова нещо,той я накара направо да загуби ума и дума. Тялото и още трепереше от остатъчното чувство,което носеше оргазъма. Тялото и беше толкова чувствително сега,че усещаше дори дъхът му по себе си. Харесваше и,и когато вече успя да си поеме нормално въздух,когато и до някъде разумът и се върна успя да каже нещо:
-Не мога да повярвам,толкова беше хубаво...
Цялата се изчерви и не само заради секса,а и от това,че и харесваше но все още се срамуваше. Знаеше,че вече са женени,че той и е мъж и тя му е жена но все още изпитваше срам от голото си тяло от,някой неща който,той правеше. Просто и трябваше време да свикне:
-Когато се страхувах от всичко това,не ти вярвах но сега просто се чудя как съм могла да не ти повярвам...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 7:01 pm

Засмях се тихичко и се наместих още по-удобно между бедрата й.
- И аз все още не мога да си обясня как си могла да си мислиш нещо подобно... - Засипах я с няколко последователни, страстни и продължителни целувки, които ни оставиха без дъх.
- Но се радвам, че успях да развенчая тези глупости и да ти покажа истинското удоволствие от любовта. - Бавно и нежно проникнах в нея, като я целунах отново крадейки дъха й. Беше време да получа и аз своята доза неповторимо щастие.
Постепенно движенията ми станаха по-динамични и плавни, защото тя отново бе започнала да се навлажнява от възбуда. Стенеше страстно и влудяващо в ухото ми, а крехкото й тяло все повече се извиваше и извиваше. Беше толкова крехка и малка в сравнение с мен, че понякога се губеше в ръцете ми, особено когато демонстрираше гъвкавостта и грацията в движенията на тялото си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 7:12 pm

Демонстрираше толкова много сила и мъжественост,че я караше да се побърква. Див,несдържан,почти със животинско желание но и това я караше да губи здравия си разсъдак. Усещаше сладката болка,да я люби така диво. Извиваше се под него но от време на време не и достигаше въздух когато го усетеше да е проникнал до край в нея. Това тотално завърташе нейното съзнание и я караше да тръпне все повече и повече. Разтвори се за него,като му даде възможност да проникне по на дълбоко в нея.
-Моля те не спирай....
Извика тя,като се притисна в него,впи устните си жадно в неговите,като не се отдръпна,защото усещаше и своя край,а и неговия май не беше далеч.
-Тол....кова.... е...
Не довърши,защото усещаше че не може повече да се сдържа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 7:26 pm

Опитах се да изпълня молбата й и отложих заветния момент във времето, като забавих малко, но истината беше, че е прекалено късно. Бях се побъркал от страст и желание и само след секунди отново се задвижих мощно в нея, покорявайки я напълно... Всъщност това беше доста спорно, защото понякога... тоест през по-голяма част от времето ми се струваше, че тя покорява мен.
И двамата свършихме едновременно и диво, така както никога преди не бяхме. Беше двойно по-хубаво от когато и да било и след като я целунах в знак на възхищение, благодарност и още куп други неща, внимателно напуснах тялото й и се отпуснах върху леглото. Така й позволих и на нея да си поеме глътка въздух. Усетих, че е така, защото този път тя не побърза да се сгуши в мен. И двамата бяхме безкрайно изтощени и още не знаехме къде се намираме, но аз обожавах тази блажена умора накрая. Точно тя ме караше да се чувствам жив...
- Беше прекрасна... - Надигнах се леко и я целунах още веднъж, но бързо след това се върнах върху възглавницата, опитвайки се да уравновеся дишането си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 7:39 pm

На нея и трябваше повече време да се върне на земята,да спре да лети. Чувстваше се все едно духът и не е в тялото,все едно... Да тя просто загуби за известно време своя разсъдък. Когато започна да диша спокойно отвърна по добре на целувките му,с повече отдаденост,не че преди не беше но бяха малко вяли заради умората,а не заради липсата на желание.
Успяха и двамата да си починат,все още бяха малко уморени но се сети за книгата,която стоеше на пода. Тогава се сети,че не беше редно да крие неща от съпруга си,той трябваше да знае всичко за нея. А,мъжете не бяха длъжни но това всички го знаеха,не и харесваше да имат тайни но мъжете трябваха да пазят жените си от лошите неща,който могат да ги сполетят.
Наведе се,като я улови но я затвори,не побърза да му я покаже:
-Обещай,че няма да ми се караш или да ми се смееш но купих една книга. На френския и...
Трудно и беше да го обясни,за това я подаде към него:
-Аз я купих защото...
Как можеше да обясни защо,защото се е почувствала застрашена от жените,който точеха лиги по него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 7:48 pm

Поех книгата и се поизправих, но още щом прочетох заглавието й очите ми леко се ококориха. Първоначално бях доста шокиран и не знаех как точно да реагирам, после се почувствах страшно объркан, а накрая и ужасно неловко. Фактът, че си беше купила подобно четиво не можеше да се дължи на нищо друго освен, че не е доволна от това което се случва в "брачното ни ложе" и това беше някакъв тънък намек, че трябва да се поправя.
- Защото не си доволна от мен? Това ли е? - Обичах да си говорим нещата с истинските имена и определено шикалкавенето не ми беше от силните страни.
Хвърлих книгата върху леглото и побързах да стана, за да се облека. Чувствах се ужасно неловко да съм гол, докато тя ми обяснява колко зле съм в леглото.
- Направо не мога да повярвам... - До преди малко крещеше и се разтапяше в ръцете ми, а сега... Сега това!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 7:55 pm

-Не...аз...
Протегна ръка към него:
-Исках да науча нещо повече,аз не знам... Не съм толкова опитна,колкото другите жени...
Гласчето и трепереше,придърпа одеялото не искаше да го растроива или обижда беше превъзходен:
-Докато купувах платове,чух разговор на две дами,който говореха ужасно. Почувствах се много не способна и за това потърсих книгата. Надявах се да ми помогне,да ти покажа,да ти дам всичко,което мога. За да не ти е скучно с мен...
Погледна в страни:
-Знам,че нямам право да ти забранявам,каквото и да било но би ме заболяло,ако не ти давам всичко и се налага да го търсиш при друга жена.
Беше се натъжила,показа му че вината не е в него,а в нея и че се страхуваше от своята неопитност.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 8:11 pm

Хванах се за главата и честно казано, нямах представа какво да правя с нея. Тя просто продължаваше да ме вбесява понякога.
- Не се ли научи, че това което жените си говорят, не винаги отговаря на истината? - Бях й бесен, но и аз не знаех защо точно. Сигурно за това, че се менеше като сезоните,само че със светлинна скорост. Изведнъж беше тиха, кротка и безумно свенлива, а в следващия момент беше като истинска мръсница, само че в добрия смисъл на думата. И това, че продължаваше да слуша разни разговори, които и аз не знам как все до нея стигаха, адски много ме изнервяше, особено когато ги използваше като оправдания.
- Първо не е никак прилично една дама с твоето положение да си купува подобни книги. Обикновено ако изпитват нужда от подобно четиво изпращат някоя своя доверена и дискретна прислужница. Второ, ако имам забележки или каквото и да било, към теб ще ги отправям лично и само към теб, не бих се информирал от книги или случайни разговори на улицата. Препоръчвам ти за напред да направиш същото и ако имаш съмнения, въпроси или притеснения да се обръщаш към мен или някоя твоя дискретна приятелка, каквато тук нямаш, затова ти оставам само аз. Разбрахме ли се?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Сря Ное 13, 2013 8:20 pm

-Да...
Сви се съвсем леко,като се извъртя засрамено на страни. Постъпваше глупаво на моменти но не го осъзнаваше. Правеше нещата понякога без да мисли:
-Съжалявам...
Само че едно беше ясно,че рано или късно,щеше да му омръзне,сега бъдеше интереса му но ако забременееше и имаше деца,те щяха да променят всичко. Преди да се усети,щяха да спят в отделни стай,а той щеше да ходи по бордеите:
-Постъпих много глупаво,трябваше първо да те попитам но наистина се изплаших и действах без да помисля. Не исках да...
Пое дълбоко дъх,като не знаеше,какво да каже повече:
-Моля те,не ми се ядосвай,няма да правя подобна грешка повече...
Примоли му се,като се доближи до него,гледайки го с големите си елмазени очи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Чет Ное 14, 2013 11:22 am

Отдръпнах се и продължих да се обличам. Не исках да говоря точно сега с нея. Пак щях да кажа нещо под влиянието на афекта и гнева си.
- Трябва да тръгвам. - Заявих аз и закопчавайки ризата си се отправих към изхода. Съмненията ми относно искреността й отново ме бяха завладели. Беше толкова противоречива през по-голяма част от времето и не знаех какво да си мисля.
Излязох от стаята и я оставих сама, а аз директно се отправих към пристанището, а по пътя осъзнах какъв огромен проблем имам. Нямах никакво доверие в нея и колкото и да се самозалъгвах и преструвах, имаше някъде дълбоко в мен противоречия за нея и се чувствах глупаво, от това, че аз се разкривах така пред нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Чет Ное 14, 2013 11:50 am

Щом стана още реди да се облече хвърли книгата в камината,за да я изгори. Не трябваше да я купува,не трябваше да я носи. Трябваше да си понесе последствията,такива каквито са и когато той си намереше любовница,щеше да знае,че е само негова вината за всичко това,че е била такава.
Облече се и излезе през деня но през цялото време изпитваше вина за постъпката си. Глупава и много неразумна се чувстваше. Щом се прибра,започна да приготвя багажа,той бе приготвен но тя искаше да се погрижи лично за някой неща. Не бяха тайни но искаше да бъде сигурна,че ще ги вземат.
Не знаеше дали,щеше прибере,може би и беше толкова ядосан,че можеше наистина да отиде в бордея. И вината,щеше да е изцяло нейна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Чет Ное 14, 2013 12:18 pm

Не бързах да се прибирам, макар да бяхме приключили сравнително рано. Днес мислех да се разплатя с всички момчета и да им дам обещаните напитки и жени. Бяха си заслужили възнаграждението след всички самотни нощи в морето и усилената работа през последните няколко седмици. Пиенето и жените, тази вечер бяха за мен и докато всички останали се изпонапиха още в началото, то аз и Джак седяхме и просто си говорехме за нещата от живота. Макар и прекарал по-голямата част от живота си по вода, той беше изключително мъдър човек и аз го уважавах много.
- Как е семейният живот капитане? - Попита ме той.
- Не такъв какъвто очаквах... - Отвърнах съвсем откровено. Преди време дори не си представях, че ще се оженя. После започнах да свиквам с тази мисъл, защото знаех, че все някога ще трябва да създам поколение, а за целта трябваше да се оженя, но после срещнах Денерис и тя преобърна целия ми живот.
- Не знам тя изглежда толкова... Невинна, а в същото време имам чувството, че яко ме е оплела в мрежите си и аз съм един истински глупак.
- Така правят жените момче... Така правят...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Чет Ное 14, 2013 12:28 pm

Знаеше си,че няма да се прибере,сега онзи жени бяха прави,щеше да я замести много по лесно от колкото си мислеха.
Бяха и напълнили ваната с вода и тя тръгна към банята за да се измие,имаше нужда да свали мръсотията от себе си.
-Трябва да се държа на ниво,трябва да съм по добра съпруга и да не върша глупости.
Промърмори си тя докато влизаше във ваната,толкова много се ядосваше сега. Не трябваше да прави нищо от това,което вече беше свършила но бе късно.
Отново ги бе свършила някакви страни. Облегна се на ръба на ваната,като присви крачета.
-Обичам го,а правя глупости и го наранявам,наранявам и себе си...
Той беше мъж,трябваше да прави онова,което сметне за добре,а тя беше истинската му жена и тя имаше правото да стой до него,всяка щеше да идва и заминава но тя щеше да остане,ако му покажеше,че го обича и всичко,което се изискваше от съпруга.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Чет Ное 14, 2013 12:37 pm

С моя стар приятел останахме до ранни зори край масата в кръчмата, но така и не приехме любезната покана на момичетата да си "починем" в леглата им. Не говорихме много за Денерис, всъщност онова беше единственото което си казахме за нея и по-добре защото не исках да мисля за нея в момента. Имах неща и проблеми, които не я касаеха, а само приятел като Джак можеше да разбере, макар да не можех да кажа и на него за това, че баща ми не ми е баща и съм жив благодарение на онзи истинския, който всъщност никога нямаше да може да признае, че е такъв. Аз и не исках де, защото го мразех наистина много... Все още го мразех!
След дълги философски разговори на пияна глава, макар и с нежелание тръгнах към гостилницата, в която бяхме отседнали и се прибрах в стаята си. Денерис спеше и така исках да си остане. Нямах желание да я будя, за да ме пита къде съм бил, затова възможно най-безшумно си легнах от моята страна на леглото и заспах на мига.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Чет Ное 14, 2013 12:50 pm

Събуди се веднага щом го чу но се направи,че спи,не искаше да се прави на някаква,макар да и се искаше да го пита къде е бил. Това си е негова работа. По някое време,щом го усети,че е заспал се гушна в него,защото само така можеше да спи спокойно,защото знаеше,че той ще я пази. Събуди се рано,като безшумно стана и като добра съпруга разпореди и се погрижи всичко за утринта да му е готово ваната,както и нещата с който да се избръсне,също така и обяд за двамата.
Трябваше да го събуди,защото щяха да пътуват,а той трябваше да има време да се приготви. Седна до него на леглото,като го събуди с целувка и с нежна ласка:
-Екзейвиър,скъпи... Добро утро...
Отново го целуна,за да може да се разбуди,а след това стана:
-Всичко е готова,ваната,както и ще те изчакам за обяд.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Чет Ное 14, 2013 12:57 pm

Главата ми се пръскаше и дори гласът й ме дразнеше. Толкова силен ми се струваше.
- Няма нужда. - Отвърнах троснато и се изправих с мъка от леглото. Виждайки ваната обаче ми стана малко по-приятно. Имах нужда да се разхладя и това сигурно щеше да ми помогне малко.
Станах и започнах да се приготвям, а нея оставих да обядва сама. Не ми беше изобщо до ядене в момента. Накрая след като се изкъпах, избръснах и облякох, слязох долу и заръчах да свалят багажа ни, а аз си оседлах коня сам. Тя щеше да стигне с каретата, но за мен беше по-добре да съм с коня си. Бях решил да й правя компания и да се жертвам, но след случилото се вчера предпочитах да пътувам отделно и, че жертвата не си заслужава.
След около час каретата беше натоварена и тя зае мястото си, а аз се качих на коня и тръгнах напред. След около час два, може би и малко повече щяхме да сме в плантацията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   

Върнете се в началото Go down
 
Пристанището
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Романтизъм-
Идете на: