Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Пристанището

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Пристанището   Съб Ное 09, 2013 7:17 pm

ссссс
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Съб Ное 09, 2013 7:22 pm

Настаниха я в една хубава стая с голямо легло на което нямаше търпение да се наспи. Нахрани се,взе си хубава вана,като успяха да и купят още малко дрехи,както и една много тънка нощница с която да може да спи през горещите нощ.
Разбра,че няма да се прибере тази вечер но това бе нормално,тя го разбираше,макар да и се искаше да е с нея,знаеше че е зает и трябваше той да командва иначе нямаше да бъде свършено нищо добре.
Поспа на голямото легло,като малкото коте и правеше компания. Спеше с копринена нощница,която беше доста прозираща но точно това я правеше прохладна. Заспала на леглото,като прегърна възглавницата,защото за тези дни свикна да го прегръща и сега и лиспаваше нещо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 4:45 pm

Прибрах се призори в стаята, но Денерис все още спеше и бях много внимателен и тих, защото не желаех да я събудя. Обаче когато видях привлекателното й тяло така грациозно и зашеметяващо, върху леглото, желанията ми се насочиха в съвсем друга посока. Бързо свалих всичките си дрехи... Буквално всички и се наместих зад нея, после се надвесих върху нея и започнах да я целувам по врата и лицето. Без значение колко бях изморен и ми се спеше, определено не можех да потискам повече нагона си. Имах нужда от нея. Имах нужда да й се наситя.
Ръцете ми се плъзнаха по бедрото й като нежно и бавно придърпвах тънкия прозрачен плат нагоре. Тя започна да шава, но все още спеше и не осъзнаваше напълно какво се случва.
- Добро утро... - Прошепнах с дрезгавия си глас в ухото й и леко го захапах. Тя леко се завъртя и остана по-гръб, а аз побързах да мина над нея, като тежестта ми спомогна за това да се събуди напълно.
- Липсваше ми...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 5:03 pm

Имаше няколко секунди в който не разбра дали,беше сън или самата реалност. Защото го сънуваше,толкова горещ сън със своя съпруг,че когато чу гласът му осъзна,че съвсем не е сън,а това беше той,напълно гол,желаещ я. Целувките му просто я подпалиха,цялото и тяло и без това гореше от жегата тук,а той я изпепели. Само,че това и хареса,обгърна ръце около силното му тяло,като бедрата и се отвориха за него,а крачетата и се увиха съвсем леко около него:
-Добро утро принце...-надигна се и нежно прошепна- Съпруже мой и ти ми липсваше...
Бедрата и се бяха задвижили под него,като в ответ на неговите ласки и внимание. Радваше се,че и обърна това внимание.
-Но сега си с мен и си само мой...
Жадно го целуна,като му демострира,колко в същност и е липсвал,колко е имала нужда от всичко това и какво и причиняват неговите ръце.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 5:17 pm

Днес не бях в настроение за много игри. Първо защото я желаех прекалено силно и второ защото бях изморен и след три максимум 4 часа трябваше да се връщам отново на пристанището. Така че нямах време за губене. Надигнах до край нощницата й и нежно проникнах в нея и за моя изненада, приятна, тя беше напълно готова за мен. Това ме зарадва изключително много, защото очевидно тялото й желаеше и откликваше на моето дори и от съвсем малко, както аз можех да я пожелая дори само докато я гледам как спи.
- Това сигурно много те радва... - Държах се като истински кретен в момента, но такъв си бях аз и нрава ми трудно, дори изобщо нямаше да се промени. Егоцентрик от класа, но се надявах тя да не го разбере погрешно. Просто така си говорех.
Задвижих се една идея по-бързо, но вероятно от умората, днес бях доста лежерен и нежно настроен към нея. Наблягах на целувките и бавните дълбоки движения, които по начина по който откликваше й харесваха, а аз се борех за това, да й доставя удоволствие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 5:28 pm

-Дори не знаеш колко...
Впи ръцете си в него,въздъхна от удоволствие от нежните му тласъци. Той можеше да я накара да полудее,направо да се поболее от всичко това. Отново се опита да го притисне към себе си с крачето,когато той ги разплете и се задвижи малко по бързо но това и хареса. Облегна се на зад,като се задържа с една ръка за рамото му,а с другата събра чаршафа на един сноп.
-О,Екзейвиър...
Повтори името му няколко пъти,като можеха да я чуят през няколко стай,но кой можеше да я вини. Той и е съпруг,консумираха любовта си,а с мъж с неговите способности всяка жена би викала така.
Тялото и щеше да се предаде под неговите бързи движения. Ръцете и се оказаха на ръста му,като усещаше как мускулите на корема му се стягаха при всеки тласък.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 5:45 pm

Обожавах да чувам стенанията й, именно те ми подействаха толкова възбуждащо и стимулиращо, за да й доставя още по-голяма наслада. Да я покоря напълно, докато не се разтрепери от страст и удоволствие в ръцете ми, но не спрях до там. Дори не й дадох няколко секунди, в които да се наслади на мига или по точно,се постарах да го направя още по-върховен за нея, като не спрях да се движа, дори не забавих... Просто продължих да се движа със същата мощ и страст, за да доставя удоволствие и на двама ни.
Не мина много време, преди отново да свърши в ръцете ми. Този път обаче излязох от нея и се надигнах, минавайки зад нея. Беше време да сменим позата. Надигнах съвсем леко единия й крак или по точно го избутах леко напред и отново потънах в тялото й. Така се чувствах много по-свободен в движенията си и прониквах доста по-дълбоко.
- Обожавам те... - Едната ми ръка мачкаше пищните й гърди. Бяха така настръхнали и някак усещах напрежение в тях. О, тя беше прекрасна. Не мислех, че някога ще успея да й се наситя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 6:31 pm

Изненада се,когато се измести,малко го гледаше изненадано но когато проникна и хареса това дълбоко проникване. Още по прекрасен и изглеждаше,всяко мускулче се.
-Толкова е хубаво...
Прехапа долната си устна,като се изви,като струна.
Не спряха още няколко часа и той трябваше да тръгне,не го беше оставила да спи. Чувстваше се виновна,когато го изпращаше до вратата:
-Не те оставих да спиш,довечера ти обещавам,ако се прибереш,ще те оставя да спи.
Прегърна го силно,още няколко целувки. Всъщност и се искаше да е повече време с нея но това сега нямаше как да стане.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 6:47 pm

Времето което си бях отделил за сън, използвах като начин, по който да й се реванширам за отсъствието си, но някак ми се струваше, че все още не съм успял да го направя. След няколко дни обаче, когато успеехме да се настаним и нямаше да имам никаква друга работа освен тази да я обичам, щях да й дам необходимото внимание.
Слязох до пристанището, като преди това хапнах набързо, за да възвърна поне част от силите си. Изненадващо, но бях малко по-свеж от преди няколко часа и имах усещането, че ще мога да издържа цял ден така. Е и да го нямах това усещане, щеше да се наложи. До края на деня трябваше да успеем да пренесем поне половината товар в хранилищата. А довечера всички щяха да имат почивка, защото имаха нужда от такава.
Целият ден мина доста тежко и бавно. Тази горещина допълнително изсмукваше силите ми и когато се прибрах бях като истински парцал. Денерис ми беше запазила вечеря, която отдавна беше изстинала, но нямах сили дори и за това да стигна до масата. Просто се прибрах, отидох до нея, целунах я нежно и я завлякох с мен на леглото, като не целях да смъкна дрехите й, нищо, че имах голямо желание, но не й сили, за да го направя.
- Как мина деня ти? - Попитах аз, като едва успявах да задържа клепачите си отворени. Бяхме легнали върху леглото, а аз се бях облегнал на гърдите й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 6:59 pm

Не го тормози допълнително,не го занимаваше с глупавите си женски проблеми. Просто го прие в прегръдките си,като нежно преминаваше с ръце по меката му коса. Разкопча няколко копчета на ризата му,като му помогна в пулузаспало състояние да я съблече. Но се налагаше,жегата се оказа много по голяма дори и през нощта.
За да го приспи му заговори тихо за това,каква рокля си беше купила,какво бе хапнала. Неща който го приспаха,а и тя му говореше толкова тихо,че се оказа неизбежно.
Щом се съмна отвори очи и усети ръцете му около кръста си. Гушнал я все едно може да и избяга,а нямаше това намерение. Целуна го се измъкна от леглото,за да го остави да спи но не успя да стигне много далеч,защото я улови и притисна към себе си сънено. Все още му се спеше:
-Екзейвиър...
Остана негова сладка пленица цяла сутрин,като се унесе заедно с него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 7:14 pm

Проспахме закуската, а си бях обещал тази сутрин да закусим заедно, като наистина просто щяхме да закусваме и поговорим за нещо приятно. Това обаче не се случи и излязох почти на пожар от стаята, когато видях колко е часа. Обаче преди да изляза й казах, че мога да се опитам да се измъкна за обяд и да се прибера за малко. Не й го обещах, защото не бях сигурен дали ще успея, ни знаех, че тя ще се надява да го направя и се убедих в това, когато се прибрах и видях красиво наредената маса за обяд. Беше поръчала любимото ми и дори беше украсила масата. Зарадвах се много когато я видях толкова усмихната и лъчезарна и май това беше първия път, от известно време насам, в който и аз забравих за всичко останало и просто се захласнах по усмивката й.
- Здравей любима. - Приближих се до нея и обгърнах тънката й талия с ръце. После я целунах жадно.
- Всичко това за мен ли е? - Попитах ентусиазирано поглеждайки към масата, а тя кимна в знак на съгласие. Ухилих се още по-широко и я поведох към масата. Отместих стола й и помогнах да седне, а после се настаних и аз самия.
- Умирам от глад. - Заявих аз и разгърнах салфетката за хранене, после я поставих върху колената си.
- Мисля, че до утре ще успеем да приключим и най-вероятно на следващата сутрин ще може да тръгнем към плантацията. - Започнах малко делово, но нямахме много време и щях да карам по същество.
- Ще оставя някое момче, което да те разведе наоколо, може да искаш да си поръчаш рокли или да си харесаш нещо друго... Плантацията не е толкова близо, така че няма да слизаме толкова често до тук, но утре ще може да си харесаш всичко което пожелаеш...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 7:26 pm

Харесваше и тази идилия,това беше съвсем истински обяд,семеен. Това я накара да се усмихна от едно приятно чувство. Сега тя си имаше семейство,сега все още си бяха двамата но рано или късно,щяха да станат повече. Но сърцето и се изпълни:
-Не се притеснявай,ще те чакам колкото време е нужно.
Хранеше се с елегантни жестове,като го слушаше внимателно:
-Добре,ще напазарувам и за теб нещо,може да взема малко платове и да ушия аз нещо. Ще имам какво да правя.
Обяда мина в приказки в разни порачения и планове,който тя слушаше. Накрая остави салдетката на масата,стана и се приближи към него,настани се в скута му,знаеше че има няколко минути преди да ръгне,но търсеше близостта му,не за секс,а просто за да я прегърне:
-Ще те чакам да се прибереш...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 7:37 pm

Бързо хвърлих приборите на масата и преглътнах, докато увивах ръце около кръста й. Това никак не беше честно от нейна страна, защото думите й ми прозвучаха като обещание за нещо незабравимо и приятно и ако дори и сега успеех да се въздържа, то през целия ден щях да си мисля какво ме очаква довечера.
Сдъвках храната в устата си и преглътнах, а едната ми ръка се приплъзна по гръбнака й и усетих как потрепва, после вплетох пръсти в косата й и я наведох към себе си, за да я целуна. Дълго, жадно, но и изпълнено с нежност и любов. Защото освен всичко друго аз изпитвах една чиста и неподправена любов към нея, заради всичко което беше и не беше тя. Беше успяла да ме промени толкова много. Още не можех да си обясня как и с какво, но истината беше, че не бях същия човек както преди. Покрай нея ставах много по-добър човек и сега дори можех да се надявам, че някой ден ще вляза в рая.
- Нямам търпение да се прибера. - Отвърнах аз с дяволита усмивка и след като я целунах още веднъж се изправих заедно с нея. На излизане от стаята й казах:
- Обичам те! - И след дългото сбогуване, най-накрая успя да ме изгони от стаята, защото иначе почти си я бях награбил точно тук на врата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 7:56 pm

Щом си тръгна въздъхна,защото едва имаше силите да се овладе. Не след дълго почука на вратата някой,беше момчеро,което щеше да я пази,докато тя пазарува. Възползва се,за да разгледа града,да купи неща за себе си и за него.
Докато купуваше платове в магазина влязоха няколко наконтени дами,като говореха на висок глас без да се притесняват:
-Разбра ли,кой е в града?
Едната поклати глава:
-Екзейвиър Тюдор...
И двете се закискаха гадно но Дани не отвърна:
-Дано посети нашето място,още го помня...
Сърцето на Дани претупа няколко пъти от ревност,нямаше да позволи на някакви да се въртят около него:
-Да но се чуват слухове,че е бил омъжен?
Подметна другата но се засмя,като и овърна:
-Повярвай ми,ще му омръзне,ще дойде при по опитна,като мен. Сигурно е като дърво в леглото,някакво момиче което щяла до става монахиня. Явно имала много пари,сигурно още утре,ще при нас.
Тези жени бяха непочтени но трябваше да направи всичко по силите си да не го бута към онова място. Тогава продавача каза:
-Госпожо Тюдор,да увия ли платовете.
Онези се сепнаха,като я огледах изпитателно но и със завист,явно са очаквали някоя по грозновата.
-Благодаря Ви...
Плати,като остави момчето да носи. По обиколи града,като намери в една екзотичен магазин,една книга на френски,която имаше дори картинки,беше доста неприлична но се надяваше поне малко да и помогне.
Прибра се и приготви всичко,надяваше се да се прибере но се забави,четеше книгата,която купи,като обясняваше за разни техники и похвати. Не го беше усетила,кога е влязъл. Засра ми се,като хъвърли книгата под леглото:
-Аз бях загубила надежда,че ще се приберете.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 8:11 pm

Намръщих се леко, защото не видях какво скри под леглото. Беше някаква книга, но не виждах защо ще я крие от мен. Четенето не беше забранено. Като се размислих малко обаче, се сетих, че това може да е дневника й и затова да не иска да го виждам. Нямаше да скрия, че ми е любопитно какво пишеше там, но аз зачитах личното й пространство и смятах, че всеки човек има нужда да пази някой неща само за себе си.
- За малко да не се прибера. - Казах с усмивка и се приближих към леглото, където беше тя. Наведох се към нея и я целунах.
- Но ми липсваше прекалено много и макар и с малко закъснение успях да се прибера при любимата си съпруга. - Бяхме обърнали няколко чашки в бара с момчетата и тъкмо започваше играта на покер, но не бях останал защото ако бях седнал да играя щях да остана цялата вечер там, можеше да загубя и пари, а далеч по-приятно щеше да ми е ако се прибера при нея и я любя. Надигнах се леко и не много сръчно започнах да разкопчавам ризата си, но когато видях, че така няма да стане просто я издърпах през врата и я хвърлих на земята.
- Оценявам обаче, че си ме изчакала... - Пак се наведох към нея, но залитнах и по скоро легнах върху нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 8:20 pm

Не успя да види книгата или се надяваше,а щом с периферния си оплашен поглед погледна видя,че докато я е хвърляла,се е отворила на някоя страница с рисунка. Но преди да може да я вземе,той залитна към нея. Тогава усети аромата на алкохол,явно бе подпийнал малко:
-Екзейвиър...
Прошепна тихо,не го обвини,случваше се понякога човек да се отпусне,така правеше баща и приживе,пийваше малко и се държеше добре. Щом беше тук с нея и на леглото нямаше нищо лошо. Вярваше,че може да го укроти:
-По добре е да поспиш любими...
Овеща го тя но усети силната му мъжественост между бедрата си,усети как повдига крачето и с нетърпение:
-Любими...
Усмихна му се но той явно не се отказа,е добре и тя не искаше но утре имаше отново тежък ден.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 8:35 pm

Желаех я толкова силно, че нищо не беше в състояние да ме удържи, дори и тя самата. Пък и знаех, че въпреки думите й, тя ме желаеше не по-малко.
Отново се разминахме без прелюдия и се почувствах леко гузно, защото изглеждаше така сякаш се прибирам само, за да задоволявам нуждите си, но всеки мъж, че дори и жена щеше да ме разбере. Денерис беше дяволски привлекателна жена и всеки мъж на мое място щеше да се наслаждава на тази красота, ако я притежаваше, а тя беше моя и нямаше нищо по-естествено от това да й се радвам.
Разтворих бедрата й още малко и проникнах малко по-грубо от обикновено. Почувствах, че не е толкова готова, колкото друг път, обаче не успях да спра, само малко опитах да отнема от грубостта в тласъците си, но те си останаха все така енергични. Обещах си обаче, че следващия път ще се погрижа първо за нейното удоволствие, защото това тук беше за задоволяване изцяло и само на моите нужди.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 8:47 pm

-Екзей...виър...
Чу се на пресекулки с приглушено гласче,усети болка но и сладко удоволствие. Не знаеше но и толкова първичен го харесваше. Прихвана се за силните му рамене,опитваше се да го забави но всичко претърпя не успех,той я искаше.
Въпреки,че искаше да достави удоволствие на себе си,той доставяше и на нея. Движеше се бясно но въпреки всичко тя успя да свърши веднъж преди дой безпощадно да я обладае. Накрая се движеше толкова бързо и до края,че удоволствието и се завърна но той се изля в нея. Дишаше тежко,а тя присви крачета,когато го усети извън себе си. Изпитваше нужда да свърши но не се усмели да му го каже.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Нед Ное 10, 2013 8:58 pm

Отпуснах се по гръб до нея на леглото и затворих очи. Опитвах се да дишам, но сякаш въздуха не достигаше до дробовете ми, защото те изгаряха.
- Невероятна си... - Казах задъхано и без дъх и не беше комплимент, нищо че ми се искаше да й направя такъв. Това обаче си беше истина. С нея се чувствах така както с никоя друга жена преди и сякаш едва сега откривах удоволствието от секса. Чувствах се съвсем нов в тази област и сега малко се срамувах, защото свърших прекалено рано.
- И съжалявам, че приключих толкова рано... - Тя ме погледна малко неразбиращо.
- Утре ще ти покажа какво имам предвид... - Сигурно това й се струваше достатъчно, но можех и повече, като миналата сутрин, когато бяхме останали с часове наслаждавайки се на ласките си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Пон Ное 11, 2013 6:14 pm

Не го винеше,ни най-малко,защото той и бе доставил толкова много удоволствие,че не е истина. Радваше се,че и тя успя да му даде ,това което и той и даваше. Притисна се към него,като сложи ръката си под гърдите му,като качи едното си краче върху краката. Настани глава на рамото му,като се гушна в него. Така и беше перфектно,всъщност спеше много по спокойно,когато беше до него:
-Имаме много време любими,много време за всичко...
Погали го със ръката си,като затвори очи,щеше да се унесе,ако продъжаваше така. Не му каза за госпожиците,защото не знаеше,как ще реагира,а и е не избежно. Той беше привлекателен мъж,която всяка жена искаше да има,за това и го желаеха толкова. Но го имаше само тя. Надяваше се силно да го накара да забрави всяка,да не се налага да го намира в бодея или да я лъже.
-Скъпи,щастлив ли си,колкото аз съм щастлива с теб?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Ное 12, 2013 2:09 pm

Придърпах я още малко към мен и целунах челото й:
- Не... - Отвърнах непоколебимо и сведох поглед към нея. - Щастлив съм много повече от теб!
Плъзнах пръсти по лицето й и надигнах брадичката й. Загледах се за един дълъг миг в блестящите й очи и впих устни в нейните.
- Обичам те! - Прошепнах аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Ное 12, 2013 6:48 pm

-Аз не просто те обичам,а те обожавам...
Притисна се и го целуна. Така притиснати един към друг,прегърнати заспаха. Но Дани съвсем,беше забравила,за неприличната книга,която си стоеше отворена на пода до леглото. Забравила и за това,че трябваше да я скри от него.
На сутринта се събуди,след него. Като той се бръснеше пред огледалото. Надигна се,като придърпа одеялото,с което прикри гърдите си:
-Добро утро любими...
Усмихна му се сънено,като го гледаше с интерес,как се бръсне. Присви леко крачета си,като сложи ръце на коленете си:
-Днес ли ще пътуваме?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Ное 12, 2013 6:57 pm

Поклатих леко глава и я погледнах в огледалото, а на лицето ми се появи широка усмивка и това доведе до леко порязване и няколко ругатни под носа, но бързо се стегнах и спрях да мърморя като някоя жена и просто попих малкото петънце кръв.
- Предпочитам да го направим утре... - Отвърнах аз, съсредоточен в това което вършех, за да не се порежа отново.
- Имам още малко работа на кея... Предполагам, че днес ще свършим по-рано, но не желая да пътуваме през нощта. - Погледнах за миг в огледалото и съвсем несъзнателно се усмихнах отново.
- Ще се наспим добре и утре сутрин ще потеглим. - Допълних накрая и побързах да приключа с бръсненето, за да мога да отида до нея и да я целуна както подобава за добро утро.
- Успя ли да се наспиш? - Не ни беше останало много време за сън снощи, но вината беше изцяло в нея. Трудно беше на един мъж просто да спи, когато е в едно легло с подобна огнена жена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Ное 12, 2013 7:09 pm

-Да,толкова е приятно да спя до теб.
Гледаше го толкова влюбено,че не е истина. Потърка леко с ръка очето си,като премина с ръка през косата си,като я събра през едното си рамо:
-Ще мога да взема още няколко неща,искаш ли да ти взема нещо. Някаква поръчка?
Премести се малко назад,като опря кръста си на дъската на леглото,покри тялото си но белите и крачета стояха отвити:
-Тук наистина било ужасно горещо. Моите дрехи са толкова непотребни тук,дори да носиш корсет тук,е наказание. А с тукашните дрехи се чувствам толкова гола.
До някъде се оплака,до някъде призна и откри неща,който до сега не вярваше. А и в нея все още се обаждаше монахинското възпитание.
Тогава забеляза отворената книга,като и стана много не удобно,явно той не я забелязал. Наведе се да я затвори но той се приближи към нея и тя се изправи:
-Ще тръгваш ли?
Но се надяваше да не бърза толкова много.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   Вто Ное 12, 2013 7:19 pm

- След малко... - Отвърнах многозначително и плъзнах ръцете си по кръста й. Устните ми пък намериха нейните и жадно отпиха от сладкия нектар на любовта. Зачудих се на коя ли богиня можех да я оприлича... И след миг в съзнанието ми изникна думата изобилие. Тя имаше в изобилие от всичко каквото можеше да се сети човек. Беше неземно красива, имаше този изтънчен и грациозен маниер, невинност, стил и класа, доброта, любов и... Стига съм изброявал, както казах тя притежаваше от всичко в изобилие и когато бях около нея аз се превръщах в един ненаситен мъж. Ненаситен защото колкото повече получавах от нея, толкова повече исках.
- Предполагам, че имам време за закуска в леглото... - Повалих я по гръб върху него и рязко я отвих, защото този плат беше абсолютно ненужен.
- Ще я започна от тук... - Разтворих краката й и главата ми се скри между тях. Исках да й доставя малко удоволствие, като малък реванш за снощи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Пристанището   

Върнете се в началото Go down
 
Пристанището
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Романтизъм-
Идете на: