Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*КалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Ресторант

Go down 
АвторСъобщение
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Ресторант   Съб Ное 09, 2013 4:11 pm

Няколко дни по-късно...

Не бях излизала от толкова много време. Нямах потребност и желание да го правя. Днес обаче реших, че е време да изляза от тази черупка, в която се бях затворила и след като прекарах цялата сутрин в салона за красота, реших, че ще обядвам навън. Влязох в един от любимите си ресторанти, седнах на една маса на балкона и си поръчах обяд. Нямаше почти никой в ресторанта, а дори и да имаше тук хората бяха дискретни и възпитани. Никой не ме зяпаше и не шушукаше зад гърба ми. Това ме накара да се почувствам малко по-добре за първи път от както с Деймън се бяхме разделили...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Съб Ное 09, 2013 6:35 pm

Не му беше никак приятно да се прибира в къщи в празна къща и да яде нещо пред телевизора,като пълен идиот. Тази къща се превърна като негов затвор. Не изпитваше желание да се прибира повече или поне не и тази вечер.
Искаше да избягва местата на който може да я види,защото не искаше да и се натрапва,искаше да и се извини но не искаше да и проваля вечерта. Но по съвет на терапевта,трябваше да и се извини и ако я обича да се държи,като мъж и да направи усилие да си я върне.
Е,добре няколко вечери преди това се опитваше,като ходеше на различни места,където тя обичаше да ходи. Само че това не му се получи не я засичаше.
Тъкмо когато загуби надежда,когато тръгна към ресторанта се зарадва до голяма степен,когато я видя на масата. Така имаше своя шанс...
Но тук идваше трудната част,защото се изискваше много смелост. Краката му се бетонираха,не можеше да помръдне няколко минути се питаше,как да го направи,какво да направи. Накрая си пое дълбоко дъх и тръгна напред,щеше да се потопи направо на дълбоко. Приближи се до нея в първия момент тя не го видя и той не се приближи прекалено за да не я уплаши.
-Здравей Симон...-каза той притеснено,като продължи за да няма време да го скастри-Не искам да ти се натрапва,искам само да се извиня за всичко,което ти причиних. Знам,че не мога да искам прошката ти но искам да се извиня и да ти,кажа колко много съжалявам и се разкайвам за всичко случило се. Искам да те помоля да ми дадеш само няколко минути да поговорим,ако не искаш,ще си тръгна,ако ми ги дадеш,след това ще те оставя,да продължиш вечерята си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Съб Ное 09, 2013 6:50 pm

Вече пресушавах втората си чаша вино и почти бях успяла да се откъсна от реалността, когато той се появи и застана срещу мен в цялата си прелест и великолепие. Изглеждаше добре, както винаги в тъмния си костюм и снежно бяла риза, която изпъкваше на фона на всичко останало, с няколко разкопчани копчета и разкриваща една миниатюрна част от тялото му, което познавах до болка... За един кратък миг съзнанието ми ме отведе назад в спомените ми. Припомних си вечерите, в които се прибираше уморен от работа и докато стигне до спалнята успяваше да свали вратовръзката си и да разкопчае първите три копчета на ризата си. Сега ми изглеждаше точно по този начин, точно толкова небрежно красив и привлекателен, с тази разлика, че сега знаех истината... Всичко онова беше просто една лъжа, която въображението ми подхранваше...
- И за какво искаш да си говорим? - Нямаше за какво да си говорим... Всичко беше казано вече.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Съб Ное 09, 2013 7:13 pm

Седна срещу нея но притеснението не си отиде,а напротив,засили се все повече. Кракът му подскачаше нервно под масата в опит сякаш да избяга но той беше мъж и трябваше да се държи,като такъв,а не като задника,който беше:
-Благодаря искам отново да се извиня за всичко... Знам държах се като невероятен изрод,не се гордея с постъпката си но се старая да се поправя. Ходя на терапия,за овладяване на гнева и се опитвам да бъда нов човек и ако мога да поправя нещата.
Преглътна шумно виждаше се,че се притеснява:
-Не заслужаваше да се държа и да говоря такива неща,знам че това не ме оправдава и поемам вината си но ревността,болката и още много други неща ме караха да се държа по този начин.
Имаше нужда да и говори и да и каже всичко:
-Никога не съм искал и няма да ти отнема Анабел искам да го знаеш. Не искам да се страхуваш от това никога няма да ти отнема правата,това просто бяха приказки на страхливец.
Имаше още много неща:
-Знам и че съм бил голям егоист да меря,какво съм ти дал това е глупаво признавам си и ти беше абсолютно права.
Отново едно нервно преглъщане,като разкопча още едно копче,това е най трудното нещо в целия му съзнателен живот,да признае всичко:
-Относно слуха може би не те интересува но вечерта с която излязох ме,се напих изключително много,толкова зверски,че някой моменти ми се губят. Събудих се при своя приятел но не съм 100% сигурен,дали не се е случило нещо но съм обеден,че няма как да е бремена от мен. Помолих я за ДНК тест но тя отказва,казва че ще го направи след,като се роди бебето. Ще поема отговорността,ако след ДНК теста се окаже,че е мое но не изпитвам нищо към асистентката си. Въпреки това,трябва да поема последствията.
Всъщност се надяваше да не е,до голяма степен знаеше но имаше малки магляваини.
-Въпреки всичко не съм спирал да те обичам и ще се постарая,ако ми дадеш възможност да ти покажа,че съм се променил,че искам да променя нещата,да поправя всичко,за да бъдем отново заедно. Ще дам всичко от себе си,за да ти покажа,колко всъщност те обичам и...
Толкова се притесни,че си забрави до някъде мисълта. Сложи ръка зад врата си и погледна към нея:
-Просто не знам,съжалявам всичко ми е толкова объркано и наистина ме е срам от себе си. Въобще не трябваше да правя всичко,това да ти провалям вечерта. А, и живота....
Стана много нервно от масата:
-Оставам те нямам право да съм тук и да те моля за каквото и да е било.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 4:37 pm

В интерес на истината това извинение не означаваше абсолютно нищо за мен. Все още бях толкова разочарована и наранена от всичко. И дори най-лошото не беше това, че ми е изневерил или пък направил онова което направи, не бяха и всички неща които ми беше казал, а това, че тази изневяра беше осквернила цялата любов, която наивно смятах, че има между нас, дори и след като се бяхме наранили толкова жестоко. Това дете което щеше да се роди, то... то просто щеше да ми напомня за всичко това.
- Прав си... - Погледнах към него. - Нямаш право да ме молиш за нищо...
Обаче не исках да си тръгва. Не исках да оставам сама. Бях толкова самотна и отчаяна, че дори и след всичко което се беше случило, имах нужда от него, за да се справя.
Протегнах ръката си в последния момент и улових неговата. Изтръпнах цялата, а едно приятно чувство на топлина се разля по тялото ми.
- Искам да знам нещо... - Без да поглеждам към него попитах. - Обичал ли си ме някога? - Имах нужда от това да знам, че не всичко между нас е било лъжа, че дъщеря ни е плод на любовта ни, а не случайност.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 4:52 pm

Погледна я правов очите без да отклони поглед от нейния. Следваше пауза не защото си го измисляше,а защото искаше да го изкрещи и трябваше да се укроти,за да го каже по нормално:
-Аз те обичам и сега,обикнах те трудно но те обичах и тогава,обичам те и сега.
Повтори се но все още се бореше със себе си и това да не бъде толкова избухлив,гневен и прекалено емоционален. Трябваше да се промени за да има шанс да поправи нещата:
-Това не променя нещата знам но искам да ти дам обещанието,че няма да те нараня повече. Обещавам ти,че няма да правя нищо с което да ти навредя.
Пое една от чашите,като отпи голяма глътка вода и я остави на масата. Изключителен задник,чувстваше се неудобно,не искаше да и се натрапва,да я кара да се чувства зле но трябваше и като мъж да се извини:
-Как е Анабел?
Реши да попита,защото го болееше и за нея. Но тя го виждаше рядко и го забравяше,за това всеки път,когато идваше я гледаше от страни и не можеше да я гушне но не се оплака,стигаше му и това,защото сам си направи това:
-Още ли и никнат зъбите?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 5:06 pm

Може би казваше всичко това, защото искаше да влезе отново под кожата ми, за да може да вижда по-често Анабел. Може би цялото това смирение се дължеше на факта, че беше загубил и знаеше, че няма да може да си я върне и да бъде с нея, освен ако аз не му позволя.
- Тя е добре... - Отвърнах аз, а той се настани обратно на срещуположния стол.
- Малко е кисела заради зъбките, но... е добре. - Поех си дълбоко въздух и изпих остатъка от виното си, после направих жест на келнера да ми донесе още една чаша. Май щеше да е третата или може би четвъртата... Бях им загубила бройката, но ми действаха добре.
- Ще се убедиш в това и сам след няколко дни...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 5:19 pm

-Няма да успея да я видя,налага ми се да пътувам за Ню Йорк,за да сключа сделка.
Не я помоли за отмяна размяна или,каквото е и да било. По съд не му се полагаше освен,ако тя не разреши но не искаше да мисли,че прави всичко,само за да и отнеме детето. Не искаше това не искаше да и дава повод да мисли за друго:
-Ще дойда другата неделя...
До тогава,щеше да го е забравила още повече. Как му се искаше да изпие една чаша водка на екс но му беше забранено,защото на пияна глава не можеше съвсем да се контролира,а и алкохола не водеше до добри резултати:
-Говоря за Анабел,защото за каквото и друго да говоря,е много дисконфузно. А,и тя вече не ме помни,не я доближавам,за да не плаче. Гледам я от страни,стига ми да знам,че е добре и да не я виждам да плаче. Не съм тук да те моля за повече време с нея,да искам го но се съобразявам с правилата,който са определени.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 5:31 pm

Виното ми дойде и още тогава си поръчах ново, защото усещах колко бързо ще пресуша и тази чаша. Обикновено не изпивах повече от една, просто защото не се наливах с виното, а истински му се наслаждавах, но сега просто исках ако е възможно да притъпи болката ми.
- Знаеш ли... - Вгледах се право в очите му и продължих. - Тази роля никак не ти отива. - Това не беше той, не беше той и онази вечер, но някак си повече разбирах онова държание от това тук. Ходеше на терапевт, държеше се като самарянин и се страхуваше да се доближи до Анабел, сякаш трябваше да му съчувствам за всичко това. Освен това Анабел не плачеше когато някой когото не познава я вземе на ръце, а него със сигурност го познаваше и усещаше, просто той беше решил отново да изземе ролята на онеправданата жертва, а това не беше в стила му или пък беше... Кой можеше да знае какъв е всъщност? Аз вече не знаех.
- Тя е бебе... Плачи постоянно и не защото не те познава или не те помни, а просто защото е бебе... Плаче в мен, плаче в бавачката си... Плаче постоянно и е супер глупаво да твърдиш, че щом веднъж се е разплакала в теб значи не те познава и помни... Избора да стоиш и да я наблюдаваш отстрани си е изцяло твои... Няма нищо общо с това, колко често я виждаш и с това дали те познава...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 5:35 pm

-Добре,права си...
Пое си отново чашата вода,като замълча неловко. Не знаеше как да постъпи,за какво да и говори,всяка тема беше глупава тъпа и не уместа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 5:51 pm

И двамата замълчахме, без да има какво повече да си кажем, а може би просто и двамата не искахме да изричаме на глас всичко онова което се въртеше в главите ни.
- Трябва да тръгвам... - Казах по едно време и поисках сметката. После платих и се изправих, но бях пила малко повече от необходимото и леко залитнах, но за моя изненада Деймън ме улови и тръгна заедно с мен придържайки ме. Това беше малко засрамващо. Не ми беше приятно да ме вижда в толкова окаяно състояние и пияна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 6:27 pm

-Ще те закарам до вас.
Тръгнаха към колата му,като и помогна да влезе в колата без да се удари.
-Добре ли си...
Попита я щом се качи на волана,като я погали по бузата не изглеждаше да се чувства добре. Въпреки това я бе виждал всякак и във всяка нейна светлина я харесваше. Дори и когато го виждаше омраза в очите и. Видя,как нежните и рамене потрепват,явно и беше студено. Без дори най-малко да се замисли свали сакото си,като го сложи на раменете и. Щеше да запали климатика но щеше да отнеме малко време.
Погледна я още секунда две не искаше да изглежда нахален или човек,който иска да се възползва от нея. Просто не можеше да и се нагледа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 6:38 pm

- Не... - Поклатих глава и очите ми се напълниха със сълзи. - Не се чувствам добре...
Отпуснах се назад в седалката и погледнах в страни.
- Чувствам се толкова самотна и... - Беше истинска лудост да говоря с него за всичко това, но си спомням, че преди време бях намерила приятел в негово лице, който беше разбрал болката ми тогава.
- Изгубена... - Исках да поправя живота си. Исках да се изправя на крака и да продължа със или без него. Просто исках да се науча да живея и да изкореня тази ужасна болка и разочарование.
- Просто... - Прокарах пръсти по лицето си, за да изтрия сълзите си. - Не знам какво да правя с живота си...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 6:50 pm

Не обичаше да я кара да плаче,не искаше да я разстройва. Спря колата,макар че я беше запалил. Потегна ръката си към нея сложи я на бузата и. Толкова му липсваше близостта му с нея и не само това. Когато е с нея се чувстваше все едно намираше другата половина на сърцето си. Погали я нежно с палеца си:
-Ще направя всичко,за да се нареди всичко. Обещавам ти всичко,ще се нареди любима моя.
Изпитваше желание да я целуне,толкова силно но свали ръката си. Не искаше още повече да я разстройва:
-Ако искаш,ще те закарам до вас,ако ти се ходи някъде другаде,само кажи. Ако искаш може да те отведа горе на хълма,не знам дали все още ти е любимото място.
Хълма носеше много приятни спомени,красиви... Не знаеше дали тя няма да ги мрази вече. Липсваше му много искаше да остане още малко с нея но ако тя решеше да се прибере,щеше да го направи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   Нед Ное 10, 2013 7:00 pm

Допирът на ръката му беше толкова нежен, приятен и дори успокояващ, че за един миг наистина му повярвах за това, че ще направи така, че всичко да се нареди. После дойде и предложението му, за малко бягство, което ми се стори толкова подходящо и удачно в случая, защото нямах желание да се прибирам вкъщи... Беше ми писнало да стоя затворена в онази къща. Имах нужда да подишам чист въздух, да прочистя съзнанието си и хълма ми се струваше подходящ за целта.
Съгласих се да отидем там и не изпитах никакво вътрешно терзание дали това е правилно или пък не. Просто бях убедена, че това е мястото и това е човека, с когото искам да отида там...
Деймън запали отново колата и потегли, а аз се свих още повече на седалката и се загледах напред. И двамата мълчахме, но сега тишината не тежеше както друг път, точно обратното дори я чувствах приятна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Ресторант   

Върнете се в началото Go down
 
Ресторант
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Останалия свят :: Англия :: Лондон-
Идете на: