Ресторант

Не му беше никак приятно да се прибира в къщи в празна къща и да яде нещо пред телевизора,като пълен идиот. Тази къща се превърна като негов затвор. Не изпитваше желание да се прибира повече или поне не и тази вечер.
Искаше да избягва местата на който може да я види,защото не искаше да и се натрапва,искаше да и се извини но не искаше да и проваля вечерта. Но по съвет на терапевта,трябваше да и се извини и ако я обича да се държи,като мъж и да направи усилие да си я върне.
Е,добре няколко вечери преди това се опитваше,като ходеше на различни места,където тя обичаше да ходи. Само че това не му се получи не я засичаше.
Тъкмо когато загуби надежда,когато тръгна към ресторанта се зарадва до голяма степен,когато я видя на масата. Така имаше своя шанс...
Но тук идваше трудната част,защото се изискваше много смелост. Краката му се бетонираха,не можеше да помръдне няколко минути се питаше,как да го направи,какво да направи. Накрая си пое дълбоко дъх и тръгна напред,щеше да се потопи направо на дълбоко. Приближи се до нея в първия момент тя не го видя и той не се приближи прекалено за да не я уплаши.
-Здравей Симон...-каза той притеснено,като продължи за да няма време да го скастри-Не искам да ти се натрапва,искам само да се извиня за всичко,което ти причиних. Знам,че не мога да искам прошката ти но искам да се извиня и да ти,кажа колко много съжалявам и се разкайвам за всичко случило се. Искам да те помоля да ми дадеш само няколко минути да поговорим,ако не искаш,ще си тръгна,ако ми ги дадеш,след това ще те оставя,да продължиш вечерята си.

Седна срещу нея но притеснението не си отиде,а напротив,засили се все повече. Кракът му подскачаше нервно под масата в опит сякаш да избяга но той беше мъж и трябваше да се държи,като такъв,а не като задника,който беше:
-Благодаря искам отново да се извиня за всичко... Знам държах се като невероятен изрод,не се гордея с постъпката си но се старая да се поправя. Ходя на терапия,за овладяване на гнева и се опитвам да бъда нов човек и ако мога да поправя нещата.
Преглътна шумно виждаше се,че се притеснява:
-Не заслужаваше да се държа и да говоря такива неща,знам че това не ме оправдава и поемам вината си но ревността,болката и още много други неща ме караха да се държа по този начин.
Имаше нужда да и говори и да и каже всичко:
-Никога не съм искал и няма да ти отнема Анабел искам да го знаеш. Не искам да се страхуваш от това никога няма да ти отнема правата,това просто бяха приказки на страхливец.
Имаше още много неща:
-Знам и че съм бил голям егоист да меря,какво съм ти дал това е глупаво признавам си и ти беше абсолютно права.
Отново едно нервно преглъщане,като разкопча още едно копче,това е най трудното нещо в целия му съзнателен живот,да признае всичко:
-Относно слуха може би не те интересува но вечерта с която излязох ме,се напих изключително много,толкова зверски,че някой моменти ми се губят. Събудих се при своя приятел но не съм 100% сигурен,дали не се е случило нещо но съм обеден,че няма как да е бремена от мен. Помолих я за ДНК тест но тя отказва,казва че ще го направи след,като се роди бебето. Ще поема отговорността,ако след ДНК теста се окаже,че е мое но не изпитвам нищо към асистентката си. Въпреки това,трябва да поема последствията.
Всъщност се надяваше да не е,до голяма степен знаеше но имаше малки магляваини.
-Въпреки всичко не съм спирал да те обичам и ще се постарая,ако ми дадеш възможност да ти покажа,че съм се променил,че искам да променя нещата,да поправя всичко,за да бъдем отново заедно. Ще дам всичко от себе си,за да ти покажа,колко всъщност те обичам и...
Толкова се притесни,че си забрави до някъде мисълта. Сложи ръка зад врата си и погледна към нея:
-Просто не знам,съжалявам всичко ми е толкова объркано и наистина ме е срам от себе си. Въобще не трябваше да правя всичко,това да ти провалям вечерта. А, и живота....
Стана много нервно от масата:
-Оставам те нямам право да съм тук и да те моля за каквото и да е било.

Погледна я правов очите без да отклони поглед от нейния. Следваше пауза не защото си го измисляше,а защото искаше да го изкрещи и трябваше да се укроти,за да го каже по нормално:
-Аз те обичам и сега,обикнах те трудно но те обичах и тогава,обичам те и сега.
Повтори се но все още се бореше със себе си и това да не бъде толкова избухлив,гневен и прекалено емоционален. Трябваше да се промени за да има шанс да поправи нещата:
-Това не променя нещата знам но искам да ти дам обещанието,че няма да те нараня повече. Обещавам ти,че няма да правя нищо с което да ти навредя.
Пое една от чашите,като отпи голяма глътка вода и я остави на масата. Изключителен задник,чувстваше се неудобно,не искаше да и се натрапва,да я кара да се чувства зле но трябваше и като мъж да се извини:
-Как е Анабел?
Реши да попита,защото го болееше и за нея. Но тя го виждаше рядко и го забравяше,за това всеки път,когато идваше я гледаше от страни и не можеше да я гушне но не се оплака,стигаше му и това,защото сам си направи това:
-Още ли и никнат зъбите?

-Няма да успея да я видя,налага ми се да пътувам за Ню Йорк,за да сключа сделка.
Не я помоли за отмяна размяна или,каквото е и да било. По съд не му се полагаше освен,ако тя не разреши но не искаше да мисли,че прави всичко,само за да и отнеме детето. Не искаше това не искаше да и дава повод да мисли за друго:
-Ще дойда другата неделя...
До тогава,щеше да го е забравила още повече. Как му се искаше да изпие една чаша водка на екс но му беше забранено,защото на пияна глава не можеше съвсем да се контролира,а и алкохола не водеше до добри резултати:
-Говоря за Анабел,защото за каквото и друго да говоря,е много дисконфузно. А,и тя вече не ме помни,не я доближавам,за да не плаче. Гледам я от страни,стига ми да знам,че е добре и да не я виждам да плаче. Не съм тук да те моля за повече време с нея,да искам го но се съобразявам с правилата,който са определени.

-Добре,права си...
Пое си отново чашата вода,като замълча неловко. Не знаеше как да постъпи,за какво да и говори,всяка тема беше глупава тъпа и не уместа.

-Ще те закарам до вас.
Тръгнаха към колата му,като и помогна да влезе в колата без да се удари.
-Добре ли си...
Попита я щом се качи на волана,като я погали по бузата не изглеждаше да се чувства добре. Въпреки това я бе виждал всякак и във всяка нейна светлина я харесваше. Дори и когато го виждаше омраза в очите и. Видя,как нежните и рамене потрепват,явно и беше студено. Без дори най-малко да се замисли свали сакото си,като го сложи на раменете и. Щеше да запали климатика но щеше да отнеме малко време.
Погледна я още секунда две не искаше да изглежда нахален или човек,който иска да се възползва от нея. Просто не можеше да и се нагледа.

Не обичаше да я кара да плаче,не искаше да я разстройва. Спря колата,макар че я беше запалил. Потегна ръката си към нея сложи я на бузата и. Толкова му липсваше близостта му с нея и не само това. Когато е с нея се чувстваше все едно намираше другата половина на сърцето си. Погали я нежно с палеца си:
-Ще направя всичко,за да се нареди всичко. Обещавам ти всичко,ще се нареди любима моя.
Изпитваше желание да я целуне,толкова силно но свали ръката си. Не искаше още повече да я разстройва:
-Ако искаш,ще те закарам до вас,ако ти се ходи някъде другаде,само кажи. Ако искаш може да те отведа горе на хълма,не знам дали все още ти е любимото място.
Хълма носеше много приятни спомени,красиви... Не знаеше дали тя няма да ги мрази вече. Липсваше му много искаше да остане още малко с нея но ако тя решеше да се прибере,щеше да го направи.