Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Имението на Ван дер Удсън

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... , 10, 11, 12  Next
АвторСъобщение
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пон Мар 14, 2016 6:40 pm

Ако се опитваше да ме впечатли, не беше успяла. Приближих се до бюрото и без да казвам нищо, отворих горното шкафче, краката и бяха само на сантиметри от мен. Парфюма й примесен с дъх на секс и него, също можеше да се долови. Извадих една папка и я хвърлих в скута й. Мислеше, че ми е спасила задника, но всъщност бе продала своя за нищо. Не мислех да й го казвам, но сега ме предизвикваше да й го покажа.
Тя разтвори папката и видя, имената които ми бе донесла.
- Имам го от седмици... Нали не мислиш, че бих дошъл тук неподготвен? - Казах и отново се приближих до прозореца.
- Възложих ти задачата да ми намериш тези имена, за да видя как действаш... - И трябваше да си призная, че съм разочарован.
- Мислиш си, че знаеш всичко... Видях как влезе. Видях победоносната усмивка на лицето ти, но истината е, че не си толкова умна за колкото се мислиш... Асистентката ми откри тези имана за два дни и то без да спи с никой... Ако желанието ти е било да спиш с него, тогава добре... Но ако искаш да ме впечатлиш, ще трябва да ми покажеш нещо повече от това, защото от мястото на което седя, ми изглеждащ като губещ... А, аз никога не залагам на губещи коне... - Не исках да я унижавам... Добре, може би малко исках, но тя трябваше да разбере, че не извършила подвиг, а точно обратното.
- Ако искаш да работиш в този бизнес и искаш да запазиш стажа си в моята фирма, следващия път използвай мозъка си...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пон Мар 14, 2016 6:58 pm

Въздъхнах,копелето беше право. Стъпих на земята,като токчетата ми изтракаха. Добре,бях глупачка,определено... Трябваше да се допитам до асистентката,щеше да ми каже. В този момент ми се искаше да го убия,защото беше ужасно прав,а аз мразех,когато някой е прав. Това ме вбеси,свих ръцете си,щях да избухна. Трябваше да изляза колкото се може по бързо,само че няма да му предоставя удоволствието,да се гаври с трупа ми:
-Всеки се учи от грешките и опита си...
Поех дълбоко дъх,почувствах се наистина ужасно засрамена,прав беше. Може би не трябваше да го правя. Бях се изложила,пред най-големия си идул,като се бях представила за пълна кучка. Ужас! Но да целта ми беше да спя с някой,Ричърд беше най-удобен. Бях уморена и не ми се спореше:
-Още повече,че съм тук да правя сделки,да се уча,а не да бъда асистентка. Това,че съм постъпила по грешен начин си е съвсем друго нещо. Щом си имал проучването,да си ми го казал,не се извинявай,с това че си искал да видя до къде ще стигна,ако някой тръдне да се съмоубива,кога ще го спреш,когато ще тръгне за пистолета или когато вече се е застрелял. Ако си искал да ме спреш,че можело да ме спреш още в началото.
Обърнах се към него:
-С малко или с много мозък,по лесния или по трудния начин имаш информацията. Дълбоко не ме засяга моралната ти гледна точка. Сделката си е сделка,или я подпиши или не. Има ли сделка,има ли имаена има ли значение как.
Вдигнах рамене но бях ужасно ядосана:
-Сега ако позволиш отивам да си почина и утре се прибирам,ако те утешава,няма да бъда твоя стажантка,продължавам с правото.
Не исках да съм около него,щеше да е ужасно. Уронила престижа си пред него,никога нямаше да си възвъврна себе си. Трябваше да играя на сигурно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пон Мар 14, 2016 7:09 pm

Беше упорито и глупаво момиче, което бе надиграно и сега пораженчески искаше да се откаже от играта. Не приех на сериозно всичко което каза, защото знаех, че в момента бе бясна на мен, обаче не аз бях този, който я бе принудил да спи с онзи. Що се отнасяше до обвинението й към мен, че не съм й казал по-рано, също не бе уместно. Не бях длъжен да й казвам абсолютно нищо. Тя трябваше да се научи и да знае как да предвижда ходовете на противника си, дори и когато не знае, кой е противник и кой приятел. Аз можех да бъда и двете, а тя трябваше да се научи, на търпение, смирение и най-вече на уважение.
- Ако това е което искаш... - Вдигнах рамене и отпих от чашата си.
- Няма да те спирам... - Не задържах никой и определено тя нямаше да е първата. Ако искаше да се учи, можеше да го направи. Ако не искаше, вратите бяха отворени и тя можеше да се прибере вкъщи, избирайки отново лесния път и това със сигурност щеше да ми покаже, че не е за тази работа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пон Мар 14, 2016 7:26 pm

Бях приключила с разговорите за тази верет. Идваха ми в повече,той беше прав но не беше,честно да ме пуска.
-Едва ли леля Амелия,ще е на същото мнение,ако разбере,какво е станало.
Нямаше да използвам този кос:
-Да не си ме принуждавал но от моята уста би звучало съвсем по друг начин.
Завъртях се и скръстих ръце,нямаше да позлвам този кос но се ядосах найстина много лошо:
-На,кой ще повярва,на теб или на мен?
Със сигурност,а и бях по скъпа,да можеше да го обича но не можеше да се мери с мен. Просто исках да му покажа,че ако той може да играе нечестно то и аз го мога:
-И все пак няма да го направя,защото не съм толкова гадна. За разлика от твойте методи на обучение.
Искаше ми се да го убия в този момент:
-И не не желая да се уча от човек като теб!
Да не бях честна дори и със себе си иксах да се уча исках да работя с него но просто толкова много чувства се бореха в мен:
-Ти си гаден,егоистичен и манипулативен тип...
Сега просто се държах инфантилно,не мислех нищо от това,което казвах:
-Съжалявам въобще,най-голямата ми грешка е,че се съгласих да дойда на този стаж,нищо не мога да науча от теб,защото ти не учиш,ти унижаваш...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 10:39 am

Сега вече наистина ме ядоса и дори започваше да ме дразни. За каква по дяволите се мислеше, че да ме заплашва? Ума ли си беше загубила? Въобще защо бе решила, че може да ми говори по този начин.
- Виж сега... Оливия... - Не показах че съм раздразнен, говорех спокойно и исках да й покажа, че нейните заплахи не ми влияят. Не можеше да ме стресне с това, че ще каже на леля си, просто защото нещата не се получаваха по този начин.
- По-добре върви и поспи. Утрото е по-мъдро от вечерта и съм убеден, че когато изтрезнееш, ще мислиш по-разумно. Нямам вина, за това че си си легнала с Ричърд. Няма вина за това, че се провали с гръм и трясък. Нямам вина за това, че си нетърпелива и глупава. Ако не искаш да се учиш, тогава недей... Но не смей да ме заплашваш, защото не ме познаваш... Не знаеш на какво съм способен аз. Мога да съсипя целият ти живот преди дори да си мигнала... Ако това е което искаш, тогава изтичай при леля си и и кажи какво се е случило, но и двамата знаем, че в момента си бясна не на мен, а на себе си... Защото се провали... И не знаеш как да запазиш достойнството си, сега продължаваш да затъваш като ме заплашваш... Истината е, че заплахите ти не ме плашат... Не ми пука какво ще кажеш, какво правиш или какво ще направиш... Ти си едно разглезено, глупаво момиче, което не е способно да играе в лигата на големите, но което отчаяно иска да се впише... Е, предоставих ти тази възможност, а ти изигра картите си по най-глупавия начин, сега вместо да се поучиш от грешките си, отново пропадаш... Стегни се и се дръж като зрял човек, в противен случай решението дали да продължиш стажа си, вече няма да е в твоите ръце... - Трябваше да слезе на земята и да разбере, че света не се върти около нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 10:47 am

-Имаш вина!
Изкрещях още по ядосано,дали заради алкохола или заради нещо друго:
-Ако не исках да ти се докажа или нямах чувства към теб,никога нямаше да го направя. Исках да направя сделката на всяка цена,по една или друга причина,умно или глупаво,важна ми беше целта. Да прав си грешката е моя,че действах по лесния начин. Но истината да спа с Ричърд е,да спра да си мисля за теб.
Боже,бях по пияна от колкото си мислех,и защото го казах на един дъх,чак свят ми се зави,защото останах без дъх. В следващия миг,затворих устата си с ръка. Не,не биваше да го казвам,ето сега бях глупава. Как беше възможно до такава степен да затъна. След тези неловки думи,трябваше да си тръгна и това направих,да бях глупаво момиче побягнах към стаята,като се затворих. Трябваше да остана тук,утре щях да се прибера и да се преместя,щях да отида в общижитие и щях да преместя стажа си другаде,след такива думи,просто трябваше да се засрамя от себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 11:08 am

Така и не успях да разбера какво точно се опитваше да каже, а и тя не остана достатъчно дълго, за да изясним думите й. Честно казано не вземах на сериозно нищо от казаното тази вечер на сериозно. Очевидно Оливия бе пияна, очевидно се разстрои, защото я бях надиграл и бе казала много неща, които не трябва. Можех да забравя за всичко това и просто да продължим напред, но всичко зависеше от нея и колко е зряла.
Аз също се прибрах в стаята си и си легнах. Няколко часа по късно станах, взех си душ, избръснах се, облякох си костюм и отидох при бюрото си. Проведох няколко разговора по телефона, а после прочетох и договора който Оливия бе успяла да накара Ричърд да подпише. Не беше зле, всъщност беше точно това което и аз щях да го накарам да подпише.
Замислих се за всичко това. Може би наистина трябваше да не й позволявам да спи с него. Имах сделката, бях я оставил да си разбие главата, за да се научи, но тя го виждаше по коренно различен начин. Врата на стаята й се отвори. Тя се подаде, с размазан грим и със същата рокля, с която бе снощи. Погледите ни се срещнаха и си помислих, че е прекрасна и искам да я изчукам за наказание. Не знам защо, дори и пияна, тя си бе позволила да ме заплашва. Да, заплахите й бяха повече от глупави и не ме плашеха и бях съсипвал хора за по-малко от това, но не знам защо не исках да й отмъщавам. Исках да й го начукам и то здраво и това бе всичко за което можех да мисля.
- Прегледах договора... - Държах папката в ръцете си. Затворих я и я хвърлих на бюрото.
- Няма да я подпиша... - Заявих и видях как е на път да хвърли нещо по мен.
- Всъщност, ще направя така че Ричърд въобще да не присъства в картинката... - Изправих се от стола, закопчах си сакото и пак я погледнах.
- Ще ми помогнеш ли да го направя, или вече си си събрала багажа?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 11:18 am

Оронено достойнсто,срам,унижение,главоболие,изглеждах като изплюта,а за капак и ме цепеше главата. Много добре помнех,какво се случи вчера. Сложих ръка на главата си,като бях пропуснала рутината си,събудих се рано просто по навик но се чувствах ужасно,и не само заради алкохола. Бях заспала с дрехите си,плачейки с размазан грим,само косата ми беше добре. Сложих ръка на горната част на носа си,защото силната светлина ме дразнеше:
-Не съм...
Боже как имах смелостта да стоя пред него. Имах ли избор,по зле от това можеше ли да стане. Така се срамувах,толкова унизително беше,а за капак на всичко,просто се бях изложила кардинално. Щях да се оправдая,че съм била много пияна и не съм знаела какво говоря:
-Макар,че има защо,извинявам се за вчера,бях пияна и не се държах разумно,а като цяло всичко което направих е глупаво.
Въобще не трябваше да го правя,трябваше да го послушам,и да свърша онова което ми каза,не да се правя на велика.
-Ще ти помогна с каквото е редно и без това се оплесках ужасно.
Провалите и отхвърлянето не ми помагаше. Все още го желаех лудо.
-Само искам да се освежа и да пийна един аспирин,главата ми,ще се пръсне.
Имах нужда от това,той се беше изправил и ми беше налял джин с тоник. Аз направо щях да повърна но ми каза,че ще ми помогне,клин клин избива. Насилих се,беше малко но беше прав помогна. Изчистих леко грима под очите си и малко заприличах на човек.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 11:34 am

Както и предположих, тази сутрин бе осъзнала какви ги е надробила предната вечер и това ми стигаше. Повече нямаше да повдигам тази тема, все едно не се бе случило никога. Нямаше нужда да ровим повече в това, защото нямаше да открием нищо. Сега трябваше да гледаме напред и се надявах че предната вечер ще й послужи за урок и че малко ще я смири.
Оставих Оливия да се съвземе малко и й казах че ще се видим на обяд. Аз щях да свърша някой неща, а тя надявам се щеше да бъде в кондиция до тогава. Излязох от хотела и се срещнах с един стар познат в града. Напълно бях забравил за всичко случило се предната вечер.
Всъщност следващите дни бяхме толкова затрупани с работа и срещи, че никога повече не стана дума за това, нито пък се бях сещал. Оливия се справяше добре с всяка задача която й възложа. Прекарвахме много време заедно. Почти през цялото време бяхме заедно, а аз имах чувството, че ще полудея. Почти постоянно мислех за секс с нея. И все по често си мислех за думите й, че имала чувства към мен. Въобразявах ли си? Беше ли възможно да е привлечена също като мен?
Една вечер, седяхме в хола на апартамента и пиехме облегнати на прозореца и гледахме навън, обсъждайки какво ще правим следващия ден. Това ни бе станало нещо като навик и този навик ми харесваше, защото в тези мигове, се чувствах като кукловод, който направлява всичко.
- Чудесно... - Отвърнах и тя мислеше май да тръгва. Беше допила питието си, което значеше че ще отива да спи. В последния миг я хванах през ръката и дори изненадах и самия себе си.
- Остани още малко... - Това аз ли го казах? Беше толкова близо, Гледаше ме с големите си сини очи и едва си поемаше дъх, а аз още я стисках през ръката. Исках да я избутам до прозореца и да я чукам, докато краката й не спрат да я държат.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 11:50 am

Нещата се нормализираха и всичко потръгна след големия резил. Даже можеше да се каже,че се сработих ме отлично за толкова кратко време. Все по силно и по силно обаче го харесвах,толкова много хлътвах по него,че имах чувството,че ще се удавя. Желаех го и изгарях но гледах да се държа,щом останех сама си знаех.
Тази вечер,се забавлявах ме,дори си хвърлях ме по някоя друга шега. Имаше чувство за хумор освен всичко. Исках да се прибера,защото не издържах повече,а не си позволявах да пия повече,защото щях да изгубя контрол. Тъкмо бях тръгнала да си ходя,когато ме хвана за ръката,и през мен мина сякаш ток. Стаписах се,толкова силен но и толкова нежен,ме държеше и си мислех,че искам ръцете му по мен.
-Ще остана,още малко...
Щях да изгубя контрол,наля ми още една чаша но го спрях да не ми налива прекалено много,защото исках да съм с ума си,не исках отново да губя контрол. Прехапах устната си,толкова силно желаех да го целуна.
-Тази вечер е много приятна,обичам хладния бриз...
Облегнах се назад и отпих от чашата. Представях си,как надига полата ми и грубо сваля бикините ми и ме изчуква на терасата,нямаше никой да ни види,щеше да е супер... Сигурна бях,че е див,несдържан,такива мъже не правеха нищо обикновено. Щях да ризкувам малко,обърнах се някак изненадващо,като сложих ръка на кракът му малко над коляното.
-Знаеш ли днес,се случи нещо много интересно...
Забравих за какво щях да говоря,мислех само да го докосна но ръката ми леко се измести,малко по нагоре. Исках да го докосна но се спрях:
-Аз,без да исках...
Дръпнах ръката си,не беше редно по милион причини.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 12:05 pm

Допира й ме накара да изтръпна. Почти бях сигурен, че това не беше неволна грешка. Беше нещо което искаше да направи, но се спря, вероятно поради същите причини, заради които и аз си удрях спирачки. Обаче точно в този момент, не мислех че мога да се контролирам повече. Погледнах я право в очите. Беше толкова красива.
- Мисля, че го искаше... - Казах и тя сякаш се сепна.
- Всъщност, мисля че искаш много повече... - Протегнах ръка към нея и плъзнах показалеца си по лицето й, после надолу по деколтето й. Имаше някакви връзки, които бяха завързани едва, развързах ги и оголих гръдта й, а тя стоеше и не помръдваше. Само дишането й се учести и май-сърцето й щеше да изскочи, но не ме спря. Отново само с пръст минах между гърдите й.
- Кажи ми какво искаш? - Мушнах пръстите си под сутиена й и леко стиснах гърдата й. Зърната й се бяха втвърдили до пръсване.
- Искаш ли това? - Мамка му, напълно си бях загубил ума, щом правех това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 12:19 pm

Не усетно прекапах устни от удоволствие,исках го от дълго време и щом прекрачи границата,тялото ми не се разбунтува,вече можех да действам,колкото и глупаво да беше,го желаех толкова силно. Исках да видя,дали и той ме желае,макар че щом го правеше със сигурност го искаше. Ръката ми се върна на същото място,което беше спряло но продъклжи на горе по слабините му,усетих го,че беше на път да се втвърди напълно. С изненада открих след,като го достигнах,че е ужасно голям. Втвърди се като камък,щом ръката ми така грубо се беше настанила. Исках да го вкуся. Изстенах,защото ми отвърна,явно възбудата му също беше голяма. Бедрата ми мигновено и преди това горяха но сега имаше и силна влага,бях ужасно възбудена. Тялото му ме привлече като магните и се опрях в неговото,като устните ми бяха на милиметри от лицето му. Въздъхнах,от възбуда и тихо прошепнах на ухото му:
-Искам да те вкуся,искам да ме изчукаш още тук...
Ръката ми разкопча панталона му,като го пуснах на свобода,определено беше внушителен,ако ми позволеше.
-Ще ми позволиш ли?
Луда бях да правя това но не можех да издържа. Засмуках нежно ухото му,като езичето ми загатна,какво щеше да получи. Бях ужасно дръзка но не можех да се спра:
-Моля те Джон,позволи ми...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 12:48 pm

Мамка му, това буквално ме взриви. Никоя жена преди не ме беше молила за това, а и аз го исках толкова много, че през последните седмици си представях непрекъснато именно как ме засмуква между устните си.
- Бъди мой гост... - Оплетох пръсти в косата на тила й и леко грубо я издърпах назад, за да я погледна. Бе толкова решителна и очите й бяха потъмнели от възбуда. Гледахме се още миг или два и тя се строполи в краката ми. Не откъсваше поглед от мен, застанала на колене и ръцете й трескаво опипваха пакета ми. Караше ме да я моля, но знаех че ще го направи и без да го правя.
Тя смъкна леко панталона ми, колкото да освободи члена ми, който вече стърчеше в пълна готовност. Усмихна се някак перверзно и го захвана в началото. Езичето и се показа между червените и устни и леко го погъделичка. Облиза го отгоре до долу, а аз едва се сдържах да не извикам от удоволствие. Стиснах по-здраво косата й и погледнах нагоре. Не можех да я гледам, беше толкова секси и възбуждащо, че имах чувството, че свърша на лицето й, ако ме погледне пак с тези очи. Пое главичката ми и аз направо се олюлях. Члена ми запулсира застрашително и изстенах силно.
- Да, мамка му, точно така... - Погледнах отново към нея, а тя продължаваше да го лапа и да ме гледа с огромните си очи. Да, тя беше тази която е на колене, но аз бях този който е готов на всичко, за да не спира. Тя беше господарката, аз бях нейния роб.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 12:58 pm

Една от мечтите ми се сбъдна и подяволите на всичко но беше безумно готино. Толкова кадифен и силен едновременно. Всичко което правех си личеше,че го правя с желание,с удоволствие. Бях нежно но и груба,биваше ме в това,което правя определено и усещах,че му харесва но щях да го накарам да помни дълго този момент. Станах все по дръзка,сигурна бях,че ще го докарам до края,колкото и опитен да беше,никой не можеше да устой дълго. Езика ми беше толкова палав ,а устните ми стегнати около него. Той ме контролираше но не можеше да ме спре. Докарах го до предела,исках да го вкуся,цялата ме изпълни,а аз го отпих,като сладък нектар. Дадох му време да се наслади,като ръката ми и езичето ми нежно се закачаха. Бях доволна,това беше сладко. Докато го галех и го гледах,как се наслъждава,можех отново да се заиграя с него,толкова прекрасно беше но повече от всичко исках да бъда с него,исках го отчаяно. Исках да го играя като мрасница,бях напълно изчанчена в някой неща но не знаех,дали няма да го отвратя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 6:05 pm

Колкото и да не ми се искаше, тя бе прекалено добра, а аз бях чакал това от толкова дълго, че просто не успях да се сдържа. Всичко се случи много бързо, преди дори да успея да разбера, но тя сякаш нямаше нищо против, а това ме накара да я пожелая дори повече.
- Изправи се! - Заповядах й, а тя бавно изпълни командата. Погледнах я, имаше същото самодоволно изражение от снощи. Облиза устни, сякаш знаеше че това ще ми подейства. Стиснах я здраво и я залепих с лице към стъклените прозорци. Минах зад нея и трескаво започнах да набирам полата й. Щях да я изчукам още сега и на крак. Тя направо ме молеше да го направя точно по този начин.
Набрах полата й на кръста и прокарах едната си ръка пред нея, като исках малко да я подготвя, но тя вече беше толкова влажна.
- Някога чукали ли са този готин задник? - Стиснах едната й бузка, а тя изстена. - Защото сега ще го чукам... - Задника й бе перфектен, заоблен стегнат... Бях й навит от много дълго време и тази нощ щях да я имам както пожелая. Разтворих леко бузките й и устремено, я нападнах. Тя извика.
- Шшшттт... - Просъсках в ухото й и я притиснах по-силно. Хванах я през кръста и я накарах леко да се наведе и разтвори за мен.
- Точно така, красавице... - Задвижих се отново. По дяволите бе толкова тясна и толкова мокра. Едва се движех, но беше разкошно. Тя бе разкошна, много по-разкошна отколкото си мислех.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 6:20 pm

Дори по хубаво от колкото си представях,дори по силен и голям,от колкото можех да искам или да си мечтая. Блаженно удоволствие,заля тялото ми,толкова дълго го исках,че всичко беше найстина ужасно не реално,ужасно прекрасно,грешно но и толкова удивително готино. Див несдържан,жарък,силен,щях да си загубя ума,ако спреше,найстина щях да го направя но той нямаше намерение. Силен мъж,с толкова голяма мъжественост,че ми причиняваше болка но ужасно сладка,тялото ми трепереше от задоволство.
-Да...
Прехапвах устни чак до кръв,тялото ми се движеше в сладки конвулси за да помагам на действията му но той ме хвана здраво за задника и се задвижи по диво. Чуваше се сладкия пляскащ звук на бузиките му в него. Усещах,как навлиза в мен,как излизаше,как ме изпълваше,полудявах но найстина беше най-върховния мъж с който съм била. Най,перфектно сладкия. Исках да не спирам цяла нощ,исках да запомни тази нощ,исках да не забравям,да го имам докато му се наситя,можеше да ми мине след това,не знаех но сега исках да ме чука диво.
-Не спирай... Моля те!
Не знаех как се държа на краката си,добре че той ме беше уловил здраво иначе нямаше да мога. Тласъците ставаха по диви,по несдържани,този мъж имаше толкова страст в себе си,а аз го насърчававах с тялото си. Прихванаха едната му ръка и я насочих да ме сграпчи за гърдите,който се тръскаха в ритъма.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 6:35 pm

Започнах да прониквам малко по-свободно и естествено темпото се ускори. До като в един момент буквално всичко около нас се тресеше, както и самите ние. Абсолютно погълнати от страстта и греха, аз не спирах дори за миг да влизам и излизам, напред назад, бързо, диво, грубо. Стиснах я за гърдите и чух как изохка, но подозирах че болката й харесва, защото не протестираше. Не просто не протестираше, но всичко това й харесваше.
Изви глава назад, хапеше устни, гледаше ме перверзно и стенеше все по-силно, а това направо караше кожата ми да настръхва. Исках да я разкъсам. Исках да й покажа, че сега аз командвам и аз съм този, който я владее цялата.
Хванах косата й и я отдръпнах от стената. На терасата имаше някаква маса. Заведох я там, защото усещах, че краката й едва се държат на тези високи токчета. Сложих я да се облегне на масата и сега дупето й бе още по-разтворено за мен. Но сякаш не достатъчно. Вдигнах единия й крак, върху масата. Надявах се да издържи. Отново я пронизах и двамата изревахме от удоволствие. Притиснах кръста й с едната ръка, а с другата държах крака й. Така бе идеално разтворена за мен, а аз бях като омагьосан от гледката как нахлувам в нея...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 6:45 pm

Това беше разликата между мъжа и момчето,не се налагаше да му казваш нищо,той усещаше виждаше нещата и се нагаждаше,за по удобно,за по голямо удоволтвие. Масата беше най-готиния вариант,по удобно и му позволи да влезе по на дълбоко в мен,даде ми упора и не се движех толкова свободно,което направи движението много по лесно,а удоволствието не земно. Исках да ме чука тук и на всякаде в тази шибана стая,не исках да спира,докато не остана без сили,страхувах се че осъзная ли какво правя,щях да се погнуся от себе си. Но,да усещам как грубо нахлува,как ме изпълва от край до края,беше единственото от което имах нужда сеха. Разтичах се по него и той можеше да го усети,едва ли едно момиче можеше да види толкова добър любовник. Този мъж знаеше,какво иска,как да го покаже,а и как да накара едно момиче да се разтопи в ръцете му. Стенех от удоволствие но не можех да се сдържа,това неземно удоволствие не можеше да е замени с нищо:
-Чукай ме,да...
Още не бях свършила но исках още,исках всичко,исках да видя още от него исках да бъда дива с него,не знаех дали е склонен но толкова ми се искаше,знаех си че може да ме научи на нещо повече,аз далеч не знаех всичко и не бях опитвала от всичко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 7:00 pm

Бях забравил колко е хубаво. През последните години с Амерал правехме секс, но той винаги бе по правилата, някак стерилен и да, беше хубаво, но не можеше да се сравни с тази тръпка. Аз бях мъж преди всичко и обичах разнообразието, обичах всичко което това момиче може да ми даде и всичко което можех да взема от нея. А аз гребях с пълни шепи, докато мога, защото знаех, че когато всичко свърши ще съжалявам.
Сега обаче не изпитвах никакво разкаяние. Харесвах тази малка сочна прасковка и всичко което исках е да я изям. Тя сякаш започна да свиква с темпото и да се успокоява. Трябваше да сменя подхода. Излязох от дупето й и проникнах в най-близкия отвор. Там беше още по-влажна и гореща. Устните й се свиваха около члена ми, всеки път когато прониквах в нея, а темпото вече бе на ръба на възможностите ми. Бях се задъхал до няма и къде, но не можех и да спра. Харесваше ми толкова много да съм в нея. Тласъците ми бяха груби и мощни, изпълвах я от край до край, а все по-силните й стенания ме амбицираха да й дам още, да я подлудя до краен предел.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 7:30 pm

Падаха разни неща от масата,тя се тресеше и се поклащаше но на мен никак не ми пукаше,ако всичко да се срути,бях се прихванала за масата здраво. Новото усещане ме докара до бърз край още с двете първи прониквания ме докара до невероятен и бурен оргазъм,този мъж не си играеше на дребно,умееше да докарва до полуда една жена,мен ме водеше към този път:
-Джон...
Тласъците ставаха ужасно диви,усещах колко е задъхан но и аз не падах по далече,исках да ме чука толкова диво в мен. Определено до сега никой не беше ме чукал така,никое момче не можеше да се държи толкова уверено,толкова сигурно,обиграно,да си играе с тялото ти до такава степен,че да губиш разума си. Докара ме до още няколко невероятни оргазъма,явно искаше същото което и аз,да се насладим един на друг. Обърна ме ряско,като раздели рязко краката ми,който се сключиха зад него,прихвана ме за кръста и проникна жестоко в мен,но това ми хареса. Гледката на силното му мускулесто тяло ме зашемети. Беше много по голям от мен но за възрастта си надминаваше и повечето младежи,явно спортуваше и се подържаше. Още по уникално и възбуждащо се оказа гледката на члена му,който проникваше в мен,голям силен,зачервен,навлизаше между устните ми,изпълваше ме цялата и отново. Сгабчи ме здраво за едната гърда,като без пощада дръпна зърното ми. Извих се като струна но ми харесваше ужасно,исках да ме накаже,болката ми харесваше. Той усети,че ми харесва много бързо,наведе се грубо премахна на долу сутиена,като остави гърдите ми да щръкнат и заби зъбите си в мойте гърди. Див,като хищик,усетих как неземно удоволствие ме заливаше. Хванах го здраво за главата,като ръката ми се оплете в косите му и го натиснах за да не спира.
-Оу,по дяволите... Да...
Тялото ми трепереше,хем изпитвах болка и се дърпах,хем се приближавах,за още. Изках да ме разкъса,не знаех,какво може да ми покаже но исках да видя още.
-Още не спирай,да...
Бях на върха усеах и че той е близо,извих се,като струна:
-Свърши върху мен...
Бях мрасница определено,и исках да бъде мръсен с мен,надявах се да е такъв,а и до сега не ми показваше обратното. Той беше същия като мен можех да го устя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 7:45 pm

Не подозирах, че може да бъде толкова дива, освободена и страстна. Обикновено жените като нея - красивите жени, бяха свикнали само да получават, но тя знаеше по-добре, че ако се раздава ще получи много повече и го правеше. Мамка му, направо ми завъртя главата. Никога през целия си живот не бях срещал жена като нея. Тя бе единствена по рода си.
- Не още... - Искаше да свърша, но аз исках да я докарам поне до още един оргазъм преди да си позволя този лукс. Затова използвах всички налични средства и включих пръстите си. Натиснах силно клитора й и тя се изви, посрещайки и поемайки коравия ми член още по-дълбоко в себе си. Завъртях енергично палеца си и след само няколко секунди усетих как се разтреперва с викове на наслада. Можеше да вика, колкото иска нямаше кой да я чуе тук горе, а дори и да я чуеше, не ми пукаше въобще.
Оргазма й още траеше, но аз не спирах. Исках да я държа в едно постоянно състояние на наслада.
- Точно така... - Казвах задъхан и продължавах да я пронизвам. Стенанията й, както и извиващото се тяло в ръцете ми обаче, накараха члена ми да запулсира още повече. Усещах че всеки момент ще свърша. Рязко излязох от нея и поех члена си. Задвижих ръка по него и бялата течност изригна като вулкан. Разтече се по плоското й коремче, а аз стенех гърлено, докато свършвах върху нея и това бе едно от най-еротичните неща, които ми се бяха случвали в живота.
- Искам устните ти около мен... Сега... - Исках да поеме последните ми тръпки в устата си. Исках да чукам тази уста, отново и отново.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 8:00 pm

Не бе нужно да ми дава втора покана,макар още да бях понсена по вълната се надигнах и коленичих пред него,за да го поема между устните си. Плътного засмуках за да оближа последните капчици. Въпреки,че беше свършил преди минути стоеше твърд,ужасно твърд и не спадаше,сякаш бе на виагра,сигурна бях,че не му трябват подобни неща,подържан мъж като него не му трябваха подобни неща. Зайграх се малко повече но той нямаше нищо против. Само че аз се измъкнах,залитах още се чувствах,като пияна,усещането което ми остана след него,още ме преследваше. Свалих обувките си,защото щях да почна да залитнах. Застанах пред него,като свалих роклята и сутиена си,като ги метнах на земята. Прехапах долната си устна и преминах с една ръка по тялото си,като я спуснах бавно и нежно между бедрата си. Луда бях но го исках отново,само че щях да се играя малко,исках да го предизвикам,да ми покаже какво може,какво иска,сега бях изцяло егова и можеше да ме прави,каквото пожелае:
-Искаш ли да ме чукаш във ваната...
Бях директна но не ми пукаше,това не беше любов,това беше нещо диво,нещо нереално,а и аз не обичах да говоря залиговано. Ръката ми се задвижи между устните на бедрата ми,бях права пред него,берамно се галех. Разтворих леко крака,зада проникна с един пръст. Простенах нежно:
-Изкам да ме чукаш в банята,искам да ми покажеш още от теб,искам всичко от теб...
Задвижих пръсти,извивах тялото си.
-Ела кажи ми,какво искаш...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 15, 2016 8:15 pm

Оливия нямаше никакви задръжки и това беше нещото което най-много ми харесваше. Знаеше какво иска и знаеше как да си го поиска.
- След теб... - Казах кратко и ясно, а тя извади пръстите си от вагината и ги пъхна в устата си, след което притвори очи и леко олюлявайки се тръгна към банята в моята стая. Естествено тя беше по-голяма и бе направила правилния избор.
Последвах я и докато чакахме ваната да се напълни, аз започнах да се събличам. Хвърлях всичко на земята и не откъсвах поглед от нея. Тя бе истинска мръсница и това ми харесваше.
- Искам да гледам как се задоволяваш. - Казах.
- Седни на ръба на ваната и ми покажи как се докосваш... Какво си мислиш докато го правиш... Искам да видя как свършваш докато го правиш... - Изредих й набързо какво очаквам от нея и зачаках да изпълни молбата ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 16, 2016 5:21 pm

Обичах да ми говорят мръсно но повечето или го правеха изкуствено и на сила или казваха,че не им харесва но Джон беше различен,уверен мъж,който обичаше да казва истината или по скоро мръсната истина,а аз не се срамях да я чуя и да изпълня желанието му. Като послушно котенце се запътих към ваната давайки му възможност да се наслади на тялото ми. Седнах на ръба на ваната,бавно разтворих крака,като пред него се откри гледката на влажните ми устни,който бяха зачервенлеко и блестяха от възбуда. Премина,през лицето си,като леко облизах пръстие си,слязох на долу,покрай гардите си:
-Харесва ми как ме гледаш,толкова е секси...
Мъжествеността му потрепваше и аз прехапах долната си устна и простенах:
-Искаш отново да се настаниш между бедрата ми...
Ръката ми беше стигнала между мойте бедра и разтъркваше нежно върха на литора ми:
-Толкова е невероятно да те усещам,как ме обладаваш диво,колко си голям,каква сладка болка ми причиняваш...
Раздвижих малко по бързо,като на моменти затварях очи,дежех се и стенех,представих си го:
-Силните ти ръце да ме държат друго,да не спираш да ме чукаш бясно...
Вече бях пъхнала двата си пръста в себе си,и се докарвах до пълна акония:
-О,не е същото... Искам да те усещам,как ме изпълваш,колко си корав и пулсиращ...
Изстенах отново,исках го исках да съм с него.
-Искам да...
Щях да плудея:
-Улови пениса си,погалиго искам да виждам,как го правиш...
Исках да си представя как прониква в мен.
-Искам всичко,искам те на всякъде,и всякък...
Нямаше да се наситя на това,не и след като знаех,колко влудяващ можеше да бъде,а и не знаех,какво още може да ми покаже или аз на него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 16, 2016 6:32 pm

Без никакъв срам зарових поглед между разтворените й крака. Кръвта пулсираше в ушите ми
и се наложи да се облегна на шкафа, за да не падна. "По дяволите" крещеше съзнанието ми. Нищо не можеше да я смути. Ако поисках нещо подобно от Амерал, най-много да не ми проговори с дни. Оливия обаче въобще не бе такава. Тя бе разкрепостена, активна, личеше си, че тези игрички й харесваха и дори бях сигурен, че в много от случаите самата тя е инициатор на такива. Възхищавах се на освободеният й дух, на страстта и божественото й тяло...
Тя прокара пръсти по гърдите си. По коремчето и бедрата. И после, докато я гледах точно там, прокара единия си пръст между долните си устни, потопи го във влагата си.
Беше абсолютно нереална. Това беше най-еротичната гледка в целия ми живот. Бедрата й
бяха меки, разтворени пред мен до край. Трябваше само да се наведа леко напред и да превърна играта в реалност. Още малко... Трябваше да издържа само още малко.
Очите й се отвориха, устните й се разделиха, а гласът и беше напрегнат и отчаян, когато първите стенания, започнаха да извират от дълбините й. Изпитах нечовешка завист към пръстите й, които сега бавно се разхождаха по влажната й женственост. Гледах красивите й плътни устни, тревожната бръчица на челото. В този миг знаех със сигурност, че звуците които издава по време на секс никога нямаше да излязат от главата ми.
Гърдите й бяха червени, зърната изпъкнали и твърди, докато лениво ги галеше и ми се усмихваше. Докоснах се. Започнах да движа ръката си по дължината на пениса си, в ритъм с нея. Не беше същото обаче, не и като тя да ме докосва или да съм в нея.
- Спри! - Още не беше свършила, мислех че ще издържа, но не можех да чакай и секунда повече.
Влязох във ваната и се настаних.
- Влез при мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   

Върнете се в началото Go down
 
Имението на Ван дер Удсън
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 11 от 12Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... , 10, 11, 12  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: