Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Имението на Ван дер Удсън

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 8, 9, 10, 11, 12  Next
АвторСъобщение
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 09, 2016 6:05 pm

С няколко от стажантите,реших ме да се повеселим,като за първи ден,повечето бяха изключително малумни но бяха забавни за краткотрайна забава. Бях пийнала съвсем леко,просто колкото да ми е весело но и да съм с трез ум,не обичах да се напивам,като смок и после да не помня,а и утре отново трябваше да се става рано. Или по скоро трябваше да се опитам да легна скоро,защото не ми оставаше много за сън,не че щеше да е проблем но нямаше да ми е конфортно. Носех сакото и чантата в едната си ръка,ризата ми беше леко разкопчана,а в другата си ръка държах обувките си,за да не трякам и да не събудя някой,като влизам. Мислех,че всички спат и ще мина съвсем не забелязано,все пак скоро щеше да наближи полунощ. Отворих вратата... По дяволите стобих се с още един контролен орган. Искаше ми се да изругая но ми стана леко смешно и се опитах да не се засмея. Сложих ръка на устата си,като изпуснах обувките и вдигнах шум. Това малко ме стресна:
-Добра е мерси,добър вечер и на вас,на теб...
Не знаех в този миг какво ми е,нещо като чичо или шеф,а така както стоеше приличаше на разгневен баща.
-Малко закъснях но всичко е под контрол...
Наведох се да си взема обувките:
-За да се впишеш в даден кръг на обществото трябва да се слееш с него,това направих тази вечер,и сега смятам да поспя малко,защото ме чака работа в 7 сутринта.
Когато подпийнех малко ставах доста словохотлива. Минах покрай него и минала няколко крачки на пръсти се завъртях и казах:
-Срещата беше вдъхновяваща,не съм виждала толкова вдъхновяваща. Все едно гледах битка на лъв. Епично... Но това го знаете,само че искам да ви благодаря...
Мисля,че е редно да млъкна,бях тръгнала да говоря прекалено много:
-А... Щях да забравя...
Обърнах се:
-Да съм по ясна в записките си,целта ви да купите акциите не ,за да им помогнете,а за да присвойте бизнеса им ли беше?
Другите едва ли са открили тази нота но аз я бах прихванала доста бързо:
-Аз бих направила същото...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 09, 2016 6:19 pm

Не я бях питал къде и с кого е била, но очевидно изражението ми е било достатъчно красноречиво, за да започне да ми дава обяснения. Понякога имах този ефект върху околните.
Оливия очевидно бе в добро настроение, което най-вероятно се дължеше на известно количество алкохол и ми направи впечатление, че дори и тогава мисълта й тече доста бързо. Говореше много, очевидно неща които нито исках да знам, нито пък ме вълнуваха и тъкмо си мислех, че ще се качи в стаята си, когато отново се сети за нещо.
- Да, разбрала си правилно... - Отвърнах сухо, допих на един дъх количеството скоч, което бе останало в чашата.
- Сега върви да спиш. - Усмихнах се криво, колкото да й покажа, че нямам нищо против да излиза и да се забавлява, ако това й доставя удоволствие. Освен това скоро щеше да свикне или поне да разбере, че не говоря много. А и начина по който говорех с хората, ги оставяше с впечатлението, че съм сърдит, което не беше точно така в повечето случаи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 09, 2016 6:37 pm

Оставих го,беше така спокоен и сигурен,на това му се викаше шеф дори и в къщо. Радвах се,че не влезе в ролята на родител,щеше да е много досадно,добре че леля спеше,защото тя щеше да влезе в ролята на майка,предполагам.
Качих се в стаята,бързо се разхвърлих всех си един бърз душ,който ме освежи и върна мисълта ми,прегледах на бързо записките и на бързо направих няколко примерни докуменка,задача която аситентката на Донатан ми даде,трябваше да я свърша за да събирам кредити,за оценка. А и бяха доста полезни.
На другия ден станах рано,бърза йога,за разбуждане,изхвърчах още преди всички да са станали,за да закусвам нещо здравословно рано сутрин. Обичайното един мултифреш и на работа точно без 15. Настанена на мястото си пред компютъра,бях направила кафе за асистентката,която като дойде в 7 беше супер очарована и ми помогна с нещата,който не бях разбрала,бях умна но не знаех всичко,а тя беше много талантлива и от дълго време работеше за Джонатан. Той пристигна към след обят имаше няколко срещи. Асистентката му имаше страшно много работа,за това предложих помоща си да приготвя кафе,за него и за клиентите му. Влязох в кабинета му,за първи път влизах в неговия кабинет. Бях зашеметена,толкова подредено стилно,показваше класа,само няколко неща на бюрото намекваха за участието на леля,като няколко дребни антични фигури,който допълваха кабинета. Поднесох кафе на съдружниците му,а после и на него. Толкова много власт,толкова много от всико,найстина доста вдъхновяващ. Беше човек от който можеш да попиваш не изчерпателни ресурси. Говореше уверено,дори малко настоятелно с тях,всяваше респект. Опитах се да не се задържам много. Излязох почти веднага,щом поднесох кафето но след това ми се наложи да отида да си взема една вода. Толкова много адреналин ми дойде в повече. Отидох до кухнята на офиса,като си взех една минерална вода от хладилника. В кухнята стоеше един от стажантите,който четеше някаква книга,погледна ме:
-Ти сигурно си Оливия...
Отпих жадно от водата и щом преглътнах,поклатих глава:
-Да така пише на табелата,браво вие сте можели и да четете...
Той се засмя и затвори книгата:
-Много си била нахакана!?
Той ли щеше да ми се отваря,присвих очи за да прочета името му:
-Бих ви приканила г-н Харстоун да се дъжите подобаващо и да не използвате подобен език към друг колега. Още повече към колега,който ви превъзхожда по умствен капацитет.
Усмихнах се мило и отворих отново бутилката. А,той се приближи малко по бързо към мен.
-Не мисля,че си в състояние да ми давате съвети?!
Притисна ме към плота,в следващия мик крака ми се засили и го накарах да се присвие,защото го ударих на слабото място:
-Следващия път ви съветвам,да не се занимавате с мен...
Присвих очи като му излях на главата отворената бутилка с минерална вода на главата,и го оставих да се гърчи,оправих си полата и сакото като излязох все едно нищо не е станало.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 09, 2016 6:54 pm

Когато врата се отвори и вместо Патриша, в кабинета ми се появи Оливия, леко загубих концентрация. Бях свикнал до такава степен да бъда обгрижван от една единствена жена, че промяната в този момент ми се стори доста смущаваща. Едно обаче не можех да отрека, Оливия изглеждаше страхотно.
- Нова секретарка? - Попита Стю, когато Оливия излезе.
- Моля? - Неразбиращо попитах аз.
- Момичето...
- А, не... Тя е... Стажантка... Тук е за няколко месеца. - Молих се да не направи някой не на място коментар, защото всъщност харесвах Стю. Беше ми полезен. Той също ме познаваше и знаеше, че не обичам подобни коментари и може би затова се въздържа.
Продължихме срещата, сякаш онзи разговор за Оливия, не се бе състоял. Дори съвсем скоро и аз самия си я бях избил от ума. Докато не дойде време да изляза от офиса си и да ги видя двете с Патриша отвън. Май си говореха нещо, но когато се появих и двете млъкнаха и замръзнаха по местата си.
- Патриша, какви срещи имам за утре? - Тя започна да изброява набързо, какъв е графика ми. Нищо спешно и нищо наложащо.
- Отмени всичко и ми направи резервация в някакъв хотел в Чикаго. Налага се да приключа една сделка. - Тя започна да кима и да щрака по клавиатурата. Погледнах Оливия. После си спомних думите й от снощи. Размислих за секунда, после взех най-странното решение, което някога съм взимал.
- Ходила ли си в Чикаго? - Попитах я.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 09, 2016 7:14 pm

-А...
В първия момент,и аз се сепнах,по скоро не очаквах подобен въпрос,и по скоро не знаех,защот ми го задава имаше ли нещо общо с мен,нещо направих ли:
-По принцип,да но като дете... Защо питате?
Присвих очи,определено бях останала за малко като гръмната,Патриша въобще не обърна внимание,защото имаше ужасно много работа след изречението на Джонатан. Аз отново бях в захлас,защото щом влезеше стаята се изпълваше в заряд на голямо почитание,всеки подскачаше и се опитваше да му се хареса или нещо подобно:
-Явно беше риторичен въпрос...
По скоро го зададе,ей така и с намека дали ми се идва,аз не бих изпуснала такава възможност да наблюдавам подобно зрелище. Трябваше да се уча,ако той беше съгласен да дойда аз нямах нищо против,само се чудех дали и леля ще идва и дали,ще е съгласна но имайки предвид колко е заета тези дни дори няма да усети липсата ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 09, 2016 7:29 pm

- Очевидно да. - Отвърнах и погледнах Патриша, още щракаше по клавишите. Със сигурност никой не можеше да я надмине по това.
- Запази две стаи. Г-ца О'Браян ще пътува с мен. - Казах, а тя само кимна. Това ми беше достатъчно, за да знам че работата ще бъде свършена.
- Ще Ви изпратя информацията по пощата. - Каза тя, а аз погледнах О'Браян.
- Това не е екскурзия, така че не си носи фотоапарат. - Подметнах, после извадих с небрежен жест телефона си, от вътрешния джоб на сакото. Набрах един номер, след едно позвъняване, шофьора ми, отговори и казах:
- Тръгвам... - Което означаваше, че трябва да запали колата и да ме чака. Мразех аз да чакам някой.
Качих се в колата и казах на Том да кара към магазина на Амерад. По-рано й бях писал, че ще я взема в 8 за вечеря навън. Сега дори беше наложително, защото трябваше да й кажа, че заминавам за няколко дни.
Когато колата спря пред магазина, видях че все още свети и тя говори с някакъв мъж.
- Том, слез и кажи на Ан, че съм тук... - Трябваше вече да е затворила и да е готова, когато пристигна. Беше 8 и 15, което значеше, че дори съм й дал допълнително време.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 09, 2016 7:40 pm

Имах редовен клиент,който идваше от време на време за някоя друга натика,беше си запазил някой неща и говорех ме за още. Сепнах се когато видях шофьора на Джон. Усмихнах му се:
-Да,ей сега ще дойда!
Обърнах се към клиента си:
-Оставам Ви в ръцете на мойте колежки,беше ми много приятно,и се надявам скоро пак да се видим,ще имам много нови неща другата седмица...
Взех си чантата и тръгнах към колата,като бях настеоена за вечеря с моя мъж. Приближих се към колата,шофьора отвори и веднага се вмъкнах въте. Целунах до нежно,като много се радвах да го видя:
-Избра ли къде,ще вечеряме,мисля че Италианско е добре като идея.
Двамата го обичах ме и бях сигурна,че и той ще е много гладен.
-Как си изглеждаш ми малко напрегнат?
Опредлено сякаш му предстоеше нещо,лицето му не се променяше много но за дългото време което бях с него знаех,че нещо има:
-Да не би да...
Облегнах се назад:
-Сделка,ще пътуваш?
Присвих очи:
-Стига Джон,мислех че ще си тук за уикенда!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Мар 10, 2016 11:02 am

- Знам... - Побързах да кажа. На мен също не ми харесваше, когато трябваше да отсъствам, но тя знаеше че работата ми е важна и не можеше да очаква винаги да съм си вкъщи.
- На мен също ми се иска да си остана вкъщи, но се налага да замина... - Хванах ръката й и я поднесох към устните си.
- Затова е тази вечер... Ще ти се реванширам... И дори няма да усетиш, че ме няма... - Ан бе свикнала да работя по много и знаех, че иска да ме накара да съм си повече време вкъщи, но работата ми бе всичко за мен. Не можех да си представя да зарежа всичко и да стоя по цял ден вкъщи или да си намеря хоби като нея. Нищо не бе в състояние да замести адреналина, който ми даваше работата ми.
- Дори ще изключа телефона си, за да не се разсейвам с нищо друго... - Тя мразеше когато сме на вечеря навън и телефона ми звънне и аз прекарам половината време в разговори. Щеше да оцени ако тази вечер е различно.
- Първо ще хапнем, ще пийнем малко вино и после ще те държа будна цяла вечер, защото няма начин да те оставя да заспиш... - Наистина имах нужда от малко време насаме с нея между чаршафите, защото вече бях пред пръсване. Въпреки годините ми, все още бях активен и нямаше да крия, нито да се извинявам че секса ми харесва.
- Какво ще кажеш? - Опитвах се да я накарам да мисли за нещо друго, а не за пътуването ми, което очевидно бе в състояние да помрачи настроението й.
- Имаме ли сделка? - Усмихнах й се криво. Усмивките наистина не бяха моето нещо и ми се струваше че изглеждам нелепо когато се усмихвам, но тя твърдеше, че харесва когато се усмихвам и въпреки че проявявах съмнения относно истинността на това твърдение, понякога й се усмихвах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Мар 10, 2016 11:32 am

Опитвах се да не се ядосвам на подобни неща,знаех че обича работата си,както и аз моята и някой сделки си заслужаваха. Аз смътно разбирах от работата му,за това не исках да му се меся,а и не се градеше дълга връзка на скандали и не разбирателство.
Обожавах,която се усмихваше или правеше опити да се усмихва,наградих го веднага с една целувка:
-Добре но после,като се върнеш,също има да ми се реваншираш.
Споменах деликатно,нямаше да си пропусна възможността. Толкова силно го обичах,винаги се държеше с мен,по най-глантния начин,защитаваше ме и не даваше на нищо дори да ме докосне. Въпреки всичко се чувствах свободна,въпреки че от време на време намекваше разни неща за работата ми,просто го казваше,защото искаше да прекарваме повече време заедно:
-Сега да вървим да похапнем.
Говорех ме си за нещо в колата,пристигнах ме в ресторанта,където бяха заделили специално място за нас,за да не ни пречи никой:
-Аз мисля да хапна лазаня отдавна не съм хапвала...
Сложих салфетката в скута си:
-Как е Оливия,добре ли се справя,горкичката с този стаж съвсем не мога да я видя. Става рано,а вчера дори не знам,кога се е прибрала. Чух се преди обяд и каза,че е много добре,че и харесва но не знам...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Мар 10, 2016 11:53 am

От всички сключени сделки за деня, тази ми хареса най-много. Беше спечелена лесно, а и вещаеше само хубави неща за мен.
- Бъди сигурна в това... - Можеше да й се реванширам колкото пъти поиска както тази вечер, така и всяка следваща.
В ресторанта тя си поръча лазаня, аз казах да ми донесат същото, защото така или иначе не бях гладен, а и не бях тук заради храната, а за да я зарадвам. Тя обичаше подобни места и беше разнообразие. Гледах да излизаме по-често, за да не попаднем в някакво русло от което няма излизане. Пък и беше много по-забавно когато вечеряме на вън и цяла вечер си подхвърляме многозначителни намеци. Страстта се разпалваше още повече и едва чакахме да стигнем до къщата, за да си разхвърляме дрехите.
- Всички стажанти, живеят и дишат за работа си. Все още не са наясно какво точно включва работата им, но горят за нея, а ако не го правят, то значи че въобще не бива да се занимават с това. - Не говорех конкретно за Оливия, а като цяло.
- Що се отнася до това как се справя... - Замислих се за момент и после казах. - Нямам представа. Тя е във фирмата от два дни, освен това не отговарям за стажантите... - Това беше най-общо казано. Ако ме питаше дали сервира добре кафе, можех и да я похваля, но едва ли до момента й бе възлагана по-голяма отговорност от тази.
- Но ще мога да ти кажа повече, след като се върна... - Тя ме погледна въпросително.
- Да, забравих да ти спомена... Оливия ще пътува с мен... Виждам, че проявява интерес и то голям към тази работа и реших, че ще оцениш ако й покажа как се случва магията от първия ред... - Не знаех дали на Амерад това щеше да й хареса. Естествено не взимах с мен Оливия защото беше племенница на жената с която живея. По скоро ми се струваше, че в това момиче има плам и потенциал и исках да се уверя дали съм прав.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Мар 10, 2016 12:19 pm

-Оу! Това е прекрасно,тя сигурно е на седмото небе.
Сигурна бях,радвах се,че взима нещата толкова присърце и се погрижи да отиде на стаж в нейната фирма,така можеше да се развие повече,а и щеше да бъде под контрол.
-Тя обожава това което учи,и се е вдъхновила много от теб,ще е добре да види как се случват нещата от близо.
Много бях доволна,че наистина се грижеше за нея,това беше много голям жест към мен. Това определено си заслужаваше да бъде наградено по късно:
-Ще съм по спокойна,когато е с теб. Ти всяваш повече респект в нея и ще те слуша,не че и мен не слуша но съм мекушава,като леля.
Усмихнах му се,той знаеше,че не можех да се карам,а като се карах той ми се смееше,нямах грам респект,е понякога се плашеше когато подхвана метлата но това ставаше много рядко.
-А,бях забравила но се откриха нещата откраднати от магазина,агента който нае,си свърши прекрасно работата. Мисля да го наемам по често. Трябва да ти благодаря и за това.
Винаги ми помагаше дори и без да искам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Мар 10, 2016 12:29 pm

- Радвам се да го чуя. - Вече бях осведомен, но въпреки това се направих, че не знам нищо. Не исках да я карам да се чувства незначима, защото за мен означаваше много и бих направил всичко, за да я направя щастлива. Тя бе искрено чисто и дори на моменти наивно създание, пълна противоположност на мен и все пак от както я бях срещнал, тя ме правеше по-добър.
- А и Андре е на твое разположение, по всяко време, така че ако имаш нужда от него не се свени да го потърсиш... - Така де и той трябваше да е полезен с нещо, за да си заслужи парите които му плащам.
- Колкото до другото... - Погледнах я подозрително. - Не й ли каза колко лош пример съм? - Пошегувах се, но част от мен бе малко любопитна за това какво точно са си говорили и от какво толкова е впечатлена Оливия. До сега не се бях държал с нея по-различно от начина по-който се държа с всеки останал стажант. Е добре де, може би не беше съвсем така, защото никой от стажантите ми през всички тези години, дори не е получавал възможността да разговаря с мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Мар 10, 2016 12:46 pm

-Тя те смята за голям ментор,разправяше ми за някаква сделка,честно да си призная и ти знаеш,че не разбирам много неща. Но разбрах това,че е много вдъхновена от държанието,увереността,от това как си говорил дори. По принцип мислеше по скоро да си продължи,правото но сега е тотално зашеметена. Искала да играе с големите.
Засмях се,определено щеше да е добре да вземе пример от него:
-Твърди че си най-добрия в работата си,по скоро те нарече Бог.
Това дете ме убиваше на моменти но ми харесваше ентусиазма:
-Говореше на дълго и на широко за срещата. А,и...
Поклатих глава:
-Щях да забравя! Как може Себастин да си позволи да се държи така с Оливия!
Поклатих глава:
-Вече съм казала на съпругата му,просто съм ужасно възмутена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Мар 10, 2016 11:46 pm

- Себастин е глупак, не му обръщай внимание, освен това вече съм се погрижил. - Вече дори бях забравил за това, защото знаех че онзи идиот ще си получи заслуженото, за дето се бе държал като задник с племенницата й. Да, аз не познавах Оливия и за мен тя бе просто племенницата на Амерал, но Амерал бе моето семейство, а за семейството си бях готов на всичко.
- Няма да създава повече проблеми... - Това че тя обаче бе говорила с жена му ме изненадваше. Обикновено не правеше такива неща, което ме навеждаше на мисълта, че наистина държи на това момиче.
Оливия бе изключително красива, бях убеден че и преди се е сблъсквала с подобни загубеняци и знае как да се справя в подобни ситуации. Не се тревожех за нея и за това как ще преживее тази случка, даже бях сигурен, че вече го е забравила също като мен. Амерал обаче беше много по-различна и за нея такива неща бяха нещо голямо.
- Бог, а?! - Сетих се за това което каза и се засмях искрено. - Да, така е аз съм Бог... - Не подозирах че съм я впечатлил чак толкова много. Дори не знаех с какво точно съм я впечатлил. Онова беше нищо, това което предстоеше в Чикаго бе много по-голямо и важно.
- Но тепърва ще разбере това... - Усмихнах се леко и да, бях поласкан до някъде. Моята нарцистична натура харесваше подобни сравнения.
- Знам че се тревожиш за нея, но недей... Не казвам, че ще я галя с перце, но ще се опитам да я науча на това онова докато е тук... - И знаех че ако е внимателна и попива всичко, това щеше да й бъде от полза не само при следването, но и в живота.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 5:20 am

Това със Себастиан беше почти забравено,щом и той е взел страна. Знаех,че след намесата на Джонатан всичко се е наредило,познавах го и знаех,че може да бъде много изобретателен и отмъстителен. Усмихнах се:
-Дори и аз знам,че си Бог...
Подплатих думите си с едно намигване,за да намекна и за нещо друго. Този път го накарах да се усмихна загадъчно и някак дяволите,накара кожата ми да настръхне. На моменти ме караше да се чувствам като малко момиче.
-Радвам,се че си взел така присърце нещата. Оливия ми е много скъпа и искам да се развие в пълния си капацитет. Тя е наистина много амбициозна и стриктна още от малка. Лошото е ,че не понася загубите и мрази да губи. Общо взето е доста оправна...
Засмях се:
-Редовно дори се биеше с момчетата. Мрази да и казват,че не може да е добра в нещо. За това и може да прави много неща,може да свири,пее прекрасно,рисува исках да стане модел и да ми помага но за съжаление това ни най-малко не я интересува. Просто иска да е по добра от всички и да бъде лидер.
Вдигнах рамене:
-Но ти си първия който я вдъхновява така,ще е добре да се учи от теб. Тя не обичат да гледат на нея като дете или да я галят с перце,за това и е толкова вдъхновена от теб,защото не се държиш с нея като дете. За разлика от мен...
Засмях се,Оливия беше наистина скъпа за мен,защото не можех да имам деца,и тя беше единственото дете,което гледах и въпреки,че не беше моя,аз я имах за моя дъщеря до някаква степен:
-Не е като мен,аз също съм амбициозна но нея колкото и е по сложно,колкото по трудно толкова и е по интересно. Обича адреналина.
Той знаеше,че аз обичам сигурната работа,да ризкувах но беше премерен риск. Неща в който бях добра,не исках да поемам рискове и не обичах да ми е трудно,защото до тук имах много трудни моменти.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 5:41 am

Разбирах напълно какво се опитва да ми каже. Бяхме заедно вече няколко години и я познавах прекалено добре. По принцип бях добър в разчитането на хората. Трябваше да бъда, за да работя това което работя. Обичах Амерад, защото знаех какво мога и не мога да очаквам от нея. Освен това наистина прекрасна и невероятна жена. По онова време също много ми харесваше, че не е като всички други жени с които съм бил. Никога не търсеше изгодата, умът й не бе покварен, както и сърцето. Тя не се интересуваше от парите ми, дори и не се възползваше от тях. Беше рядък екземпляр и я уважавах за това. Да, може би с времето ми се искаше да стане по-уверена и дръзка, но я харесвах и такава.
- Така както я описваш, наистина изглежда че нямате много общо, но на мен ми се струва, че тя много прилича на теб. - Добре де това го казах просто, защото си мислех, че ще й хареса да го чуе. Това което бях видял от Оливия обаче, нямаше нищо общо с жената която стоеше срещу мен. Онова момиче бе имало дързостта да влезе в кабинета ми и да се рови в документите ми и това или можеше да й коства много или пък да спечели стаж в фирмата ми. Бе получила второто и още не знаех поради каква причина бях решил това, но имаше нещо интересно в нея, което будеше любопитството ми. Оправдавах се с това че правя услуга на Амерад, но не беше изобщо така. Беше нещо друго, което още ми бе трудно да разбера.
- Ти също си много умна, решителна и дръзка. Да може би не искаш да бъдеш адвокат или бизнесмен, но си точно толкова добра в това което правиш, колкото аз в онова което правя, затова те обичам и все още когато те погледна искам да разкъсам на парчета всяка дреха върху теб... Искам да те почувствам... Да почувствам кожата ти, да усетя аромата ти... Искам да виждам изражението на лицето ти, докато свършваш с викове и забити нокти в мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 6:03 am

-Джонатън!
Възкликнах възмутено,и се изчервих. Нямаше никаква цетка на устата си,на моменти такива ги изръсваше,че те караше да се засрамиш. Засрами ме това,че не се страхуваше да говори за това,а и се подразних,защото знаеше със сигурност,как думите му действат върху мен. Поклатих глава и погледнах към чинията но вече загубих апетит,имах апетит към съвсем други неща:
-Винаги правиш така!
Отново се възмутих но истината е,че тялото ми реагира мигновено,не го бях имала дълго време и това ми се отразяваше. Не бях от жените,който искат да си намерят оправдание,защото обичах да съм с него. Просто нямах на моменти силата,не бях млада. Оставих вилицата на страни,хем исках да се направя на сърдита но от друга страна една усмивка се появяваше на лицето ми и се губеше ефекта.
-Мисля да мина към десерта но ще го вземем за вкъщи...
Присвих очи,а той така лукаво се усмихваше,все едно беше постигнал най-голямата си цел в живота,да ме накара да полудея.
-Ужасно си лош!
Скастрих го но по скоро беше забавно,знаех си,че още в колата,щях да загубя контрол,а той можеше да бъде гаден и да се прави на недостъпен нарочно,за да ми го върне или по скоро да си играе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 6:19 am

- Десерт в къщи ми звучи чудесно. - Не знаех защо се възмущава толкова. Бяхме в ресторант, но никой не ни чуваше, освен това бяхме възрастни хора, а не тинейджъри които се крият да не бъдат хванати.
- Ще поискам сметката сметката. - Още докато го изричах вдигнах ръка във въздуха, без да откъсвам поглед от порозовялото й лице. Беше очарователна когато се изчервява така.
Келнера който седеше на дистанция, но бе заставен да работи само за нас докато сме тук, веднага подскочи и дотича при нас.
- Да, сър, ще желаете ли нещо?
- Сметката! - Отвърнах кратко и ясно.
- Да, сър... Веднага.. - Отвърна момчето и хукна на някъде.
- Все още го правиш... - Тя повдигна въпросително едната си вежда. - Изчервяваш се когато казвам че ме привличаш и искам да правя с теб "неприлични" неща. - Не беше упрек, по скоро наблюдение и констатация.
- Ти си ужасно привлекателна жена, скъпа... Убеден съм че са ти говорили много по-мръсни неща... - Мамка му, исках да я скъсам от чукане тази вечер. - Аз съм ти говорил много по-мръсни неща... Правил съм много по-мръсни неща... Иска ми се да си мисля, че лицето ти поруменява така защото изгаряш от желание да ги направя отново... - Понякога ми се искаше да я завържа и да стигнем много по-далеч, но тя бе доста... традиционна ако можех да се изразя така и знаех че по-екстремни неща в спалнята няма да й харесат.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 6:33 am

-Ама,че сте дързък!
Възмутих се още повече,ако имаше такова понятие. Той винаги правеше така,знаех че не бива,бях зряла жена но подобни думи ме караха да се засрамвам. Почнах да дишам на пресекулки,можех да усетя пожара,който палеше в мен и в бедрата ми. Струваше ми се,че келнера се бави цяла вечност но истината е,че момчето беше много бързо и заслужи бакшиш.
-Да правил си го,и по мръсно си ми говорил...
Нямах много мъже в живота си,той беше единствения,който ме побъркваше по този начин,никой не смееше да ми говори така,за това и той,беше толкова различен. Пълна противоположност на мен но точно това ми харесваше.
Изправих се като той нарочно тръгна зад мен,за да ме хване леко за задника. Обърнах се възмутено:
-Дръж те се прилично!
Но след това се засмях,понякога се държеше,като тинейджер и ме караше да се чувствам и аз така. Влязох ме в колата,като беше много ясно,какво ще стане. Нападна ме още в колата,а аз съвсем не се борех,предадох се,този път не бях в състояние да му откажа нищо,дори и това да бъде дързък и несдържан:
-Само още малко остана до вкъщи...
Адмирирах го да изчака до вкъщи,защото не обичах никой да знае,каква съм,дори и да знаех,че шофьора ще пази тайна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 6:59 am

Вече бяхме в колата и тя нямаше къде да избяга, а и знаех че протестите са от чисто благоприличие, нищо повече.
- Да, така е но има време... И мога да оползотворя това време ако ми позволиш... - Ръката ми отново се плъзна по бедрата й. Исках да й покажа какво е изпуснала по-рано. Беше тъмно, в колата влизаха само светлините на града. Нямаше кой да ни види, дори и шофьора, защото между нас имаше преграда.
- Нека ти покажа, колко точно съм благодарен, че те имам... - Този път тя не оказа кой, знае какво съпротивление и успях да стигна до бикините й, които бяха вече доста влажни. Бях прав, това щеше да й хареса.
- Мамка му... - Узругах под носа си и притиснах пръсти към клитора й през плата. Тя веднага изпъна гръб на седалката и сякаш лицето й пламна още повече.
- Толкова си мокра... - Задвижих пръстите си, готов да й доставя малко удоволствие, а тя, хвана ръката ми, сякаш за да ме спре.
- Недей, остави ме да ти доставя удоволствие... - Казах и със свободната си ръка отместих нейната. После избутах плата настрани и потънах в морето от сладост. Пръстите ми се задвижиха по енергично.
- Така по-добре ли е? - Прошепнах в ухото й, което после засмуках. Тя се движеше неспокойно, а аз исках да я накарам да се взриви от върте. Пъхнах един пръст във влагалището й, но можеше и повече, защото бе доста възбудена, затова добавих и втори, а палеца ми все още продължаваше енергично да стимулира клиторчето й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 7:10 am

Опитвах се да бъда тиха,не че някой щеше да чуе. Той направо ме накара да се взривя,като все едно бях бомба със закъснител,а той натисна правилната комбинация. Познаваше перфектно тялото ми и знаеше,как да го накара да полудее.
-Джон...
Прехапах устната си,като се опрях с врата,очите ми горяха и не го изпусках от поглед,макар от време той да се премрежваше от удоволствие. Движех се под опитните му ръце. Притисна се още малко към мен,доста удобно за да мога и аз да отвърна на ласките му. Погалих го през панталона,той се разбунтува,защото до разсейваше от мисията му. Свалих ципа леко надолу и мушнах ръката си. Той ми пробутваше номера но и аз ги можех,естествено моята фантазия не беше така развинтена,като неговата но и аз го познавах и знаех,какво ще му достави удоволствие.
-Само да се при...
Той не ме остави да довърша и се задвижи по бързо с което ме накара да забравя какво точно щях да правя с него. Стисна здраво ръката,която беше на бедрата му,като задвижи по диво:
-Толкова си...
Щях да кажа,че е жесток но не се получи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 6:26 pm

Дори и да искаше да върне жеста, нямаше начин, защото не я оставях да мисли за нищо друго освен, за това което й правех. Дори малко щях да се обидя, ако можеше да мисли за друго.
Двата ми пръста потъваха дълбоко в нея. Усещах как започва да пулсира все по-силно и съвсем скоро усетих как изтръпва. Как се свива около пръстите ми и ги засмуква. Това беше моментът, в който устните й се разтвориха, кожата й настръхна и един безмълвен вик се изтръгна от гърдите й, които се повдигаха и спускаха енергично. Пръстите й се впиха в ръката ми. Обожавах този миг, в който свършваше. Изглеждаше толкова секси и възбуждащо. Исках да я изчукам направо тук, на задната седалка.... И ей така от никъде, както си я представях с разтворени крака пред мен, изведнъж изплува образа на Оливия... Нейните сочни устни, увити около пениса ми... Погледът й, този син океан, забит в мен...
Разтърсих глава и премигнах няколко пъти. Цяла вечер бяхме говорили за това момиче, нищо чудно, че сега в най-неподходящия момент се появяваше в мислите ми и бе накарала пениса ме да се втвърди като кокал. Мамка му. Стиснах силно гърдите й.
- Искам да те чукам още сега... - Раздвижих на ново пръстите си. - Мамка му, толкова те желая... - Никога не бях губил контрол до такава степен, но наистина сякаш бях полудял.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 6:35 pm

Беше напълно полудял,явно липсата ми няклко дни го беше накарал да полудее наистина по мен. И преди го беше правил и сега се прояви. Явно просто някой неща не се променяха и слава богу,защото такъв мъж нямаше никъде. Съжалявах на моменти,че не мога да му отвърна със същия плам страст и дори понякога да се включа в неговите палави фантазии,просто не бях такава.
-Джон моля те...
Готова да се съглася с него,да го направим на задната седалка,само да спре с това мъчение,защото исках да го усетя в мен. Придърпах го за врътовръзката,като се приближи към мен. Не чакаше втора покана,защото знаеше,че може да размисля.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 6:43 pm

Бях радостна,че щях да замина за Чикаго с най-големия си ментор. Щом се прибрах осъзнах,че няма никой в къщи,след като написах и прочетох всички материали,приготвих багажа,продължи да няма никой в къщи. Реших,че явно са на прием или вечеря и няма да се приберат скоро и реших и аз да изляза. Обадих се на две приятелки който също бяха в стъжанска програма в града,щях да бъда с тях но нещата се стекоха друго яче. Исках да изляза с тях и ми казаха,че щели да ходят на откриването на някакво лъскаво парти. Веднага се съгласих,облякох се на бързо в една секси но не прекалено провокативна червена рокля на високи токчета и веднага се отправих към мястото. Забавлявах се изключително много но не пих,защото знаех,че утре ме чака път и ако пия,полета щеше да е кошмар,можеше и да се изложа,за това реших да се не се показвам с лошо. Въпреки всичко весела се прибрах към 3 през ноща,щях да имам много малко сън но и преди съм се справяла с подобна ситуация.
Взех си обувките в ръката и се промъкнах съвсем тихомълком в моята стая,надявам се найстина никой да не е забелязал отсъствието ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Мар 11, 2016 7:08 pm

В крайна сметка се съгласи и го направихме на задната седалка на лимузината ми, но почти през цялото време устните на Оливия се промъкваха в съзнанието ми. Не знам това какво означаваше. Може би факта че бе толкова устата и имаше секси устни или пък наистина исках да видя тези сочни червени устни около члена си, не знам, но бе факт, че а Амерал отдавна не бяхме правили толкова умопомрачителен секс, колкото тази вечер. И не се ограничихме само до там.
След като се прибрахме, го направихме отново в нашето легло... няколко пъти и завършихме под душа. Оливия повече не се появи в мислите ми и по-добре, защото щеше да е напълно неуместно от където и да го погледнеш. Не че имах някакви скрупули, но дори и аз не бих прекрачил тази граница.
Задоволил напълно потребността си от физическа близост с Амерал, двамата заспахме напълно изтощени и щастливи. На сутринта се събудих от алармата на телефона, но понеже беше много рано, бързо я изключих, преди да е събудила и нея. Багажа ми вече бе приготвен, оставаше само да мина през банята.
Взех си душ, избръснах се гладко, после излязох и си облякох черен костюм, стилен и делови, който съчетах с тъмно синя риза, но не сложих вратовръзка. Оставих горните две копчета разкопчани. Като за финал се парфюмирах и излязох от стаята, оставяйки Амерал да си почива. Смятах че ще има нужда след предишната вечер.
Точно в 7:00 бях пред къщата, а колата бе запалена и готова да потегли. Оливия се подаде секунди по-късно, точно когато се настанявах. Не закъсня, което бе добре. Шофьора ми взе куфара й и го прибра в багажника, докато тя също влизаше в колата.
Успях само да й кимна набързо, което трябваше да е нещо като поздрав и забих погледа си навън. Не смеех да я погледна, за да не си представя нещо което не трябва.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   

Върнете се в началото Go down
 
Имението на Ван дер Удсън
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 9 от 12Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 8, 9, 10, 11, 12  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: