Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Домът Таргериън

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next
АвторСъобщение
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Съб Окт 19, 2013 7:40 pm

Всичките й искания бяха съвсем в реда на нещата, а дори някой от тях като това за приема бяха задължителни. Тоест родителите ми нямаше да се съгласят друго яче.
- Това зависи от много неща принцесо. - Щяхме да обявим годежа съвсем скоро, но не знаех кога ще пожелае да бъде сватбата. А за това щях да оставя избора изцяло в нейни ръце, защото исках да е готова, когато мине под венчилото с мен.
- Кога ще успея да... - Не нямаше да й казвам за сделката с майка й и условиятапо нея.
- Имам предивд кога ще бъде сватбата и дали ще може да се плава по Темза, но ако успеем да изпреварим зимата ще може да отплаваме. - Трябваше да измисля нещо и за това. Ако заминехме преди зимата да настъпи, веротно щяхме да се върнем, чак след като си тръгне. На острова беше топло, но тук времето беше коренно различно.
- Също така може да се наложи да останем там докато тук се стопли и не знам как ще приемете да прекарате Коледа при 40 градуса температура и без сняг например. - Исках да я подготвя, защото нямаше даможе да се върнем скоро, ако заминем.
- Но ако това е желанието ви с радост бих го изпълнил.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Съб Окт 19, 2013 7:47 pm

-Ще има толкова много Коледи,който ще прекраме със сняг но може би,ще е рядка онази Коледа,когато ще е топло и няма да има сняг.
Така му отговори на въпроса усмихна му се,като го погледна със прекрасните си сини очи:
-Когато прецените сир,знаете че искам да се махна от това имение. То отдавна не е мой дом и колкото по бързо се махна толкова по добре. Но и от вас зависи,а и трябва Негово Величество да разреши.
напомни му тя,притесняваше се всеки път,щом видеше краля. А той се държеше невероятно с нея но респекта си беше респект и не можеше да се отпусне:
-Надявам се само наистина майка ми да не провали плановете ни,тя е способна на това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Съб Окт 19, 2013 7:55 pm

- Уверявам ви, че това няма да се случи и ще ви го докажа, което може би ще ви вдъхне малко повече доверие в мен. Не съм мъж, който раздава напразни обещания и хаби думите си.
Взех ръката й и я поднесох към устните си:
- Ще говоря с негово величество при първа възможност и се надявам да ни приеме възможно най-скоро. - Не се съмнявах, че Луи ще ми разреши да се оженя за Денерис. Тя беше с благороден произход и това беше единственото което имаше значение за него, останалото беше мой избор.
- Не следващата, а по-следващата събота ще обявим годежа си, на бала който ще организирам, но бих желал първо да се запознаете и с моите родители. - Исках това от нея поради единствената причина, че бяха мои родители и не биваше да научават последни или на самия прием. Щях да организирам скромна вечеря само за нас четиримата, просто за да се запознаят. Те бяха достатъчно разумни, за да приемат и да се съгласят с избора ми, а и вярвах, че ще се зарадват, че най-накрая ще започна да работя по въпроса с наследниците.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Съб Окт 19, 2013 8:15 pm

Бе виждала родителите му,те бяха достолепни хора,образовани,интелигентни и на върха на обществото. Баща и много ги уважаваше и те също. Надяваше се само да я харесат,да не се появят още едни врагове,да не се усложни още повече:
-По добре,преди бала сир,за да не научат последни,а и ако не ме харесат,да...
Тогава усети ръцете му по брадичката и,за да и покаже,нещо друго,тя се усмихна лъчезарно,по скоро се опита;
-Да по добре преди бала...
Поклати глава,когато видя една топка до себе си,явно някое дете си играеше. И не след дълго видя едно малко момченце на не повече от 4,което срамежливо стоеше и не смееше да приближи. Дани лекичко се изправи,като взе топката. приближи се към него и му я подаде,като клекна до него;
-Как се казвате!
Малкото момченце се усмихна,като тихо каза:
-Едуард мадам... Благодаря ви за топката...
Тя протегна ръка към него и го погали по русата глава:
-Вие сте много възпитан младеж...
Той се усмихна и каза:
-А вие сте много красива...
Тогава се приближи,целуна я бързо по бузата,като избяга. Дани се изправи,като се засмя,на младия храбрец,който си открадна една целувка по бузата от нея:
-Прекрасно момченце.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Съб Окт 19, 2013 8:26 pm

- И ужасно невъзпитано. - Отбелязах аз с усмивка на лице. - И ако беше няколко години по-голям със сигурност щях да възнаградя дързостта му с предизвикателство за дуел. - Изправих се ловко на крака и тръгнах към нея с бавни крачки. Изправяйки се срещу нея обаче се спрях и се усмихнах мило.
- Сега вече не е грешно да правим това принцесо... - Плъзнах едната си ръка по тънката й талия, а другата приплетох в меките й като коприна коси и се наведох към нея. Видях как тя по инстинкт затваря очи, а устните й лекосе разтварят, готови да посрещтнат моите. Започваше май да свиква с мен. Докоснах устните й със своите, нежно и внимателно, после разтворих още малко устните й с езичето си и го промуших между тях, заигравайки се с нейното. Тя беше очарователна, винаги, но когато я усещах толкова тясно свързана с мен, бях щастлив, истински и дори сепревръщах в смешен глупак от това щастие, но беше по-силно от мен. Исках да стигна много по-далеч, да я имам цялата.Исках го още сега, но полагах нечовешки усилия да се сдържам.
Разделихме устните си за секунда две, просто защото се нуждаехмеот въздух, но когато го получихме и преди да е успяла да се възпротиви аз отново жадно впих устни в нейните... Просто не можех да спра, беше по-силно от всяко друго чувство, което някога бях изпитвал.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Съб Окт 19, 2013 9:19 pm

Харесваше и не можеше да го отрече но се засрами,чувстваше се непристойно да се целува така с него пред всичките хора,който я гледаха. макар да му беше вече годеница се срамуваше. А и целувката я караха да изпита тръпки,който до сега не бе изпитвала,толкова и беше странно,защото усети бедрата си толкова горещи. Да,сексуалното обучение бе нищожно,а това,което се казваше беше достойно за някоя криминална хроника в някой вестник.
-Моля ви сир,толкова е неудобно....
Каза тя тихичко,като го погали по рамото:
-Аз се срамувам сир...
Сърцето и щеше да изкочи,инстинктивно се скри в него,почти инстинктивно,вместо да избяга,което беше добре но не можеше да избяга от себе и същността си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Съб Окт 19, 2013 9:33 pm

Огледах се наоколо, напълно бях изключил, че не сме само ние тук и, че това сигурно ще я смути.
- Извинявам се, но когато съм с вас забравям за всичко останало. - Това си беше самата истина. Целунах я още веднъж, но този път по челото и се отдъпнах,сякаш нищо не се беше случило.
- Какво ще кажете да погледнем онези карти? Обещах да ви науча и ако все още желаете, може да започнем веднага. - Така поне щях да държа съзнанието си заето и нямаше да мисля единствено за това колко много ми се иска да се мушна под полите й. Може би можех да опитам да направя и това през някоя от следващите ни срещи, но определено трябваше да намеря по-подходящо и усамотено място за целта.
Улових ръката й и я поведох обратно към одеалото ни. Помогнах и да се настани върху една от пухкавите възглавнички и седнах също, този път обаче близо до нея и изрових картите от огромната кошница пълна с храна.
- От къде да започнем? - Попитах по скоро себе си. - Познавате ли картите и тяхната стойност? - Да видим първо имаше ли някакви познания изобщо за тях и тогава щях да знам от къде да започна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Съб Окт 19, 2013 9:42 pm

Съсредоточиха се върху картите тя д сега само ги бе виждала но не знаеше нищо. Той започна да я учи и да и показва,тя попиваше много бързо почти като гъба. Започнаха да играят и в началото губеше и то много постепенно явно той започна да пада:
-Сир не ме оставяйте така лесно...
Каза му тя сърдито и дълго не печелеше но накрая схвана нещата и съвсем честно до победи в няколко игри и то доста хитро.
-Е,ще успеем ли да победим краля!?
Засмя се тя ,като отново победи но остави картите:
-До сега не сте ми казвали дали краля умее да губи и дали трябва да му се оставя да победи.
Все пак беше краля,и не трябваше да прекаляваш,макар това да беше просто игра,можеше да си изпросиш някое наказание дори за невина игра. не го познаваше толкова добре но въпреки това:
-Ще е прекрасно да отидем на острова и да играем карти докато премине жегата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Съб Окт 19, 2013 9:55 pm

Засмях се доста шумно, нищо че тя не знаеше за какво.
- Жегата там не отминава... - Беше горещокато в ада, дори и вечер. - Е освен ако няма буря, тогава става наистина студено. - Бурите там сепоявяваха изневиделица и понякога продължаваха с дни, но всичко това щеше да го види и сама. Все пак трябваше да й оставя някои изненади, иначе щеше да и доскучае прекалено бързо.
- А що се отнася до Луи... - Не беше много добър играч на карти, но мразеше да губи. Ядосваше се много и беше съвсем нормално, всепак беше крал и ако се научеше да приема загубите лесно, никога нямаше да се научи и да побеждава.
- С него трябва да внимавате, когато играете карти. Може да ви нагруби ако го победите, а не ми се иска да ме осъдят за държавен преврат и обесят на бесилката, защото съм опитал да защитя честта ви. Трябва да бъдете по-малко изобретателна с него. - Това беше просто съвет, който не бях убеден колко важи в нейния случай, защото тя беше жена, а никой мъж не приемаше на сериозно жените и винаги можехме да кажем, че просто сме ги оставили да победят. Сега не го казвах, но я бях оставил да победи или по-точно просто предпочитах да виждам усмивката й, вместо това намръщено личице, когато не се получи точно така както желае. И все пак се учеше прекалено бързо и подозирах, че след още месец два редовна игра, може би ще успее даме бие наистина и то когато играя наистина концентрирано.
- Аз никога не съм играл срещу него, но съм виждал какво се случва когато губи... Не ме разбирайте погрешно, не е убивал или наказвал никой, но се ядосва много и чупи разни неща...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 6:00 pm

-Оу...
Каза тихичко тя:
-Е да но като дама,кралят би оставил една дама да победи,и всички биха го разбрали,както и Вие правехте..
Не беше глупаво момиче и се потвърждаваше за още един пореден път. За първи път можеше да диша спокойно,защото се чувстваше добре около него. Той и даваше спокоиствието от което имаше нужда:
-Мога ли да Ви призная нещо?
Попита тя като се обърна:
-Всеки път когато се появите след приема,се чувствам добре и в безопасност. Сякаш нищо и никой не е в състояние да ме нарани или да ми се случи. Карате ме да се чувствам много спокойна,свободна и сякаш всички беди падат от плещите ми.
Извърна за малко поглед,защото се засрами,червените и бузки показаха,че се е засрамила от това признание.
-Аз... Се чувствам много щастлива около вас.
Това е перфектното начало,тя все още не изпитваше обич към него,все пак до сега не знаеше,какво е да си влюбена,не знаеше и не познаваше страстта. До голяма степен бе,като дете и за кратко трябваше да порасне,за това все още не можеше да изпита нищо повече,но не го приемаше нито,като баща,нито като брат,може би като приятел но много повече от това. Точната дума беше годеник,а после и съпруг. Молеше се след време да изпита любов и да го обикне да и стане любим но това времето,щеше да го покаже.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 6:16 pm

- Изключително много се радвам да чуя това, принцесо, защото точно така трябва да се чувствате около мен. Спокойна и сигурна, защото не бих позволил да ви сеслучи нищо, а вашата усмивка е единственото заради което съм готов да жертвам дори живота си. Имате изумителна усмивка, която кара света да спира да се върти... И очите ви. те сияят дори по-ярко от звездите... И това е нещо, което няма как да живее заедно със страха. Радвам се, че съм успял да го прогоня от дните ви...
Отново придърпах ръката й и я целунах нежно. Тя беше като цвете. Също толкова уханна и красива, нежна и специална. Искаше ми се да я имам само за себе си и скоро щях. Щях да я пазя само за себе си и никой друг. Ревнувах дори от това, че някой можеше да се наслаждава на красотата й, само докато я гледа. Исках това само и единствено за себе си.
- Не мога да скрия обаче и съкровеното си желание да изпитвате и други чувства към мен. Наясно съм, че за да се омъжите за някой не е задължително необходимо да го обичате, но аз изгарям от желание да покоря именно сърцето ви, принцесо. Иска ми се да ме обичате, колкото и смела мечта да е това. - Исъзнавах колко слаб и глупав ме правеха тези думи. Сякаш се молех за любовта й, но това си бее самата истина. Исках тя да ме обича и щях да се боря именно за това и вероятно някой ден щях да спечеля тази битка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 7:14 pm

-Сир Тиодор,знаете че и аз искам това,всяка жен а иска да се влюби. Но до сега никога не съм срещала мъже,не съм общувала с тях. Вие сте първия мъж с който общувам.
Прехапа устни и погледна към него:
-Не познавам любовта,не познавам,което и да е било подобно чувство. Все още всичко ми е толкова ново,и понякога много ме плаши.
Сложи ръка на сърцето си,като имеше чувството,че ще изкочи,толкова много се притесняваше и това,че говори така откровено с мъж я караше да се чувства необичайно странно.
-Но искам да знаете,че не ви приемам нито,като баща нито като брат или роднина,вие сте моя годеник и моя бъдещ съпруг. Ще бъда вярна и добра съпруга,която ще е достойна да бъде до вас. Ще ви уважавам,както вие. Надявам се с времето да мога да ви обикна наистина това би било пълното щастие. Но ми е нужно време да стана част от всичко това,да опозная света и вас,защото в момента се чувствам,като дете,което тепърва вижда света.
Призна му всичко,не разби надеждите му,а му даде нови. Просто му обясни,как се чувства тя,което беше най-важното:
-Надявам,се че ме разбирате?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 7:25 pm

Не бях сигурен дали разбирам, но със сигурност бях зареден с търпение и решителност.
- Ще ви науча какво е любов. - Само това казах аз. Наистина щях да се постарая да й покажа какво означава да обичаш мъж и какво означава мъж да обича жена.
- Гладна ли сте вече? - Времето беше минало толкова неусетно и по разположението на слънцето, съдех, че минава обяд и поне аз бях гладен, затова започнах да изваждам всички неща, които бяха приготвили за нас. Моя верен слуга, знаеше моите предпочитания и вкусове, но се бе погрижил да има разнообразна храна, за да задоволи и нейните, с които все още не бях съвсем запознат.
- Ето... изберете си... - Имаше месо, плодове, сирена, хляб и какво ли още не, но най-специалното беше тортата, която си беше пожелала. Надявах се тази да й хареса защото беше с онзи рядък продукт, наречен шоколад и не всеки можеше да си го позволи, но за мен нямаше такива ограничения. Понякога дори самия крал се възползваше от моите запаси, когато неговите привършеха. В двора се славеха с лакомията си и бързо свършваха хубавите неща. Моите кораби обаче се стараеха да донасят всеки път повече и взимах много злато за този деликатес.
- Има и торта както пожелахте. - Казах със задоволство и махнах сребърния похлупак от десертния поднос.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 8:02 pm

-Торта с шоколад...
Очите и блеснаха,беше виждала нещо подобно но досега не бе вкусвала нещо подобно. Погледна към него:
-За мен ли е?
Подаде и едно парче,като тя пое малката чинийка с две ръце,като я огледа. Изглеждаше и толкова готино,толкова прекрасно. Взе малката виличка и си опита. Но нямаше такъв прекрасен вкус,толкова невероятен. Затвори очи и въздъхна с удоволствие. облиза долната си устна по която беше останала от сладкия шоколад:
-Никога не съм опитвала нещо по вкусно от това.
Отново затвори очи,не си даваше сметка за това,че изглеждаше толкова еротично дори,все едно бе изпитала наслада,истинска наслада. Не си даваше сметка но нещата и просто се получаваха такива.
-Благодаря ви сир,че не сте забравили за моето желание.
По щастлива никога не е могла да бъде,наистина никога,чувстваше се горда,че той се бе избрал точно нея,само се надяваше да не се откаже от нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 8:14 pm

Бях повече от доволен от резултата. Тортата с шоколад се хареса на Денерис и то повече отколкотобях очаквал, а това ме правеше щастлив, не по-малко от нея. Аз също си опитах от сладкото изкушение, но сравнявайки го с вкуса на устните й, не беше нищо особено.
След като си изяде парчето и отрязах още едно и тогава гледайки я как му се наслаждава, се досетих, че устните й в комбинация с тортата ще са нещо което бих искал да опитам. Щях да си позволя само още веднъж да я целуна пред хората, но просто не можех да издържа. Устните й сякаш ме молеха да го направя. Никой мъж не беше способен да остане хладнокръвен при тази гледка. Тя просто облизваше устните си и отмяташе глава назад, все едно бяхме в леглотоми и й показвах какво е любовта.
Подпрях се на едната си ръка, а дръгата плъзнах по изящната й шия и ангелското й лице. Устните ми пък за сетен път вкусиха нейните и да, бях прав бяха още по-вкусни така, но не шоколада беше причината за това, а начина по който изглеждаше и ме прелъстяваше. Усещах как всичко в мен изгаря и просто я желаех. Неудържимо силно. Искаше ми се още сега да я отведа в покоите си и да я любя до полуда, да я накарам да ме заобича толкова силно, че следващия път тя да тръпне и жедува за мен, така както аз сега.
- Никой не видя това... - Казах шеговито и с едното си око обстойно разгледах обстановката, действително никой не гледаше към нас.
- Няма да види и това... - Поизправих се още малко и този път я целунах страстно, така както никой друг не беше и нямаше да я целуне, така както само аз можех. А свободната ми ръка се плъзна под полата й, бях го направил мисля несъзнателно, но усещайки горещото й тяло, направо полудях. Исках я!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 8:30 pm

Още с първата целувка усети приятна тръпка,тялото и все едно беше на студено но не и беше студено,защото цялото и тяло настъхна,кожата и всичко. Сърцето и заби лудо,а дишането и се забърза. Усещаше нещо затоплящо между бедрата си,като някаква не обяснима тръпка,нещо което до сега не бе изпитвала. Ръката му силна се намираше на кръста и,като я караше да се чувства крехка но и еднакво защитена. Втората целувка я накара да потрпери още веднъж,като от от гърлото и се откъсна някакъв стон. Усети,как бедрата и бяха мокри,а причината бяха неговите устни,неговата близост,той е най красивия мъж в града дори може би в кралството,не можеше да каже,че не го харесваше,той бе силен и още куб други неща. Тогава усети ръката му под полите си,задиша още по тежко като се отдръпна.
-Сир Тиодор не...
Каза тихо,като скочи,като ужилена имаше нужда от въздух но и да избяга. побягна на някъде не знаеше на къде но се скри зад едно дърво,като дишаше тежко опитваше се да си поеме дъх,но корсета я пристягаше ужасно. Искаше да го махне но не можеше поемаше си дъх,като усещаше,как бедрата и бяха толкова мокри. Нещо и имаше,страхуваше се,че се е разболяла,ами ако беше нещо сериозно,нещо?! Той нямаше да я иска за съпруга.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 8:42 pm

Глупак! Глупак! Не спирах да си повтарям това докато я търсех. Бях прекалил предполагам, но така или иначе нямаше да направя кой знае какво, просто исках да я усетя, но тя сигурно го беше разбрала погрешно.
След малко я видях скрита зад едно дърво и въздъхнах тежко. Сигурнощях да получа някой шамар, но се престраших и се изправих срещу нея, като поставих двете си ръце от двете й страни.
- Нещо нередно ли направих? - Попитах аз, ни лук ял, ни лук мирисал и започнах да спускам ръцете си бавно надолу, като в един момент ги преместих от дървото върху нея. Бяха на талията й и можех да се закълна, че това й харесва, чедокосванията ми й харесваха. Спрях за миг и се притиснах по-близо до нея, а ръцете ми тръгнаха обратно нагоре,много бавно и внимателно. Очевидно зоната от кръста надолу тя разчиташе като опасна, затова и не продължих на там, а и защото изкушението щеше да бъде прекалено голямо.
Ръцете ми се озоваха върху пищните й и стегнати гърди. Господи беше като изваяна от склуптор... Тя всъщност беше... От най-добрия... Господ! Той я беше създал съвършена.
- Кажете ми, не вили харесва когато правя така... - Пак я целунах жадно и изпепеляващо, а ръцете ми непослушно тръгнаха да опознават тялото й, което притисках с моето, за да не избяга отново.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 8:54 pm

Усещането се задържа,усещаше пак онези приятни тръпки,който преминаваха през цялото и тяло,като се спираха между горещите и бедра,който в момента усещаше,как се стичаше нещо от тях. Уплаши се искаше да избяга и то много но не се получаваше,той я бе притиснал към дървото,може би грешката и беше тази,че се бе отдалечила,до толкова че никой не ги виждаше и не знаеше,че са там:
-Моля Ви сир Тиодор,недейте...
Сърцето и биеше толкова лудо,че щеше да се пръсне,опита се да се измъкне но той я държеше здраво:
-Плашите ме сир,моля ви пуснете ме...
Не знаеше но тялото и харесваше това,харесваше да бъде докосвано по този начин но от друга страна се оказа ново,много ново от което съзнанието се плашеше,не даваше сметка,какво точно се случва и какво точно да изпитва освен страх,страх да избяга.
-Аз...
Успя да се измъкне от ръцете му и да тръгне към мястото от където тръгна,но вървеше бавно,защото краката и бяха омекнали,а и влагата между бедрата и я накара да се изплаши.
-Моля Ви искам да се прибера не ми е добре...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 9:05 pm

Не бях сигурен как точно да реагирам, защото тя се държеше така сякаш я отвърщавам. Догоних я и й препречих пътя, но този път без да я докосвам, защото не знаех дали няма пак да я уплаша.
- Какво ви има? - Попитах по-загрижено отколкото ми се искаше да звуча.
- Денерис, знам, че... По дяволите - Изругах под носа си. - Трябва да ми кажеше как се почувствахте когато ви целунах, защото... - Гледах я право в очите и не бях съвсем наясно какво се случва в главата й. От какво точно се плашеше?
- Вече ви казах, няма да опетня честта ви. Това е просто... Начин да ви покажа, колко много ви харесвам и... По дяволите... - Беше направо унизително да й се обяснявам, когато тя демонстрираше подобна непоносимост да я докосвам.
- Трябва да ми кажете дали страховете ви са породени от това да не се злепоставите... Или пък, че ще ви нараня... Или просто изпитвате погнуса, когато ви целувам и докосвам... Защото при цялото ми уважениемилейди, когато станете моя съпруга ще ви докосвам по този начин и... Пресвета Дево... Просто трябва да знам какво мислите, защото определено не искам да се превръщам в насилник след брака... - Бях обладавал много девици и никоя от тях не беше реагирала по подобен начин. Никоя! Никояне се беше страхувала от мен или не бе изпитвала погнуса.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 9:15 pm

-Не,аз...
Пое си дълбоко дъх,като очите и шареха,като се опитваше да намери изход да избяха. Беше и срамно да говори за това,да я питат дори за това. Толква години обучение по някакви канони,а сега всичко се объркваше. Все едно беше някакво създание паднало от небето,чувстваше се нелепо:
-Всичко е толкова странно,до сега не съм изпитвала такова нещо. Чувствам,че ми е горещо,не мога да си поеме въздух,краката ми са омекнали... Все едно имам треска.
Ами ако беше болна,ако нещо и имаше:
-Моля ви сир,аз...
Страхуваше се,дали всички жени се държаха така,или чувстваха така или беше само тя:
-Сигурно ми има нещо,не бива да сте близо до мен. Ако имам треска,ще ви разболея.
Дръпна се назад:
-Трябва да се прибера...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 9:24 pm

Скрих лицето си в ръце и го разтърках. Определено трябваше да изчакам първата брачна нощ за това, защото не бях в състояние да й обясня, че това което е изпитала не е никаква треска, а възбуда.
- Не ви ли се струва, че е малко по-приятно от треската? - Господи как беше възможно да не знае нищо за тези неща. А дори и да не знаеше, това си беше нещо естествено, хората можеха да различат приятното от неприятното нали? Тя трябваше да усеща, че това е нещо хубаво, което разпалва кръвтта й, а дори и някой да й кажеше, че е така не беше редно, просто защото не можеше да кажеш или научиш някой друг, което е добре и кое не.
- По дяволите... - Изругах отново и вдигнах шала й от земята подавайки й го.
- Ще ви заведа вкъщи и не се тревожете, не сте болна от нищо, това е нормална човешка реакция... Поне би трябвало да е и прията, съжалявам, че при вас не е била такава...
Наведох глава и тръгнах обратно към питника с бързи крачки, но не прекалено, защото не исках да ме загуби и така и самата себе си. Усещах, че е някъде следмен, но просто не поглеждах към нея.
Седнах на одеалото и започнах да се обувам, а един от слугите на които бях дал, вече събираше обяда ни обратно в кошницата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 9:35 pm

Не успя да каже нищо,все още едва си поемаше дъх. Тичаше почти след него,защото и беше трудно да ходи. Качиха се на карета та,като тя продължаваше да мълчи,защото се страхуваше да му каже,каквото и да е било но накрая тихичко каза:
-От 7 годишна съм в пансиона,там не се говори за такива неща. Тези момичета,който са съгрешили,ги гонеха,не са ни разказвали,за да знаем. През повечето време се четат молитви или такива книги.
Беше сложила ръцете си около кръста си,като го беше прегърнала,чувстваше се странно. Хем се страхуваше от него,хем го искаше. Толкова объркващо.
-А,когато дойдох повечето женени жени споделиха ужасни неща...
Погледна към него:
-Сир вие сте първия мъж,който е толкова близо до мен. Карате ме да се чувствам странно...
Прехапа долната си устна,като извърна поглед засрамено:
-Хубаво е но и ме плаши,толкова е ново. А,и още неща усещам,който не мода да ви споделя,толкова е засрамващо,трудно ми е сир да говоря за това. Една дама не бива да говори за това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Нед Окт 20, 2013 9:47 pm

Въздъхнах тежко и след кратко мълчание казах:
- Разбирам напълно това принцесо... - Погледнах я. Беше се свила в другия край и беше готова да заплаче всеки миг. Почувствах се ужасно, защото аз бях причината за това.
- Просто се надявах, че тялото ви ще е достатъчно красноречиво за да различи удоволствието от страха, но не се тревжете... Ще се уверя, че преди да дойдемомента, в който ще ви направя своя жена да ви разяснят всичко... - Трябваше да знае, че няма нищо страшно в това и, че няма да я нараня, а ще й доставя единствено и само удоволствие.
- Освен това аз не съм като останалите мъже и никога не бих ви наранил. Не знам какво сте чували от омъжените жени за техните съпрузи, но ви уверявам, че това което са ви казали не отговаря на действителността и особено за действителността на благородниците. Никой благородник, който уважава себе си не би насилил която и да е жена да прави нещо против волята си и точно поради тази причина вие трябва да сте подготвена и да ви харесва всичко това което ще сеслучи след брака... Все пак всеки мъж желае за наследник... Разбирате ме нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Пон Окт 21, 2013 5:10 pm

Поклати глава,все още не беше се замисляла за това,просто защото не и беше идвало до главата,едва ли през умът и бе минавало,да се омъжи и да мине през първата брачна нощ за да има наследници или нещо подобно.
-Разбирам ви сир...
Сърцето и щеше да се пръсне не знаеше на какво и на кого да вярва. Толкова я бяха наплашили,че имало кръв,че боляло,че това не доставя удоволствие на жените,а само на мъжете. почти всички и бяха казали,че стискат очи и чакат всичко да премине:
-Трудно е защото се страхувам много повече от всеки друг. Това не дава път на нито едно друго чувство.
Скоро бяха стигнали до нейния дом,изпрати я,като и обеща,че пак ще дойде. Посети я няколко пъти но за кратко защото беше много зает. Две седмици преди бала и преди да се разпратят поканите. Той я покани да се запознае с неговите родители. Естествено без нейната майка,защото щеше да е по скоро злепоставяне,а и беше важна тя,а не майка и.
Дълго се опитваше да се приготви,като най сетне беше готова,се оказа,че той я чака вече от 15 мин.
-Простете,че се забавих но исках да съм перфектна.
С красива прическа с нежни къдрици,както и една прекрасно бледа синя рокля,която и бяха ушили на скоро,за този случай.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   Пон Окт 21, 2013 5:21 pm

Когато я видях днес ми се стори още по-прекрасна от вчера. Това вече се превръщаше в тенденция. Всеки следващ път беше още по-красива и женствена от предишния. Не знаех колко още красота можеше да се крие в нея, защото вече притежаваше неописуема такава.
- Вие винаги изглеждате перфектно. - Без да преувеличавам отвърнах аз и поех ръката й. Родителите ми не обичаха закъсненията и затова трябваше да побързаме.
Бях успял да си разменя няколко приказки с майка й, която отново беше проявила недоволствоотносно предложенията ми за жениси, но това беше. Дадох й ясно да се разбере, че това е най-доброто, което мога да й предложа и ако не е съгласна, просто може да опита тя. И без това бях обещал да изплатя огромния дълг на единия, само, за да се съгласи да се ожени за едната, а на другия се изръсих двойно повече, за да го слоня, че не още не можех да си обясня как ще си възвърна тази инвестиция. В крайна сметка се разбрахме, да ги доведа тук в идните дни и да ги представя на дъщерите й, а от там нататък те щяха да поемат нещата. Разчитах всичко да се случи бързо и безпроблемно, но никога не се знаеше с тези хора.
Заведох я до каретата и й помогнах да се настани, а по време на пътя попитах:
- Нервна ли сте? - Изглеждаше ми малко нервна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Домът Таргериън   

Върнете се в началото Go down
 
Домът Таргериън
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 4 от 5Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Романтизъм-
Идете на: