Посетете новия ни форум! | |
| | Домът Таргериън | |
| | |
Автор | Съобщение |
---|
Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Чет Окт 17, 2013 8:15 pm | |
| Нейният смях и щястие, предизвикаха същото и у мен, което вече бе спряло да ме изненадва. - Хммм... - Казах уж замислено и сериозно. - Не съм убеден, че ще успеете да се справите с това милейди. - Разбира се просто се шегувах, но си наложих да бъда сериозен колкото се може по-дълго. - Липсват ви много от нужните качества, за да успеете да победите някой мъж на карти. - Качества като подлост и пресметливост например, но това беше добре. Внезапно се засмях, за да я успокоя, май наистина ми беше повярвала. - Шегувам се разбира се. - Побързах да кажа, преди да си е помислила, че с думите си искам да я обидя. - Ще започнем с уроците още утре. - Да, това беше добра идея. Можеше да съчетаем разходката с питник, а посещението в някоя гстилница да оставим за друг път. Щяхме да обядваме на открито и да и обясня някой от основните правила. А когато тръгнех от тук щях да се погрижа да има и най-вкусната торта, която някога е ошитвала. Също щях да мина и през шивача, за да й поръчам най-зашеметяващата и веичествена рокля, която някога бе виждала. Щях да й я изпратя заедно с поканата за бала, но сега отново към нея. Не исках да губя ценни мигове, планирайки всичко останало, докато можех да се наслаждавам на неземната й красота. - И ви обещавам, че когато приключа с уроците, наистина ще има с какво да блеснете още повече пред негово величество. | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Чет Окт 17, 2013 8:30 pm | |
| -Прекрасно,Вие сте най-милия човек и мъж,който съм срещала. В същност не познавам много мъже,може би по скоро Вие сте първия,който познавам. Призна си тя но се изчерви още повече и за да не и проличи още повече,се извъртя,като тръгна малко напред,стигна до един розов храст от бели рози,като протегна ръката си и погали една от белите красиви рози но не си откъсна,бяха прекалено бодливи: -Сигурна съм,че ще победя Негово Величество,с такъв учител,като Вас. Нещо обаче пробяга от храста,беше опосум но тя се изплаши,защото не го очакваше. Подскочи,като се приближи към него и сложи дланите на гърдите му: -Изплаши ме,съжалявам... Отдръпна се съвсем леко. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Чет Окт 17, 2013 8:38 pm | |
| Тази внезапна поява на малката гадинка, беше най-хубавото нещо което ми се беше случвало, защото я изпрати право в ръцете ми, което до сега не се беше случвало. За първи път имах възможността да я усетя по този начин. До момента бях усещал само отделни части от нея, а сега можех да я почувствам цялата. Тялото й беше толкова крехко и горещо, ухаеше така свежо, приятно и главозамайващо, че ми се искаше да заровя ноздрите си в косата й и да вдишвам от този аромат докато не загубя съзнание. Усещах плътните й гърди точно до моите и дори можех да се закълна, че чувствам и полуделия ритъм на сърцето й. - Не! - Възпротивих се, в мига, в който тя реши да се отдръпне. Придърпах я обратно и я задържах в прегръдката си. - Мисля, че има още нещо в храстите. - Трябваше все пак бързо да измисля нещо, за да оправдая нелепата си постъпка и това беше единственото за което се сетих. - Чувате ли го? - Попитах със снишен тон. | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Чет Окт 17, 2013 8:47 pm | |
| -Какво има сир? Попита тя изплашено,като се притисна към него,можеше да има всичко там,най много се страхуваше да няма някоя змия или нещо подобно,защото можеше нещо такова да се намери в градината: -Дано не е змия... Каза тихичко тя,като се приближи към него още малко и скри главата си в гърдите му: -Не обичам змии... Промърмори тя, и не вдигна глава,трепереше в ръцете му,беше наистина много изплашена. Щеше да е много по лесно да избяга в къщи но истината,е че на никой в къщи не му пукаше за нея,а на единствения на който му пукаше беше до нея и явно се опитваше да я предпази. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Чет Окт 17, 2013 8:58 pm | |
| - Мисля, че е нещо по-малко страшно милейди. - Продължих да говоря тихо и да създавам впечатлението у нея, че там в този храст се крие някаква опасност. Естествено едва и подозираше, че аз съм единствената опасност тук. Чувствах се гузно за дето я бях стреснал така, По дяволите! Обаче пък по този начин тя имаше нужда от мен и начина по който се беше сгушила в обятията ми, беше красноречив и на мен това ми харесваше. Харесваше ми да съм й нужен и да съм човека, който би могла да потърси и обърне, когато се намира в беда. Исках да бъда този човек за нея и ако това значеше да създавам фалшиви опасносто така да бъде, бях готов и на това долно и подло нещо, за да я задържа поне още миг в ръцете си. След малко обаче съвестта ми взе превес и леко захващайки я нежно за раменете, я отблъснах от себе си. Минах пред нея и я погледнах през рамо: - Не се тревожете, мисля, че вече си отиде. - И все пак разбутах бодливия храст от рози, за да й покажа, че там няма нищо. - Ето... Опасността я няма. - Което означаваше, че тя няма да се върне скоро в ръцете ми. - Поне не в градината. - Казах малко тъжно поглеждайки към къщата. Онова което се криеше там беше по-страшно от всичко останало. | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Чет Окт 17, 2013 9:12 pm | |
| Присви ръце до тялото си,като се наведе за да види,че няма нищо. Така беше по добре,защото вече знаеше,че няма змия или нещо подобно. Но някак и стана супер хладно когато се отдели от него,въпреки това не можеше да се приближи и да го прегърне или нещо подобно. Просто нямаше да е редно,нямаше да е никак добре. -Благодаря Ви! каза тихичко,като направи крачка назад по на далеко от храста но не и се прибираше но знаеше,че щеше да е много по добре,да си тръгне и да дойде утре и цял ден да бъдат заедно,далеч от това място: -Иска ми се по бързо да идва утре,всъщност дори не ми се иска да се прибирам вътре... Обърна се,като погледна към къщата: -Сигурно е че като се прибера,ще е ад в дом... в къ... -не можеше да намери дума,потходяща,защото не беше нито едно от двете- Вътре в имението... | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Чет Окт 17, 2013 9:18 pm | |
| - Все още не се налага да се прибирате, вътре. - Отвърнах спокойно й и предложих ръката си, за да продължим с разходката, а тя я прие с охота, следвайки ме навътре из малките пътечки. - Так де, имате гост. - Визирах себе си. - А на него свежият въздух му допада. - Може би така щеше да се чувства по-добре след като някой друг бе пожелал тя да бъде тук, така след това можеше да каже, че аз съм настоял да се разхождаме в градината. Повървяхме още малко, мълчаливи и заслушани в песента на птичките. - Какво ще ви направят, когато се приберете? - Все пак любопитството ми не издържа, а и исках, наистина исках да знам какви последствия можеше да има едно толкова невинно посещение като това. | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Чет Окт 17, 2013 9:31 pm | |
| -Сестрите ми завиждат,мислят че сте се омъжа преди тях,за това се заяждат,разпитват или просто говорят лоши неща за мен и на мен. Хареса и че той не пожела скоро да се прибират. Още малко щеше да остане далеч от тук: -А,майка ми,ще намери нов повод да ме накаже или да ми се скара за нещо. Присви устните си,като въздъхна,тежеше и че майка и не я подкрепяше и не я обичаше толкова като другите си дъщери. -Сестрите ми спят в обширни и големи стай,а аз съм в стая на покрива,която е много малка и с нисък таван,вещите ми са стари и овехтели,а техните нови. Дрехите ми са по скоро за пансиона,и едва три за по специални поводи. а,те имат толкова много. Не разбирам защо и аз съм дъщеря,макар и трето. Не разбирам,защо не получавам същото,което и те. Погледна напред; -След смъртта на баща ми не чувствам това място като дом. Дори манастира ми се вижда далеч по приятно и спокойно място. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Чет Окт 17, 2013 9:42 pm | |
| Стиснах леко ръката й, в знак на подкрепа и разбиране. Самият аз не можех да си обясня защо беше всичко това. Майка й трябваше да се радва и да я обгрижва, най-вече защото и тя самата ъзнаваше, че Денерис е единствената им възможност да продължат да поддържат досегашния си стандарт на живот. Можеше да я омъжи веднага и за когото си пожелае и ако се държеше добре с дъщеря си, щеше да си осигури спокойн старини. После обаче ми хрумна, че може би Денерис не е нейна дъщеря. Не бях чувал подобни слухове да се носят за това семейство, но не виждах защо една майка би подложила на подобно нещо най колкото и грубо да беше най-изгодната си дъщеря. Денерис беше спасението им, а те я третираха като най-обикновена слугиня. И може би майка й беше някоя от слугините в това имение и затова сега изливаха злобата си върху Денерис, която бе така беззащитна. - Всичко това ще се промени. - Заявих аз, без капка съмнение или пък колебание. - Повярвайте ми. Ще дойдат и по-добри дни за вас. - Започвах да виждам все по-голям потенциал в нея, като бъдеща моя съпруга. Вярвах, че родителите ми също ще я харесат. Да, особено майка ми, която винаги си е мечтала за дъщеря и постоянно ме юркаше да си намеря жена. - Просто имайте търпение. - Не можех да й кажа нищо повече от това, не и за сега, но когато му дойдеше времето щеше да разбере за какво говоря. Сега исках прост да успея да й вдъхна малко надежда, която сякаш я бе напуснала. | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 6:18 pm | |
| Вдъхна и малко надежда да може да си отвори очите утре,с надежда,че утре всичко ще се промени. -На това се надявам сир,моля се утре всичко да е по различно и да бъда далеч от тук и това семейство и положение. той и вдъхна надежда а и знаеше,че беше мъж на честа и обещанията му нямаше да са напразни,макар и небрежно казани. До голямна степен си мислеше вече че ако майка и разреши да се омъжи за него нещата щяха да се променят,можеше да не го обича но това нямаше значение,защото тя щеше да го уважава и щеше да бъде добра съпруга,както и той нея. Страхуваше се,че може да и изневерява или някоя друга да я замести но това беше прекалено далече. Но нямаше да му признае това,щеше да е прекалено и прекалено рано,а ималко се страхуваше от него. -Никой не иска да се омъжи за сестрите ми,те отдавна са загубили благоприличието си,малко мъже биха се съгласили,може би само зестрата,която баща ми остави за тях,ще е примамлива. Тя е доста голяма.. Но всъщност един факт не знаеха нито тя нито майка и. Имаше едно заключено завещание,което щеше да се отключи,когато стане на 20 или се омъжи. Всичко щеше да бъде отнето,което принадлежеше на майка и,цялото имение имущество и акции от корабостроителницата,щяха да бъдат завещани на Денерис и бъдещия и съпруг,дори управлението на фирмата. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 6:30 pm | |
| Отново за тези нейни сестри и невъзможността им да си намерят съпрузи. Вече дори аз бях започнал да ги съжалявам. - Имам предложение за вас. - Надявах се с него да я накарам поне за миг да забрави за живота и семейството си. - Какво ще кажете, когато сме заедно да забравим кои сме. Може да бъдете, която си пожелаете с мен и да ме наричате Екзейвиър. Тези официалности са излишни. А и аз мога да бъда никой. Може да съм обикновен коняр например и да се обръщате към мен с каквото си име пожелаете. Вие пък може да сте кралица или каквото друго си изберете... И не просто това... В този паралелен свят, за който ще знаем само двамата, сестрите ви и майка ви няма да съществуват... - Може би по този начин тя самата щеше да се отпусне много повече и щеше да спре непресттанно да поглежда през рамо. Искаше ми се да я накарам да се усмихва повече. - А когато се чувствате тъжна, винаги ще имате къде да избягате... - Пфф това беше адски сладникаво дори и за мен, но жените си падаха по такива неща или поне се надявах на точно тази да й допадне. | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 6:44 pm | |
| Приятно и прекрасно предложение,което тя одобри почти моментално,защото много и допадаше. Да забрави дори за миг,какво се върти около нея но въпреки това не можеше да забрави положението си,дълбокото и всъпитание не и позволяваше да говори неуважително към мъж,или още повече към мъж,който беше над нея: -Прекрасно звучи сир но не мога да се държа неуваживтелно с вас,като ви принизявам до коняр. Вие сте мъж с достойнство и положение в обществото и макар да черпя от вашето благоволение и симпатия не мога да си позволя да говоря по този начин. Но предложението да забравя за всичко,ми харесва,поне за миг,ще успея да се откъсна от реалността. Показа му,че го уважава,че не би направила нищо с което да го злепозтави,обиди или принизи. Това трябваше да му направи приятно впечатление. Защото повечето жени биха се възползвали но не и тя,тя не беше като другите жени,който използваше мъжете,за собствени цели. Тя щеше да го уважава,както той нея. А,това че я възхваляваше до кралиа и принцеса,беше прекрасно. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 6:53 pm | |
| Засмях се тихо, защото да си призная честно не вярвах тя наистина да забрави за етикета и да свали всички задръжки, които има. Това щеше да е един дълъг процес, в който да й покажа, че уважението се показва и оказва по много различни начини от този да наричаш някой по определен начин и да му се покланяш. Може би когато я взех на някое от моите пътувания в други страни тя щеше да види, колко по-свободни бяха хората там и бях сигурен, че ще й хареса. Може би щях да я заведа в плантацията си и щяхме да плуваме в бистрите води на морето. Щях да я пазя от всички опасности разбира се и от диваците, които живееха по тези земи, но всичко останало щеше да й хареса. - Можете ли да плувате? - Прочистих си гърлото и се поправих. - Или по-правилно беше да попитам, новата Денерис може ли да плува? - Щях да й покажа ако не може. | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 7:22 pm | |
| -Никога не съм плувала,дори не съм виждала морете но не знам дали една дами би трябвало да плува. Да се разголи една жена,беше прекалено,това беше наистина много за нея. Малко се ужаси при мисълта да се покаже гола пред някой мъж. Дори очите и се разшириха леко. -Но мисля,че е прекалено... Поклати лекичко глава,като стисна ръката му. -Жена да се къпе в морето това е доста неприлично. Отсече своето мнение. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 7:31 pm | |
| Пак се засмях, без да обръщам внимание на задръжките й. - Искате ли да ви разкажа за едно място на което това не е никак непристойно? - Попитах аз, а тя след кратко колебание поклати глава в знак на съгласие и зачака с интерес. - Веднъж споменахте, че ви се иска да се качите на кораб и да обиколите света. - Започнах аз. - Е, аз съм го правил. Не съм обиколил целия свят, но съм бил на много места. Едно от любимите ми е един остров... Колония на Англия и Негово Величество, която е извоювал от французите. Имам плантация там. Надявам се някой ден да ви заведа и да видите с очите си, колко е красиво. Водата е по-бистра и от сълза и по-гореща от лавата на вулкан. Слънцето е жарко, а небето е най-синьото на света, подобно на очите ви... Там ще ви хареса... Има дървета наречени палми и на тях растат кокосови орехи... Сокът им е невероятен... Там е толкова по-различно от тук милейди... И нещата, които са ви учили, че са грешниса нормални... Плуването е едно от тях... Няма как това да бъде непристойно за една дама, с цялотоми уважение към вижданията и разбиранията ви... Това е удоволствие и всеки трябва да има възможността да се докосне до него... | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 7:37 pm | |
| Разказите я удивиха,толкова и харесаха и толкова я зашеметиха. дори си го представи,толкова красиво и толкова прекрасно,колкото той го описваше. дори се усмихна и затвори очи за малко,струваше и се,като мечта,като разказ от книга за пътешествия. -Иска ми се да отида на това място. Но едва ли бих приела да се къпя! Не можеше да откъснеш от нея толкова години монашеско обучение. Дори секса бе заклеймен и момичетата,който бяха съгрешили разказваха ужасни неща,който я бяха наплашили. Че мъжете причиняваха болка,че секса не бел за удоволствие на жената,а само на мъжа. И как при това положение би искала да бъдеш близо до мъж,който можеше да те нарани по този начин. Секса беше табу и тя не го коментираше,защото бе чувала толкова ужасни неща: -Ще е прекрасно да видя морето и това неземно място. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 7:49 pm | |
| Поех си дълбоко въздух и се усмихнах отново: - Значи ще го видите... Някой ден... - Не можех да й обещая нещо по-конкретно от това, но беше достатъчно, че ще я заведа, ако беше писано да стане. - И ви уверявам, че сама ще изпитате желание да се научите да плувате. Пък и освен това ще е за ваше добро. Ако докато пътувате с кораб и ви нападнат пирати или кораба потъне, ще имате по-голям шанс да се спасите ако умеете да плувате. Това е и нещо практично, което убеден съм дори и Бог не би ви забранил. - Погледнах към нея. - А и какво стана с това, че ще бъдем които си пожелаем? Не ви ли се иска другото ви аз, да няма толкова много задръжки? Да не се чуди постоянно кое е правилно и кое не? - Е, ако стъпеше там, тя определено щеше да забрави за възпитаната млада мис, която представляваше сега и щеше просто да се забавлява, защото там почти всички го правеха. Никой не мислеше и не спазваше етикета, поне не в такива размери както в двора например. | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 7:54 pm | |
| -Ще видим това сир,не казвам нищо преди да се е случило но се надявам да ме оборите. Спомена тя,като се усмихна,което беше знак,че не отхвърляше възможностите,ако и покажеха,че могат да се случат и че нещата,ще са забавни,всичко щеше да е добре,дори много по добре,защото щяха да я изкарат от коловоза на нещата: -Далеч от тук и от света който не ми харесва,ще е прекрасно. Дори... помисли си за малко тя; -Може ли да се живее там? Попита тя с любопитство: -Ще е още по прекрасно,ако може да се живее там,на спокойствие далеч от всичко това,в това все едно райско местенце. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 8:04 pm | |
| - Някой хора остават да живеят там. - Отвърнах аз. - Аз самия притежавам огромна плантация и отглеждам захарна тръстика, но не смятам, че е подходящо място за устройване. Върлуват прекалено много болести и горе в планините, живеят разбойници, които понякога нападат същите тези плантации, търсещи храна и добитък... А и не всеки може да преживее трипическите трески... - Аз бях изкарал повечето от тях и бях оцелял, но не всеки имаше моя късмет. - Освен това дори и един мъж да открие мястото си там, то трудно една жена, живяла тук ще успее да свикне с порядките там. Има само един шивач и той не прави рокли каквито жените сте свикнали да носите, а корабите които пристигат са много рядки и търговията там не е особено развита... | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 8:12 pm | |
| Погледна го за миг,като погледна дрехите си,тя беше свикнала да живее с малко: -Е,да разбойниците ме плашат,не бих искала да ми се случи нещо но за роклите и търговията. Аз имам прекалено малко рокли,може да се каже,че почти всички те ми рокли са скъсани и пити по няколко пъти,а и аз също мога да шия,домакинската работа никога не ми е била чужда. Мога да готвя и то много добре,а относно нещата,мога да живея и с по малко. Въпроса беше,да се живе е спокойно,просто искаше да му покаже,че може да живее простичко. Съвсем простичко без много неща: -А и сам знаете,че не съм ходила на бал и не съм вкусвала от дворцовия живот,за това бих се съгласила повече с живота в тази малка плантация. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 8:22 pm | |
| Засмях се отново: - Повече от убеден съм, че можете да се справите с живота в подобна плантация, но все пак не бих ви го препоръчал. Особено когато на хоризонта се появят и деца. За тях ще е най-добре да не се сблъскват с тропически трески и разбойници. - Това беше съвсем вярно. Аз самия не бих позволил децата ми да израстнат на подобно място, с всички тези опасности които дебнеха. - И все пак не ме разбирайте погрешно. Животът там е прекрасен, но е по скоро като краткотрайно бягство от живота тук. - Исках да й покажа това място и бях убеден, че ще го заобича, но нямаше как да разбере за какво й говоря преди наистина да се е сблъскала с живота там. - Така и не ми казахте, коя ще сте вие в нашия паралелен свят? | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 8:28 pm | |
| Засмя се весело тя,като пусна ръката му и застана пред него: -Аз обичам книги за смели рицари и девойки в беда. За това вие,ще се принца,който ще идва да спаси принцесата от огнедишащия дракон. Може би го смяташе за игра но тя все още не можеше да порасне толкова бързо,а и самия той пожела тази игра; -А,и аз да добавя,вече ме спасихте от беда! Добави тя,като отмести прекрасните си руси коси в страни и започна леко да ги преплита. Поклони се леко и каза: -Е принце какво ще бъде нашето следващо приключение? | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 8:38 pm | |
| Последвах примера й и след като се поклоних галантно се изправих и отново й предложих ръката си. - Нека първо да помисля принцесо... А докато го правя, вие ми отговорете на въпроса, кога, как и от какво ви спасих? - Очевидно играта й беше харесала и усмивката й бе достатъчно красноречива. Радвах се, че мога да я зарадвам с нещо толкова незначително като това. Всъщност се радвах, че при нея всичко беше толкова простичко и семпло и дори игрите ни бяха, така лесни и забавни. Дамите в двора, с които често се впускахме в приключения бяха далеч по натоварващи и обременяващи. Това тук ме караше да се вдетенявам и да забравям в действително кой съм и къде се намирам. Тя успяваше да ме предразполага и умееше както да е добър слушател, така и добър събеседник, което беше рядко срещано явление. Освен това предпочитах този вид разговори, вместо одумването на останалите персони в двора. Господи това наистина ми беше омръзнало доста. | |
| | | Амерал Венега Light creatures
Брой мнения : 527 Reputation : 0 Join date : 23.02.2012
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 9:04 pm | |
| -Ама нима забравихте за опасноста в розовия храст? Поклати лавата си тя,като му се усмихваше ведро лъчисто и беше найстина прекрасна,малко пъти изглеждаше така може би само в деня на приема и по скоро само с него беше. Отдръпна се и отново се приближил; -Забравих да наградя принца си за провявената смелост... приближи се,като искаше да го целуне по бузата но той сякаш я усети и се завъртя,като усети,как го целува по устните. Нещо,което не се беше случвало до сега. Засрами се,като цялата се изчерви,толкова много,че побягна някъде из градината. Скри се зад един храст,като си пое дълбоко дъх. Сложи ръка на устните си,като се усмихна. Не можеше да отрече,че не и е харесало,беше първата и макар мимолетна целувка но беше вълшебна и някак приказна дори. | |
| | | Дейвид
Брой мнения : 475 Reputation : 0 Join date : 09.10.2013
| Заглавие: Re: Домът Таргериън Пет Окт 18, 2013 9:13 pm | |
| Не можех да повярвам, че бях успял да си открадна целувка и все още стоях на краката си. Бях убеден, че ако сега направя нещо такова, тя ще ме убие с голи ръце, но всъщност не се беше получило точно така, което ме радваше. Дали все още зашеметен и подкосен от целувката не знам, но факт беше, че и бях дал малко преднина, в която тя успя да се скрие зад някакъв храст. Аз обаче можех да видя как роклята й се подава и знаех точно къде се намира, но не се вътурнах веднага. Поех си дълбоко дъх и обмислих следващия си ход. Реших да не прибързвам, защото може би щях да я уплаша с още една целувка, но когато внезапно изскочих срещу нея и я видях, толкова невинна, красива и с тези поруменели бузки, просто не се сдържах. Сграбчих я през кръста и я притиснах силно към себе си, след това преди да е успяла да се възпротиви жадно и ненаситно впих устните си в нейните, сочни и меки устни... - Това вече е целувка достойна за принцеса... - Напълно зашеметен и с подкосени крака, казах почти без дъх, след като откъснах устните си от нейните и я погледнах право в очите, готов да посрещна присъдата й за деянието си. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Домът Таргериън | |
| |
| | | | Домът Таргериън | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |