из английските гори

За едно бе прав,не исках това момиче,макар да не го обичах се чувствах унижена,че той има любовница и ми я натрапва.Отново не спа в шатрата,явно наистина много го бях обидила и не искаше да е край мен.това направи пътуването по поносимо,но той и не искаше да спя при него
-Това ще ви радва,ще можете да ме унижавате като спите с любовниците си,докато аз още ще тъгувам по дома и близките си,по изгубената свобода и любов..
Избягваше очите ми,но поне ми говореше може би сега бе момента да се извиня,бях прекалила и го разбирах,поне това можех да направя
-Исках да се извиня за първата нощ,нямах право да говоря така,но поставете се на мое място,отвеждате ме от дома ми,лишавате ме от свободата ми и най-вече..от мжа когото обичам,мисля че сте наясно че не мога да ви обичам,нито вие мен..нашите светове са различни

Усмихнах се леко,може би изпитваше ревност или срам от това,че имах робини но не бях спал с робиня от както бях женен за нея:
-Трябва да помогна на войните си на юг нападат ни Татарски племена и нямам време за губене,ако им позволя да нахлуят само в един от градовете ми,ще избият всичко хора в селото,ще убият мъжете,ще насилят жените и ще пленят децата в робство.
Това беше извинението за бързото оттегляне:
-Искам наследниците ми да не бъдат копелета,да няма робска кръв във вените си. Вие сте достойна кралица,цялото ми кралство,ще ви почита.
Погледнах на пред усещах мириса на моята земя. Хората,който работеха по плодовитата земя се прекланяха пред мен и пред нея. Знаеха,че водя моята кралица:
-Те са робини,а вие сте принцесата и бъдещата кралица и това винаги ще остане така.
Тръгнах на пред,като се оказах най отпред.

Какво значеше тази усмивка?Мислеше че като се извинявам е спечелил?Не ,просто не исках да ми тежи това,но не му вярвах ,а сега ми казваше и че ще воюва,това значеше ли че ще ме остави в замъка и ще замине?До някъде беше добре,нямаше да го виждам,но не бях у дома си..защо не ме остави там докато не приключи това..така щях да избягам
-Но защо аз?Има толкова принцеси които биха ви обичали,които биха ви дарили деца...разбирам че моините на баща ми са ви нужни,но защо с брак...бих го убедила и да ви помогне без този брак,без да се налага да се търпим един друг
За за ме уважават те и той трябваше,а между нас нямаше такова нещо,те не бяха слепи,слугините му го виждаха..
Но той се отправи напред и застана начело,скоро трябваше да сме в замъка