Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*КалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Болница

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Нед Окт 20, 2013 6:03 pm

Напоследък Деймън се беше вдетенил повече от всякога, но с Анабел наоколо нещата ставаха неконролируеми. Бях убедена, че цялата къща е пълна с играчки и разни неща, с които тя все още нямаше да може да си играе, но не му се сърдех, защото аз също бях развълнувана, даже много, но още повече щях да бъда след като най-накрая се приберем и довечера използвам истинско легло... моето легло. От както бяхме тук, се бях прибирала само няколко пъти, за не повече от час два и всъщност имах наистина нужда от истинска храна, вана и сън. Животът в болнична стая не беше никак за предпочитане.
- Сигурен ли си, че ще може да излезем незабелязано? - Пред болницата беше пълно с журналисти и въпреки уверенията на Деймън, че никой няма да разбере, вече се беше случило. Тази сутрин бях получила цветя и картичка от Мат. Всъщност беше доста шокиращо, защото си мислех, че ме мрази, но всъщност по думите му изглеждаше така сякаш се радва за мен и нея и ни пожелава да бъдем много щастливи. Това означаваше много за мен.
- Всичко е наред съкровище... - Никога преди не я бяхме слагали в кошче и сега беше малко недоволна, но все пак бързо започна да свиква. Оправих й одеалцето и подадох кошчето на Деймън, докато аз събирах всички останали неща.
- Мисля, че не сме забравили нищо... - Огледах още веднъж стаята, но беше празна и подредена, нищо което да напомня за присъствието ни тук.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Нед Окт 20, 2013 6:16 pm

И аз се огледах но не видях нищо,погледнах към Симон,а след това към Анабел и кимнах леко с глава:
-Мама и татко нищо не са забравили и е редно вече да се прибираме.
Сбогувах ме се със сестрите,който ни помагаха и се грижеха за малката,помогнаха ни да излезем през задния вход,за да не ни следят папараците,аз тактически бях оставил моята кола пред болницата,а бях взел на един приятел колата с която да се измъкнем.
Излязох ме,а колата не беше лоша дори напротив,безопасна и с място където да закачиш бебето.
-Колин от работа има бебе,като разбра,че ще се прибираме веднага ми даде колата си,за да ви прибера безопасно и без никой да ни забележи.
Отворих колата,завързах кошчето по най безопасния начин. На Анабел не искаше да стой,не и харесваше,обичаше да я носим на ръце и плачеше:
-Недей миличка,моля те не плачи,само 15 мин....
Нямаше как да разбере но въпреки това я целуна по челото и бузките,тя малко се успокой:
-Като тръгне май ще се успокой...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Вто Ное 12, 2013 6:59 pm

Паркира с бясна скорост,като искокна от колата. Хвана Симон за ръката,не усетно,а и защото тя имаше нужда от него сега,както и той от нея. Двамата трябваше да се подкрепят,в такъв момент. Това беше тяхната плът и кръв,това беше най-хубавото нещо,което бяха правили някога,с толкова много любов и обич.
Качиха се горе в детското отделение,като Деймън застана нервен на регистратурата:
-Аз съм Деймън Кларк,това е съпругата ми Симон Кларк,приели сте нашата дъщеричка Анабел...
Сестрата погледна,а той тракаше нервно:
-Може ли по бързо?
Тя го погледна злобно но и той не се поколеба,можеше да я изкара и измете пода с нея,ако не и кажеше скоро:
-Да в стая 525,доктора е с нея и ще ви обясни всичко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Вто Ное 12, 2013 7:10 pm

Без да чакаме повече и с бърза крачка, почти тичешком, двамата с Деймън се запътихме към стаята. Беше в дъното на коридора, а вътре бяха Анабел, която се усмихваше и си играеше със стетоскопът който висеше на врата на доктора. Изтичах бързо до нея и я грабнах в ръцете си.
- Какво има? - Гледах ту към доктора, ту към бавачката й.
- Всичко е наред... - Побърза да ме успокои той, а Деймън също се приближи към нас и започна да гали главичката й.
- Просто е вдигнала лека температура, заради новите зъбки които й растат, но вече и дадох нещо, което да я успокои и всичко би трябвало да е наред... - Въздъхнах с облекчение и едва сега си позволих да се отпусна и няколко сълзи се стекоха по лицето ми. Бях щастлива, че не е нищо сериозно, макар всяка нейна болка да беше хиляди пъти по-голяма за мен. Обърнах се към Деймън и тя започна да протяга ръчичките си към него. Погледнах го и почаках да видя дали ще пожелае да я вземе или ще продължава с това "Аз просто ще я наблюдавам".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Вто Ное 12, 2013 7:21 pm

Ужасно си отдъхна,тя беше добре,не е нещо сериозно. Гледаше,как Симон също се успокоява,сега всичко е наред и всичко си е на мястото. Тогава нещо стопли още повече сърцето му,малкато слънчице протягаше ръце към него. Искаше да я вземе но не знаеше,дали Симон,ще разреши:
-Може ли?
Попита я,като тя му даде детето. Протегна ръце,хвана я съвсем нежно и я притисна леко към обятията си. Целуна я по челцето,а тя се сгуши в него,както преди. Хвана ризата му силно и се прихвана за него.
Това го изпълни с невероятна сила,с много обич и любов,която не бе изпитвал от седмици.
-Моята принцеса...
Затвори очи,като се отдаде на момента. Отвори ги,като погледна към Симон,а очите му бликаха от искри на благодарност но и на любов,обичаше я,обичаше и детето си,но и беше благодарен,че му позволи да я подържи. Отново усещаше нещата който са се върнали на мястото. Бавачката излезе,като и доктора,каза че ще оправи документите,ще и даде лекарста,ако се повтори.
Деймън седна на стола,като усети,че малката се унасяше,а не след дълго и заспа в него. Искаше още малко време с нея но знаеше,че ако Симон кажеше нещо,той щеше да се съгласи с нея и,щеше да и я даде.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Сря Ное 13, 2013 6:19 pm

Останах малко в страни, давайки възможност на Деймън да си открадне още няколко мига с Анабел. Въпреки всичко което се случваше между нас, аз все още вярвах, че тя има нужда от него и може би когато раните зараснеха напълно щях да им дам повече време един с друг, но за сега, лично за мен е като истинско мъчение да ги виждам заедно. Всичко това което се случваше в момента и онова което беше на път да се случи малко по-рано тази вечер ми носеше само съжаление. Виждах какво съм загубила и какво никога няма да имам. Не ставаше дума само за това от което има нужда Анабел, аз не по малко от нея се нуждаех от семейство и упора, която мислих, че съм намерила в негово лице. Всичко обаче се беше срутило като пясъчна кула и то пред очите ми... И болката... Все още я чувствах толкова осезаемо...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Сря Ное 13, 2013 6:40 pm

Малката все още спеше в ръцете му,като я галеше по гърба. Погледна към Симон,като и беше ужасно благодарен,за това,че му позволи да я вземе да я подържи.
-Благодаря ти...
Спомни си,че не се бе държал така с нея,а трябваше,трябваше да цени повече Симон,беше късно но тя е прекрасна цена и въпреки всичко заслужаваше всичко добро,заслужаваше да и се показва всичко,което заслужаваше. За напред,щеше да го прави,щеше да се превърне в мъжа,който въпреки че ще са разделени,да и бъде упора. Нещо повече от приятел,защото никога нямаше да бъдат приятели. Прекалено много я обичаше,прекалено много тя му влиаеше по начина по който една приятелка не трябва да му действа но щеше да се укроти докато тя не пожелаеше нещо друго. Да,щеше да се бори но нямаше да го прави по грубия начин,да насилва нещата,до голяма степен,щеше да остави и на нея правото на избор. Искаше да бъде щастлива и щеше да направи всичко по силите си от тук нататък да го осъществи.
Доктора дойде даде бележката за лекарствата,като това се оказа знак,че трябва да се раздели с малката. Щом Симон подаде ръце той нежно я подаде,за да не я събуди,като одаде одеалцето за да я завие:
-Ще ви откарам до вас,имате нужда и двете от почивка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Сря Ное 13, 2013 6:51 pm

Погледнах към бавачката, която беше на няколко крачки от нас, после пак към Деймън.
- Наистина, няма нужда... - Опитвах се да бъда любезна и в същото време се надявах категоричността в тона ми да си е проличала. Не исках да му давам излишни надежди или пък да си мисли, че съм се размекнала заради случилото се на хълма. Нещата щяха да си продължат по старому.
- Но благодаря, че ме докара до тук... - Трябваше да остана силна и да не се поддавам на чувствата си. Поне сега разума трябваше да надделее.
- Пожелавам ти приятна вечер... - Казах накрая и се завъртях, тръгвайки към изхода. След няколко крачки обаче се спрях и се обърнах отново към него.
- Ако не може да успееш в уречения ден... - Е добре това не беше точно така както го бях планирала, но просто не можех да го гледам толкова съсипан. Макар и той да не вярваше в чувствата ми, аз го обичах истински и всяка негова болка, я чувствах като своя.
- Може да я посетиш когато си свободен... - После без да дочакам отговора му бързо се обърнах и тръгнах. Бавачката беше дошла с шофьор и той ни откара до имението на баща ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Болница   

Върнете се в началото Go down
 
Болница
Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Останалия свят :: Англия :: Лондон-
Идете на: