Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*КалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Болница

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 4:13 pm

Докрите дойдоха,като бяха усмихнати явно носеха хубава новина или нещо подобно,защото бяха радостни:
-Имаме една изненада за вас,ще може за първи път да подържите дъщеря си. Но само един от вас. Сестрите ще сменят ковиоза с нов,но докато се случи,ще може да я подържите 5 минути,знам че е много малко но въпреки това,е нещо много.
Исках и аз но въпреки това,веднага казах:
-Нека да е Симон,тя не е успяла да го докосне дори.
Докторите се съгласиха,като двамата се облякох ме но тя бе на количка. Когато сестрите я взеха за да ни я подадат и обясни,как всичко това да се случи,как да я държи,за да не откъсне някой кабел или нещо подобно. Наистина беше малка нежна и крехка но беше прекрасно,че най-сетне неговата майка можеше да го докосне,да го държи:
-Красива е,прилича на малечка палечка...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 4:26 pm

Беше като сбъдната мечта. Това да я видя от толкова близо... да я подържа дори за миг... Не исках нищо повече от това... Просто да я докосна и тя да ме усети... Най-накрая да усети, че съм тук, до нея... Че я обичам и, че бих направила всичко, само, за да е добре... И тя беше или поне така казваха докторите, но когато я взех в ръце, сърцето ми сякаш спря да бие... Беше с толкова много кабели по себе си и едва дишаше... Пулсът на сърчицето й беше толкова слаб... И аз бях причината за всичко това... Бях причината да не е на сигурно до сърцето ми и не можех да си го простя... Просто не можех да си простя за това,че бях толкова вглъбена в собствените си проблеми и не помислих, че мога да я нараня...
- Трябва да я взема... - Обади се една от сестрите, а аз започнах да клатя енергично глава. Нямаше начин да са минали цели 5 минути. Та аз едва я бях докоснала...
- Не! - Казах обляна в сълзи. - Не...
- Съжалявам, но трябва... - Въпреки, че не исках да я изпускам дори за миг, се наложи да я върна на сестрата, която я постави отново в кувьоза. Беше истинско наказание да я виждам там, да знам, че всяка една нейна секунда живот е борба за живот...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 4:50 pm

Прегърнах Симон,като я целунах нежно,позволиха ни още малко да останем и да я погледаме,смениха всичките неща по нея,като прегледаха,беше добре. И се надявах да остане. Не я дърпах оставих Симон да постои при бебето и да му се насити. Наведох се до нея,като тихо шепнех на ухото и:
-Още малко Симон,още малко и е си я приберем,ще я гушкаш толкова много,че няма да спи в леглото си,ще спи между нас,ще видиш.
Целунах нежно бузата и,като продължавах да и шепна:
-Ще видиш любима моя потърпи още малко и всичко,ще бъде наред,ще се приберем и всичко ще е прекрасно. Стаята и вече е готова и я чака. Както тия искаше.
Опитваше се да я успокои макар това да беше доста трудно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 5:00 pm

- Трябва да спреш... - Не повиших глас, но тонът ми беше достатъчно красноречив, за да му подскаже, че говоря сериозно.
- Трябва да престанеш с всички тези преструвки... - Не исках и нямаше да живея повече в лъжа. Просто исках дъщеря ми да се оправи и нищо повече.
- Ние няма да се върнем в онази къща! - Вече бях напълно наясно какво е бил за него живота му с мен и самата аз. Как е възприемал всичко което сме имали и нямаше да позволя да разбие сърцето ми отново, макар вече да го беше направил. Всъщност за малко не загубихме единственото, което имахме и нямаше да позволя това да се случи отново.
- Освен това вече съм добре и не е нужно да ме посещаваш повече... - Беше още по-трудно когато беше наоколо и се държеше така сякаш нищо не се беше случило.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 5:14 pm

Сърцето му беше тотално разбито,опитваше се да поправи нещата но нещата не се поправяха лесно. Искаше да убие някой или да се метне презпрозореца или нещо подобно.
-Симон!
Толкова безсъни нощ,за да се грижи и отново,нищо отново грам признание. Отдръпна се не вярващо,като си пое дълбоко дъх. Не му стигаше дъхът,защото усещаше,как нещо в сърцето започна да го боде. От всичко това,което му се случи,от шока,от безсъните нощи,пребледня,тотлно стана блед,като призрак. Срина се на земята,все едно бе подкосен с голям сърп. Загуби съзнание,сестрите се притекоха на помощ. Като бързо се погрижиха за него. Оказа се пълно изтощение и едно нещо,което хората наричаха разбито сърце.  Не бе страшно но ужасно болееше от него,не минаваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 5:24 pm

Изпаднах в истински ужас, когато го видях как се свлече на земята. Просто не можех да си обясня какво бях направила, че Бог ме наказваше така. Цялото ми семейство, всички които обичах, бяха в болницата и вместо да става по-добре всичко се влошаваше...
Оказа се, че при Деймън е просто преумора и недохранване. Не беше спал, нито пък беше се хранил и това беше причината да припадне. Наложи се да го захранят венозно и да му дадат успокоителни. Останах с него през цялото време. Така или иначе посещенията ми при дъщеря ми бяха ограничени и освен няколкото пъти, в които отидох да я нагледам останах при него през всички 18 часа, в които беше в които беше под действието на успокоителните и спеше спокойно. Докторите трудно се съгласиха на това, но бях вдигнала грандиозен скандал. Беше ми омръзнало дами казват къде мога и не мога да бъда и кое е добре и не за мен. Всъщност предпочитах да умра, защото единствено рушах всичко до което се докосна...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 5:30 pm

Събуди се,като се чувстваше,като пребит,устата му бе пресъхнала и го дразнеше,заради лекарствата и всичко подобно. Държаха го на успокойтелни,за да си навакса съня и да може що годе да се възстанови,а и когато се събуждаше не бе в никакво състояние. Сложи ръка на главата си,да бе пил нямаше да се чувства толкова гадно. При него имаше сестра,която му слагаше система:
-Как е Симон,как е Анабел...
Първото,което му излезе от устата,когато се събуди:
-Съпругата ви е добре и е при дъщеря ви,и тя е добре,опитайте се да поспите още малко не сте съвсем укрепнал.
Завъртя очи:
-Да бях умрял на никого нямаше да му пука!
Сложи ръка отново на челото си,като си пое дъх;
-Трябваше да умра в самолетната катастрофа,аз съм едно нещастно копеле,което руши,а не създава,по дяволите....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 5:44 pm

Бях при Анабел вече близо час, когато една от сестрите ме уведоми, че Деймън се е събудил. Благодарих й и веднага след като си взех довиждане с моята малка принцеса се запътих към стаята на Деймън. Обещах й да се върна веднага щом проверя как е баща й.
Вече се движех сама и макар да се уморявах бързо, беше по-добре от това да се разхождам с количка. Влязох в стаята и го видях. Все още беше доста блед и в не особено добро настроение до колкото можех да преценя.
- Как се чувстваш? - Попитах аз, а сестрата която беше при него остави някаква чаша на шкафчето до него, провери системите му и деликатно, дори незабелязано напусна стаята оставяйки ни насаме. Седнах на стола до леглото му и зачаках някакъв отговор от негова страна, такъв обаче не последва, затова продължих.
- Осъзнаваш, че трябва да се храниш и спиш нали? - Попитах или по скоро му напомних аз. - Достатъчно болнични легла са вече заети, за да си резервираш и ти... - Бях разочарована от това, че не се грижеше за себе си и сякаш го правеше нарочно. Всъщност вече го беше правил веднъж. Беше се опитал да се самоубие, когато Чарли го беше зарязала. Трябваше да се досетя още тогава, че е склонен на саморазрушение когато нещата станат понапечени.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 5:55 pm

Стоеше още с ръка на главата си,като я видя,не разбираше,защо още е тук,щом не го искаше до себе си,защо все още бе тук. Не можеше да и каже нищо,защото всяко нещо би било изтълкувано погрешно. Искаше му се просто да може да върне нещата но за съжаление това нямаше,как да стане:
-Как е Анабел?
Попита той,наитина искаше да знае,как е малката му дъщеря:
-Наддала ли е?
Не можеше все още да си отвори очите,все още му тежаха и му се спеше прекалено много накрая просто ги затвори и остана така;
-Съжалявам Симон,наистина съжалявам,аз съм глупак това е ясно,не исках да те наряна,исках да изкупя вината си. Исках да поправя нещата. Обичам теб и дъщеря ни,не искам да ви изгубя,знам че е късно но се надявам да ми дадеш още един единствен шанс.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 6:05 pm

- Тя е добре... - Отвърнах смирено и спокойно и се приближих малко по-близо до леглото му. - Справя се чудесно... Всъщност повече от чудесно според докторите. Те... - Несигурно докоснах ръката му и я взех в своята. - Те казват, че ако продължи в същия дух съвсем скоро ще започне да наддава много по-бързо и ще може да я виждаме по-често... Казаха... че всичко е наред, че... няма следи от каквито и да е увреждания и ако наддаде още поне около 700-800 грама ще я извадят от това нещо... Което ще намали риска от увреждания...
И двамата се гледахме без да казваме нищо. За нас това бяха добри новини и бях убедена, че и двамата ще застанем пред онова стъкло, веднага щом стъпи на краката си, за да броим всеки грам и всяка промяна...
- Наистина ли беше толкова ужасно да бъдеш с мен? - Попитах накрая с лице обляно в сълзи и болка в гласа. Звучеше така сякаш всички тези месеци са били истински ад, в който е трябвало да се справя с неоснователните ми капризи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 6:18 pm

-Не любима,не Симон,красавице моя! Не истинско щастие,ад беше да знам,че ще си тръгнеш,че ще ме оставиш,заради глупавите ми думи,заради това,че бях такъв нещастник,да ти говоря такива неща. Не биваше,просто бях изморен,всичко ми се беше събрало,просто не мислех...
Вдигна ръката и,като се усещаше,че няма сила:
-Ти беше правя,беше до мен в най-трудния миг и не каза нито дума,а когато ти имаше нужда,аз просто се оплаках. Съжалявам Симон!
Молеше се тя да му прости да не го остави,искаше му се нещата да се върнат да са добре:
-Аз съм глупака не си виновна,ако не бях такъв задник нищо от това сега нямаше да се случи. Просто не прецених това не исках да се оплаквам,не искаше да звучи така,мислех че мога да ти споделя,без да ме съдиш и вини но не прецених,че може да те засегне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 6:32 pm

Не можех да повярвам, че отново бяхме стигнали до тук:
- Значи това за което съжаляваш е не за това как се чувстваш с мен, а за това, че си ми го казал? - Попитах сърдито. Това беше върха на айсберга.
- И мислиш, че те съдя? Ти си... Как смееш изобщо да ми говориш по този начин и да ме обвиняваш, че те съдя и не те разбирам, когато през цялото време си ме лъгал... Докато аз съм си мислела, че сме щастливи и ме обичаш, ти си бил този който лъже за това какво изпитва и как се чувства и имаш наглостта да обвиняваш хормоните ми и това, че се чувствам предадена или пък искаш да се чувствам виновна за това, че съм искала да бъдеш до мен? Че съм премълчавала всеки път, в който бях изтощена и изморена и всичко ме болеше, само за да не те натоварвам... И стаята която твърдиш, че не съм оценила? Говорех ти в продължение на седмици за това, че искам да е бяла и, че ще използваме друга стая, която да е по-близо и по-просторна... Правех всичко по-силите си, за да не те натоварвам с нищо излишно и въпреки това, не беше чул и думичка от това което ти бях казала, а за капак когато пожелах да бъдем заедно ти ме обвини, че съм егоистична и искаш да избягаш от мен и капризите ми, защото не оценявам нищо от това което правиш за мен... Това няма нищо общо с разбирането и съденето Деймън... Защото не съм аз тази която се е преструвала на любяща и щастлива съпруга...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 7:10 pm

-Симон моля те!
Опита се да е задържи:
-Не,не е това,наистина бях щастлив,по щастлив не съм бил никога през живота си. Просто ми се събра прекалено много,работа,одити,в съда съм през остатъка през времето си и се занимавам с тежки случай. Като се прибера,се радвам,че съм се прибрал наистина но просто съм такъв,че говоря без да мисля,че казвам неща,който нараняват,а в същност думите ми въобще не отговарят на всичко. Обичам те безумно,не мога да мисля за друга жена,не искам друга жена,дори не мога да си представя живота си с теб. Не твърдя че ме обвиняваш но се почувствах така,защото ти споделих но това беше само онова,което ми е моментно,което ми тежеше,да ми олекне,не исках да те нараня не го мислех наистина. Просто бях уморен изнервен и всичко останало.
Изправи се беше прекалено уморен:
-Знам че я искаше бяла но исках да ти покажа,че бих жертвал любимия си кабинет,че бих разрушил къщата,само за да те направя щастлив. Исках наистина да направя,нещо с което да те зарадвам да оправя нещата. От деня в който се скарах ме се опитвам да оправя нещата но всеки опит претърпява провал. Боря се със все сила,да ти докажа,че те обичам,че те искам в живота си,че искам дъщеряни с нас искам да сме семейство. Бих жертвал и последната си частица за да сме заедно.
Предишния Деймън не би направил това,той не се бореше той,захвърляше. Но беше до нея,ден и нощ,не бе ходил на работа и рискуваше всичко,абсолютно всичко заради тях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 7:30 pm

Точно сега думите му повече ме нараняваха отколкото помагаха, защото се чувствах толкова изгубена в нещата, които изпитвах. Всъщност не можех да мисля за това точно сега, когато дъщеря ни се бореше за живота си.
- Знаеш ли, когато решихме да бъдем заедно... Аз вярвах, че наистина мога да го направя, защото не изпитвах нищо към теб и после... После всичко се случи толкова бързо... Влюбих се толкова бързо и... През последните месеци си мислех, че всичко е наред, че сме щастливи и двамата... Че си толкова щастлив, колкото и аз и продължаваш да откриваш неща в мен, в които да се влюбваш все повече, както между другото се случваше с мен... Не спирах да се влюбвам и въпреки всичко, никога... дори за миг не ми се е искало да бъда някъде другаде... И когато каза, че... Когато каза всички тези неща аз просто... Почувствах се толкова наранена от факта, че искаш да избягаш от мен, защото не ти давам това от което имаш нужда... - Деймън не ме остави да продължа, просто ме придърпа към себе си и ме прегърна силно, а аз продължих да плача неутешимо, защото се чувствах толкова безпомощна и нищо не зависеше от мен.
- Имам нужда да ме обичаш... Да ме обичаш така както аз обичам теб...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 7:37 pm

-Аз не просто те обичам,аз те обожавам. Толкова много,че дори ме боли,аз съм глупака,толкова ми се иска да си щастлива,толкова искам да направя всичко за теб,а всеки път когато тръгна да правя нещо го обърквам,правя го погрешно не по начина по който трябва. Наранявам те,защото съм пълен глупак.
погали я нежно по рамото,като я притисна към себе си:
-Обсеби света ми не съм способен да живея бе теб. Чувствах се изгубен,всичко загуби смисъл,когато ми каза,че ще си тръгнеш. Осъзнах,че съм се държал,като пълен егоист,че съм направил най-голямата глупост в живота си,като те оставих да си тръгнеш. Цял живот,ще се проклинам за това,че можех да те изгубя,че сега малкото ни миченце се бори за живота си. Молех се молих се да се да се събудите,да се оправите и да се приберем. Знаеш ли един сън,как се разхождаме с количката в парка,щастливи хванати за ръка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 7:48 pm

Последните му думи ме съкрушиха, защото осъзнах, че само за миг целият ни живот се бе преобърнал и това което беше сънувал, можеше да не се случи никога.
- Никога няма да си простя за случилото се и предпочитам да умра, ако нещо й се случи. - Това бяха най-кошмарните дни в живота ми и исках вече да свършат. Бях... И двамата бяхме страдали и загубили толкова много, че беше време и да получим нещо... Бог ни дължеше това... Дължеше го поне на мен, защото веднъж вече бе позволил да отнемат детето ми и сега го правеше отново. Нямаше да го понеса ако се случи отново.
- Обичам я толкова много...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 7:58 pm

-Бог ми е свидетел,че и аз я обичам безумно,още в мига щом я видях,я обикнах още повече.
Задържа устните си на главата и,като си пое дълбоко дъх,отказваше да приеме,че може нещо да се случи с дъщеря му,вярваше отчаяно,хванал се за сламката,като удавник и на празните надежди:
-Докато беше в без съзнание,толкова пъти ми казаха,че може да не оцелее. Стоях до нея при всички оперций и изживявах най големия си кошмар. Всяка игла,която се забождаше в крехкото и телце,все едно я биеха и на мен. Изпитвах агония,да я гледам,толкова крехка.
Призна си той,като една сълза се спусна от крайчицата на окото му.
-Искам искам също да мога да я държа,както ти я държа,искам да я докосна с устните си по малката главичка да знае,че и аз съм с нея. Тя е нашата принцеса,нашето малко ангелче и знам,отчаяно вярвам,че ще се пребори,че ще си я вземем,че ще я гледаме как расте. Не искам да приемам нищо друго като вариант.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 8:09 pm

Хората казваха, че изпитанията или заздравяват една връзка още повече или я разрушават напълно и се надявах в нашия случай да е първия вариант и в края на това изпитание, да сме по-силни от всякога.
- Всичко ще бъде наред... Убедена съм... Трябва да е... - И двамата щяхме да минем през това, заедно с нея, до нея...
- Просто трябва... - Останах така сгушена в него още дълго време, докато накрая сълзите ми не спряха и тогава леко надигнах погледа си към него.
- Трябва да си почиваш... - За да бъде до нас трябваше да спи и да се храни, а все още беше слаб, затова го принудих да се върне обратно в леглото. Послуша ме, не че имаше друг избор де и когато го направи почти веднага се унесе и заспа отново, а аз се върнах при Анабел. Останах при нея толкова дълго, че накрая се наложи една от сестрите почти насила да ме върне в леглото ми. Бях ужасно разтревожена и всеки миг далеч от нея ме стресираше още повече, но заспах толкова бързо, че дори нямах време да се тревожа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 8:44 pm

Наспа се,като се нахрани добре,отиде веднага при Симон,като я събуди с целувка. Подаде и ръка и каза:
-Хайде да вървим да видим Анабел!
Тръгнаха заедно,като не им пукаше,че са по пижами,на никой нямаше да му направи впечатление. Но днес бяха свидетели на нещо,което не бяха виждали до сега,малката принцеса за първи път отвори очи,като ги погледна. Имаше прекрасните сини очи на Деймън,толкова красива и чаровно момиче:
-Ей здравей!
Усмихна се,като и махнахме пред ковиоза,не знаех дали ни вижда но после отново ги затвори:
-Прекрасна е,принцеса.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 9:06 pm

Аз не успях да запазя такова хладнокръвие, каквото Деймън успяваше. Плачех постоянно и за всичко и вече не знаех дали съм щастлива от факта, че тя все още диша, бори се и вече се опитва да отвори очи. Бях ужасена и изплашена, защото с всяка изминала секунда надеждата в сърцето ми растеше и виждайки как нещата при нея буквално се променят за минути, изтръпвах, че може би следващия път няма да имам толкова много поводи за радост.
Сгуших се отново в Деймън и скрих обляното си в сълзи лице в гърдите му. Беше по-добре така мисля. След малко един от докторите й влезе при нас, за прегледа и усмивката не слизаше от лицето му през цялото време. Говореше й, усмихваше й се и сякаш бяха толкова по-близки с нея от колкото бях аз. Ревнувах и то съвсем откровено. В края на прегледа доктора ни сюрпризира с чудесна новина:
- Днес ще махнем ето тази тръбичка, защото Анабел може да диша самостоятелно. - Каза още,че дробовете й са се развили напълно и няма никакви усложнения с тях, затова просто ще я остави да следва собствения си ход.
И така ден след ден, чакахме новини. Близо до нея, почти през цялото време. Аз вече бях напълно добре, Деймън също и отдавна не бяхме пациенти на тази болница, но все едно бяхме, защото се прибирахме само, за да се преоблечем и изкъпем. След първия месец махнаха кувиоза, но тя остана в болницата, защото все още имаше нужда от лекарски грижи, обаче вече беше пораснала доста и всичко изглеждаше добре. Продължаваше да наддава, вече малко по-бавно, но задоволително. Можехме да я държим по колкото си пожелаем и да бъдем с нея, а никой от нас не отказваше на това.
Беше минал месец и половина когато докторите и всички специалисти от които бяхме поискали консултация ни бяха уверили, че тя е едно напълно здраво и правилно развиващо се момиченце и сякаш ада през който бяхме минали през това време се беше изпарил. Тежеше едва три килограма, но казваха, че след около седмица ще може да я приберем вкъщи и бях толкова развълнувана. Опитвах се да подготвя всичко, исках да е най-хубавия ден в живота ни, макар че дори и тук в болницата всяка една добра новина превръщаше деня ни в специален.
- Вече е мой ред. - Беше в Деймън вече... Нямах представа колко точно, но исках и аз да я подържа малко преди да я вземат за преглед.
- Ти не трябваше ли да ходиш на работа? - Бяхме решили, че сега когато нещата се поуспокоиха, е време да започне да гаси пожарите и там, но беше трудно за нас да се отделим от нея, особено сега когато ни бе позволено да прекарваме много повече време заедно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 9:33 pm

Подаде малката принцеса,чак когато я целна по челото,погледа ги още малко и двете,като поклати глава:
-Да,ще тръгвам чакат ме в офиса клиенти за консултация и още доста работа. Ще ви оставя за малко но ако има него ми се обади,каквото и да е,дори ако имаш нужда просто да поговориш.
Целуна я нежно по меките и нежни устни,като не му се тръгваше но нямаше особен избор,трябваше да се печелят пари за да поддържа досегашния стандарт на живот и на двете си красиви момичета. Истината беше,че не му се тръгваше:
-Като свърша идвам направо тук,този път,аз ще я нахраня!
Запази си това право още от сега,защото тя щеше да я нахрани два пъти или няколко пъти,колкото сестрите позволят но едно оставаше запазено за него:
-Да и облечеш моята дрешка!
Знаеше коя,онази с готиния надпис "Момичето на татко!".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 9:42 pm

Настаних се удобно в стола заедно с Анабел и лицето ми засия. Обожавах времето заедно с нея и мисля, че и тя харесваше да е с мен. Винаги беше толкова тиха и спокойна, когато някой от нас двамата беше до нея и я държеше. На мен обаче ми се беше усмихнала, нищо, че никой не искаше да повярва на това.
- Ще си помислим... - Отговорих леко заядливо, но просто на шега разбира се. Откъснах за миг очи от нея, за да го погледна и казах.
- Обичам те... Връщай се бързо... - Колкото и да неми се искаше да деля вниманието й с него и малко да ревнувах, все пак предпочитах да е около нас.
- Кажи чао на тати... - Хванах нежно ръчичката й и му помахахме за довиждане, а той нежно я докосна с устни, после докосна и моите и след още известно време което продължи доста дълго, с размяна на много целувки, той най-накрая тръгна. Още след минута ми залипсва, защото бях свикнала да е тук, но имаше задължения и беше време да се върне към тях, а аз трябваше да свикна с това, пък и си имах нея. Това ми беше предостатъчно, за да не се оплаквам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 9:52 pm

Не издържаше цял ден на работа тръпнеше за мига в който ще се върне при тях. Още на секундата щом свърши се метна на колата и запали към болницата. Появи се там,като беше малката беше с блузката. Направо засия,като се усмихна:
-Вече всички знаят,че е моето момиче! Сега остана и на теб да купя подобна!
Пошегува се той,като я целуна първо нежно но след това не беше толкова,а по скоро страстно. обичаше си я,и то много и се беше засилило дори с времето:
-обожавам те нали го знаеш!
Още една малка целувка,като целуна и малката Анабел по главата:
-Слушала си налипринцесо изяла си си всичко нали?
Симон поклати глава,явно дори и беше изпила повече мляко:
-Прекрасно,а с мен,ще изпиеш ли повече?
Симон я подаде,като подаде и биберона с млякото:
-Да татко,е аз съм не плачи...
Промърмори,опита се да палче,защото я откъснах ме от ръцете на мама но щом усети друг познат глас и ръце отново замлъкна. поднесе нежно биберона,напълно внимателно,а малката задно започна да похапва:
-На татко лакумницата...
лигавеше се но нямаше как,толкова обичаше и нея:
-Още малко,още малко и си я прибираме в къщи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Съб Окт 19, 2013 10:04 pm

Вече нямах търпение това да се случи. Деймън и чековата му книжка се бяха погрижили както персонала, така и обстановката да са възможно най-отпускащи и приятни, но истина беше, че това си беше болница и беше потискащо. За начало бяхме намерили медицинска сестра, която да бъде винаги наоколо ако не дай си боже нещо се случеше и имахме нужда от нея, бавачката също беше с медицинско образование, но когато сме си вкъщи дори и да имаше десетина от тях, нямаше да е толкова потискащо, защото това беше нашия дом и исках тя да го опознае и обикне, преди да е свикнала с болницата.
Бях седнала близо до тях и галех крачето й, докато Деймън си говореше с нея. Днес ни беше липсвал много, но мислех да го оставя малко с нея преди да започна да го разпитвам за работата му.
Когато Анабел си изпи всичкото мляко, Деймън остави празното шишенце на масичката и очевидно горд с нея, както и аз самата започнахме да й казваме, колко голям шампион е и, че я обичаме и се гордеем с нея... И всички тези неща бяха истина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Болница   Нед Окт 20, 2013 5:50 pm

Дойде прекрасния ден в който нашата малка принцеса нямаше нужда от лекарства,нямаше нужда от нищо освен от своите родители и дома където да расте безгрижно и щастливо. Направо летях през коридорите,като носех столчето с което да я пренесем безопасно до колата и след това. Пълна безопасност. Щом се появи в отделението,малката бе вече готова,майка и се беше погрижила да е ослепително красива. Гукаше на майка си,а щом видя и мен сякаш се усмихна,все още това не бе възможно но на мен ми изглеждаше,да е щастлива,че най сетне,ще си я приберем:
-Всичко е готово,ето и кошчето. Хайде да се прибираме...
Целунах Симон по бузата,като бях супер екзалтиран и се радвах на това,че моята малка принцеса най-сетне,щеше да се прибере:
-Време е да се махаме от тук,не искам да виждам повече болница.
Заявих аз като не откъсвах поглед от Симон и Анабел,като тя я пренесе нежно до кошчето:
-Какво голямо мече съм ти взел,не е истина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Болница   

Върнете се в началото Go down
 
Болница
Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Останалия свят :: Англия :: Лондон-
Идете на: