Кралското езеро

Заглавие: Кралското езеро Съб Фев 12, 2011 5:24 pm

На това място може да се отпуснете с любимия/любимата или да си направите нощен пикник,гледката е неуписуема с думи.Кръстено е така,защото е едно от най-забележителните места в тъмният свят .

Разхождах се ,когато се озовах на кралското езеро.харесвах това място ,обикновено,тук беше пренаселено,но сега не беше.Тишина и спокойствие цареше навсякъде.Дори водата не помръдваше.Беше прекалено тихо за моя вкус.Но седнах на брега и се вгледах натам,рядко нещо ме впечатляваше и привличаше,но тази гладка водна повърхност,сякаш от стъкло успяваше.

Вървях през града когато се озовах до кралското езеро,беше невероятно място ,тихо и спокойно,не всеки обичаше това ,но на мен ми беше приятно.Обичах да се успокоявам с водата,да мисля за това което чаках да се случи,тогава я усетих,беше Лилит,съпругата на Луцифер,жената която всеки мъж боготвореше,стоеше на брега

Както се взирах ,изведнъж усетих ,че не съм сама,обърнах се .беше вампир и не я познавах,но изведнъж една картина ми мина през лицето.малката кокетничеше с моя мъж ,на всичкото отгоре беше приела моят образ.Но странно не се ядосах.
- Жалко ,че не си успяла,щях да съм свободна-казах а тя просто ме погледна.

Тя ме усети и се обърна,не ме познаваше,не знаеше коя съм,но щом проговори ми стана ясно,че знаеше какво съм правила с мъжа й.Явно не и бе казал малката ни тайна,но аз нямах намерение да крия
-Съжалявам,мъжа ти е скала,вече не се дава така лесно
Тя не се ядоса на това което знаеше,което бе странно

- Да такъв е но си има причина-казах и се засмях.
- Все пак си пробвала ,а и видях че не е бил през цялото време толкова студен,била си на път да разбиеш защитата м,а за мен това означава много,Ариа,приятно ми е да се запознаем.-казах и подадох ръката си ,в момента в който я хвана научих всичко за нея и миналото ѝ с Луци.

-Предполагам,че има!
За всичко винаги имаше причина и тя се криеше в тях самите,в техните споразумения и дела
-Имах да му връщам,за нещо,а и признавам,че го исках. - Това може би не беше най-правилното,да и го кажа,но тя и без това знаеше,бях убедена - На мен също Лилит
Когато двете се здрависахме вече знаех много,макар да бе първата можех да видя цялото и минало

Тя изглеждаше приятна,за това ѝ позволих,да види,доста голяма част от миналото ми.без разбира се ,за облога,не заех,дали това няма да е в мой минус.Седнах на езерото и я поканих да направи същото.
- заповядай до мен Ариа,ще се радвам,ако тази вечер не съм сама.-казах с лека усмивка.съпругът ми се правеше на човек,на земята.Колко плоско ,може би му бях повече ядосана от колкото си мислех.

Лилит ми позволи да видя миналото й,което той не ми позволи,не че не знаех много ,все пак не бях вчерашна
-Благодаря,ще е чест да ти правя компания!
Седнах до нея,наистина не и бе лесно с някого като Луцифер,но тя бе негово творение
-И къде е господаря ми?

Погледнах я ,защо ли я интересуваше.
- Прави се на човек и е в момента на земята.закача се с някаква щура девойка -засмях се.
- Но за съжаление е само това занася се с нея.Не би посмял,да ми изневери има твърде много да губи-казах и се усмихнах.
- Ами ти Ариа,интересуваш ли от него ?

Лилит ме погледна доста интересно,какво ли си мислеше?
-Стар негов навик - казах с ирония.Правеше го с години,с векове,така оплете и мен самата.
Тя заговори за облога който те са сключили,знаех че имат да губяти двамата
-Интересувам се от това как да му отмъстя,как да му върна за това което стори преди векове!

» Минералното езеро