Айфеловата кула

Заглавие: Айфеловата кула Пет Мар 11, 2011 6:52 am

Айфеловата кула е символа не само на Париж, но и на цяла Франция. Една от най-известните забележителности, няма човек който да не е чувал за нея. Построна е по модел на архитекта Густав Айфел през 1889 година. Висока е 320 метра и впечатлява всеки който я зърне.Особено красива е през ноща.

Бях толкова не забележим,както обичах,черни дрехи почти като в траур но те показваха не мрачна страна на това,че не наблягах на шикозните дрехи и на дрехите,който печелеха внимание. Качих се най-горе,като застанах на терасата,гледах от горе,както преди но това отгоре бе по близко от онова което виждах.
Красотата на Париж не бе преувеличена и наистина тук имаше някаква много приятна и романтична атмосфера.

Имах нужда от разходка или от някое спокойно местенце на което да не виждам пронизителни погледи по мой адрес.. Какво по-подходящо място от Айфеловата кула ?? Качих се най-горе с надеждата, че малката тераска няма да е заета от влюбени.. Развълнувано затичах натам, но тераската бе заета.. Не от влюбени, а от млад мъж.. Приближих се срамежливо и надникнах през парапета на тераската.. Разстоянието между мен и земята бе огромно.. Въпреки, че често идвах тук все още не бях свикнала с височината..
- Надявам се да не преча.. - казах смутено и отстъпих една крачка назад..

Обърнах се към нежния глас и бе много сладка с розова коса. Усмихнах се бе симпатична и шантава:
-Не ми пречите,само че на вас не ви понасят височините!
Май бе малко пребледняла,определено всеки нормален човек би се стреснал от височината:
-Алекс приятно ми е!

Мъжът се обърна към мен с ле усмивка.. Честни казано се изненадах.. Не ме мразеше както повечето хора преди да ме опознаят.. Усмихнах се на свой ред и стиснах здраво парапета.. Той помисли, че се страхувам от височини и донякъде бе прав.. Страхувах се и именно затова обичах да идвам тук.. Беше лесно да преодолееш страховете си ако се срещаш постоянно с тях или поне така казваше дядо..
- Да.. Може би имам страх от височини.. - измънках срамежливо и подадох ръката си, за да се здрависаме..
- Аз съм Хайди - усмихнах се ..

Хванах я да се здрависаме,ръката и бе толкова мъничка сръвнение с моята. Да определено преминавайки от ангел към човек си оставяше също толкова голям.
-Бориш се със страха?
Попитах любопитно макар да чувах мислите и бе по добре тя да ми каже и от нея да разбера.
Беше храбро момиче.

Погледнах го в очите.. Сини и спокойни.. Въпреки това той ми се струваше някак странен.. Знаеше какво изпитвам.. Предполагаше какво се опитвам да направя .. Или може би бе като мен и имаше способност за която не трябваше да разбирам.. ?
- Да.. Опитвам се.. - усмихнах се ..
- Ами ти ?? Защо си тук ?? Сам ? - попитах любопитно.. Беше странно мъж да стои сам на 320 метра височина..

Досещаше се нещо,бях прав,че бе необикновена. А,и аз знаех определено много неща за нея,нямаше човек на земята,за който да не знам,нали аз им помагах понякога:
-Никога не съм идвал в Париж,мечта ми беше да се кача на Айфеловата кула.
Определено това беше истина никога не бях идвал тук,само го бях виждал:
-Сбъднах мечтата си,да видя Париж през друг поглед.

Усмихнах се и вдигнах поглед към небето.. Ветрецът леко развя косите ми сякаш се опитваше да ми напомни че се свечерява.. Виждах малкото звездици залепнали за небето.. Усмивката ми се разшири едва доловимо..
- Простичка, но хубава мечта.. - казах спокойно.. Върнах погледа си на него.. Беше доста по-висок от мен.. Налагаше ми се да повдигам глава, за да го виждам хубаво..
- Защо точно Париж ? Какво му е особеното ? Просто висока сграда - измърморих и повдигнах вежда..

-Твърде песимистичен въпрос.
Засмях се определено бе много странен въпрос:
-А,и все трябва от някъде да се почне,днес Париж утре Италия,как е възможно да дойдеш тук и да не видиш кулата,все едно не си бил в Париж.
Подпрях се на парапета но я гледах:
-А,и ако не бях дошъл тук,нямаше да се запозная с теб.

Засмях се тихичко.. Дори да не бе срещнал нямаше да е голяма загуба..
- Да.. Нямаше да ме срещнеш, но това не е толкова фатално.. За жалост не съм нищо повече от останалите.. - усмихнах се ведро.. Обърнах се към парапета и се надвесих.. Усетих адреналина да навлиза в кръвта и.. Имах чувството, че ще падна всеки момент, но това не ме притесняваше.. Светът щеше да се отърве от още един човек..
- На колко си ?? - попитах спонтанно отдръпвайки се от парапета.. Колкото и силна да бях не можех да издържам на напрежението.. Бях просто човек..

Смело се надвеси над парапета,личеше и че още се страхува. Но се бореше със страха.
-Никога нищо не е без причинно и маловажно. Всичко си имаше своето предназначение.
Нали аз сами го водех понякога към значителните неща,но повечето пъти ги мислеха за незначителни.
Но как да и кажа,че съм от както света съществува за това просто премълчах и казах:
-На около двайсе...
Може би доста повече.

Усмихнах се и обмислих думите му.. Не очаквах да е на толкова.. Честно казано ми изглеждаше по-млад, но годините нямаха значение.. Беше приятен човек и искрено бях доволна, че говори с мен..
- Не мисля така, Алекс.. Всичко е маловажно докато не открие своето значение.. Очевидно аз още не съм го открила.. Може и да не го направя.. - казах ведро и го хванах за ръката принуждавайки го да се обърне на другата страна.. Посочих с показалеца си съзвездието "Малката мечка"
- Виждаш ли ?? Тези малки точици са намерили своето призвание да осветяват цялата земя през нощта.. - засмях се.. Осъзнавах колко глупаво звучи, но беше вярно..

А,аз си мислех,че ги създадохме за да има разлика между ден и нощ. Засмях се над тази си мисъл но всеки имаше различното тълкование над нещата. Погледнах ги,обикновено не гледах към тях:
-За всеки го има различно значение,а за някой почти няма,има много забързани хора,който въобще не се заглеждат.
Обърнах се леко назад и се опрях на парапета,като загледах звездите:
-Не ти е време да намериш предназначението си...
Осъзнах,че го бях казал на глас но замълчах и след това казах:
-Така предполагам...

- Интересно дали някога ще го намеря.. - казах простичко и седнах в единия ъгъл на терасата обвивайки краката си с ръце.. Не можех да определя емоциите му.. Беше се задълбочил в нещо, което не разбирах.. Може би никога нямаше да го разбера, а може би дпри не трябваше това да се случва.. Живота бе толкова сложен и същевременно толкова прост..
- Разкажи ми за себе си... - подканих го спонтанно заинтригувана от миналото му.. Изглеждаше различен.. Недосегаем .. Не можех да го разбера.. Имах чувството, че имаше отговор за всичко..

Чудех се как да дефинирам това с което се занимавам,определено беше нещо различно,тогава ми хрумна:
-Шев съм на голяма фирма...-това бе най-беглото което можех да измисля за кратко време и да е убедително,а и до някъде бе така-Но не командвам,а само насочвам работниците си.
Да и понякога с това се занимавах,погледнах я и се засмях:
-Общо взето много скучна работа...-не беше работа-А, ми ти с какво за занимаваш...
Знаех но все пак трябваше да питам,за да не изглежда,че всичко знаех,изглеждаше странно.

- Според мен работата ти е интересна.. Общуваш с много хора .. - казах срамежливо.. Това бе черешката на сладоледа.. Да говоря с някой шеф на известна фирма.. Усетих как кръвта навлиза в бузите ми.. Зарових глава в колената си.. Нямаше нужда да се унижавам допълнително..
- Аз все още уча.. И без това едва ли ще ме вземат на работа където и да е .. Повечето хора ме отбягват.. - измънках и надигнах главата си съвсем леко, колкото да виждам очите му.. Не беше много възпитано..

Приближих се до нея,като клекнах,преминах с ръка през розавите и коси,толкова бе сладка и се изчервяваше:
-Бих ти намерил,работа където поискаш но трябва да завършиш.
Надигнах брадичката и с пръстите си и казах:
-Не се срамувай от мен.

Щом се приближи до мен той нежно надигна брадичката ми.. Още преди да е казал каквото и да е отново пламнах цялата.. Не знаех какво се случва.. Сърцето ми ускори ударите си все едно пред мен имаше опасност.. Аз обаче не се страхувах.. Не и от мъжа пред мен.. Забих поглед надолу.. Не исках да го поглеждам.. Не ми се мислеше какво може да се случи..
- Благодаря.. Аз.. - измънках.. Не знаех как да продължа какво да кажа.. Поех една дълбока глътка въздух, но така и не вдигнах поглед..
- Не се срамувам.. - казах, но при лъжата гласа ми се разтрепери.. Едва ли можеше да стане по-зле..

Отново повдигнах брадичката и погалих я по бузата. Понякога създавахме толкова срамежливи същества но определено беше невероятно създание:
-Стига аз не съм лош не се срамувай...
Никога не съм бил лош решителен да но строг никога:
-Усмихни ми се,толкова е красива усмивката ти,а и розавата ти коса е както казвате вие,сладурска.

Погледнах в очите.. Сини, дълбоки като безкрайно и спокойно море.. Срамежливо изпълних "заповедта" усмихвайки се съвсем леко.. Опитах се да контролирам емоциите си, но бе толкова трудно.. Имах чувството, че съм се изчервила като домат..
- Не съм казала, че си лош.. - измърморих наивно без да откъсвам поглед от очите му.. Бях като хипнотизирана.. Игнорирах всяка една негова дума.. Не можех дори да събера мислите си.. Винаги съм била срамежлива, но сега бе различно.. Може би бе заради самия него.. Може би всичко бе защото не очаквах да е толкова известен или може би беше заради близостта.. Не можех да повярвам.. Всичко изглеждаше толкова нереално. Затворих очи и поех още една глътка въздух..
- Благодаря - измърморих отново.. Кръвта за пореден път нахлу в лицето ми. Не знаех какво да му кажа и той го знаеше..

Хванах я за ръката нежно,като я вдигнах,завъртях я бавно в някакъв танц. Така какво се бе свила ме отбягваше,а сега нямаше къде да се скрие:
-Тук няма никой така,че само аз те виждам...
Тя се опита да се дръпне но аз я завъртях в танц:
-Танцуването води към разговори.

Той ме хвана за ръката, което искрено ме изненада.. Не бях очаквала точно това от него.. Плавно и нежно ме завъртя в танц.. Можех да танцувам, но не бях една от най-добрите танцьорки.. Срамежливо се дръпнах, но той така й не ме пусна.. Това не ме накара да се страхувам, а по-скоро да се смутя още повече.. Той измърмори нещо свързано с танците и разговорите.. Усмихнах се леко и го погледнах в очите.. Поставих едната си ръка на рамото му..
- Разговорите водят до спорове.. Споровете до скандали.. Скандалите до врагове.. - казах тихичко и просто го оставих да ме води..

-Не-поклатих глава и казах- разговорите водят до решения,а решенията до успешен край.
Спрях да се движа за миг:
-Не се подавай на демоните,с тези песимистични мисли. Обещавам,че нещата за теб,ще са по добре.
Прокарах ръка през косите и:
-Искаш ли?

Затворих очи и свих устни .. Едва ли нещата можеха да се развият добре за мен .. Бях обречена на нещастен живот, но това не ме притесняваше или поне засега.. Имаше толкова много време или поне се надявах да има.. Все още не бях достатъчно голяма, за да страдам.. Надявах се да е така..
- За мен нещата винаги ще се развиват зле, Алекс.. Дори не ми се мисли колко по-зле ще станат.. - казах плахо и отново се усмихнах.. Рязко отворих очи и го погледнах.. Не можех да разбера защо ми обещаваше неща, които никога нямаше да се случат.. Нима той можеше да ми помогне.. ??
- Да спрем да говорим за мен.. Аз не разбрах почти нищо за теб.. Разкажи ми повече.. - залюбопитствах..

» Траяновата кула